Решение № 12578 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2011 г.

Решение № 12578 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба, подадена от "Енеркемикал" ЕООД, с адрес на управление гр. Плевен и адрес за призоваване в гр. Беляне, срещу решение № 91 от 28.02.2011 г. по адм. д. № 40/2011 г. на Административен съд - В. Търново, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против заповед № ПТР -07-36/6.12.2010 г. на директора на Областно пътно управление В. Търново за отнемане разрешение № 5 от 6.03.2009 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път II-52, км 57+700 дясно, с площ 35 кв. м, поради забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" и продължаващото извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода I-во тримесечие 2009 г. -IV-то тримесечие 2010 г. Жалбоподателят обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съоръжението е изградено в частен имот, който не попада и не е съставна част от обхвата на републиканския път. Счита, че неправилно съдът е приел, че заплащането на предвидената държавна такса е част от условието на издаденото разрешение и че не са обсъдени доводите относно недължимостта на претендираните годишни вноски. Ответникът е представил писмен отговор и писмено становище по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна на 21.03.2011 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 7.03.2011 г. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на основание чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специалното ползване на пътищата е отнето разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение поради забавяне плащането на дължимите годишни такси и продължаващото извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода I-во тримесечие 2009 г. -IV-то тримесечие 2010 г. Съгласно чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата при забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл. 18, ал. 3 и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя, администрацията, управляваща пътя, отнема издаденото разрешение и за сметка на нарушителя прекъсва достъпа до обекта или демонтира съответното рекламно или друго съоръжение. Съдът е изяснил релевантните за правния спор факти, като въз основа на тяхната преценка правилно е приел законосъобразност на издадения административен акт. Обоснован от фактическа и правна страна е изводът на съда, че в случая са налице предпоставките на чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата, при която хипотеза административният орган следва да отнеме издаденото на жалбоподателя разрешително. Член 26, ал. 9 от същия закон и чл. 7 от Наредбата за специално предназначение на пътищата също предвиждат, че разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. Правилно е прието от съда, че неплащането на дължимата такса е въведено изрично като основание за отмяна на разрешението, което обосновава прилагането на чл. 26, ал. 9 от ЗП. С издаване на разрешителното дружеството е било уведомено, че при неплащане на дължимите такси същото ще бъде отнето. Това неизпълнено задължение възниква по силата на чл. 18, ал. 2 от ЗП и е отразено в т. 5 от разрешението за експлоатация на рекламното съоръжение. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят дължи такса съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗП по съответната тарифа, тъй като извършва специално ползване на пътя по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения и след като не е заплатил таксата за посочения период правилно е било отнето издаденото разрешение. Законосъобразно е прието от съда, че обхватът на пътя е нормативно определено понятие и в § 1, т. 5 от ДР на ЗП се определя ограничителна строителна линия - площта от всяка страна на пътя, в която се въвежда разрешителен режим. Съдът е посочил, че съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение или на лентата за аварийно спиране и е направил фактическа констатация, че процесното съоръжение стои на пет метра от оста на пътя. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е установил, че за първото тримесечие на 2009 г. е начислена такса в размер на 57,78 лв., при такса за тримесечие 200 лв. и че е неоснователно твърдението на жалбоподателя за неправилно начислена такса за цялата 2009 г., след като разрешението е издадено на 6.03.2009 г. Установено е, че административният орган е изпратил на дружеството покана за доброволно плащане. Жалбоподателят не твърди да е заплатил дължимите такси до издаването на заповедта, а и независимо от това разрешението се отнема при забавяне плащането на дължимите годишни такси, което е безспорно установено. Без правно значение са обстоятелствата относно собствеността на терена, върху който е изградено съоръжението. След като разрешението е дадено по искане на жалбоподателя самото разрешение поражда задължение за плащане на такса, съгласно чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение