Решение № 2399 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЮНИОН БАЛКАНС БИЗНЕС СФ ООД срещу Решение 3033/04.05.2023г. постановено по адм. дело 10778/2021г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) 22002220001118-091-001/21.06.2021г., издаден от органr по приходите при Териториална дирекция на НАП София, потвърден с Решение 1409/13.09.2021г. от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗКПО в размер на 4 703,82лв. и лихви 996,30лв. за данъчни периоди 2016г. и 2017г. и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.06.2016г. до м.12.2017г. в размер на 7 837,74лв. и лихви за забава в размер на 1 928,57лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващия състав на първоинстанционния съд не е формирал самостоятелни изводи, а е посочил тези, изложени в решението на Директора на Дирекция ОДОП София. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и не е изложил правни доводи по извършеното облагане с ДДС и корпоративен данък. Оспорват се изводите на съда, че в случая са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК и се излагат съображения за материална незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез адв. Христев. Претендират се разноски. Ответната страна Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) 22002220001118-091-001/21.06.2021г., издаден от органr по приходите при Териториална дирекция на НАП София, потвърден с Решение 1409/13.09.2021г. от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗКПО в размер на 4 703,82лв. и лихви 996,30лв. за данъчни периоди 2016г. и 2017г. и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.06.2016г. до м.12.2017г. в размер на 7 837,74лв. и лихви за забава в размер на 1 928,57лв. Първоинстанционния съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, като е прието, че през 2016г. и 2017г. ревизираното лице е извършвало счетоводни услуги без да отчита приходи - възнагражденията, уговорени в договори с 17 дружества клиенти (чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК). Съдът е установил, че ревизираното лице е сключило договори за счетоводно обслужване, еднотипни по съдържание, като е уговорено клиентите да му плащат месечно възнаграждение (за месечно счетоводно обслужване) и годишно възнаграждение (за годишно счетоводно приключване). Договорено е плащането по договорите да бъде извършвано по банков път, както и прекратяване на договорите без предизвестие в случай, че изпълнителят не получи възнаграждение за период повече от един месец. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че по делото не са представени доказателства договорите за счетоводно-консултантски услуги да са прекратени независимо от записаното в тях, че се прекратяват при неплащане на възнаграждение повече от един месец. Съдът е посочил в решението, че фактури за осъществени счетоводни услуги към 17-те дружества са издавани освен от ревизираното лице и от свързани дружества - ЮББ ГР ООД и ЮББ ЕУ ООД, а възнаграждението по договорите е плащано косвено чрез групата свързани лица, както и чрез тях са извършвани уговорените счетоводни услуги, а доколкото има данни, предполага се това да е извършвано от физическото лице И. Церовска - счетоводител. С оглед на това и поради настъпило в случая данъчно събитие, ревизираното дружество, в качеството му на доставчик е следвало да начисли данък. За неоснователно е прието възражението, че повторната ревизия е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е извършила насрещни проверки на свързаните лица, тъй като според съда такива проверки очевидно не са били необходими. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Решението е постановено при липса на мотиви по спорните обстоятелства. Първоинстанционният съд не е подложил на анализ констатациите в ревизионния акт и ревизионния доклад, а само е интерпретирал частично съдържанието им. Съдът е преразказал осъществените в хода на ревизията процесуални действия, но не е формирал конкретни фактически изводи досежно релевантните за спора факти и обстоятелства - дали е налице основанието за провеждане на ревизията по особения ред и дали са налице обстоятелства водещи до промяна на декларирания от дружеството финансов резултат и дължимия корпоративен данък за ревизираните периоди, както и налице ли са доставки, по отношение на които се дължи ДДС. По отношение на установените задължения за ДДС единствените изводи на съда са свързани с това, че договорите за счетоводно обслужване не са били прекратени и е настъпило данъчно събитие, а по отношение на дължимия корпоративен данък в решението не са изложени никакви мотиви. Или съставът на съда е допуснал твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат, на което е налице липса на установяване на относимите факти и обстоятелства и съответното на тях обсъждане и преценка, във връзка с наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Основателно е касационното оплакване, че съдът не е изложил мотиви относно законосъобразното определяне на процесните публични задължения и основата за облагане с данъци. Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на мотиви при преценка заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Тя е допусната от съда, възпроизведена е в решението, но в нарушение на чл. 202 от ГПК експертното заключение не е обсъдено заедно с другите доказателства по делото. Не са анализирани в цялост констатациите на вещото лице свързани с издаване на фактури за счетоводно обслужване на дружествата с които ревизираното лице има сключени договори счетоводно обслужване. Видно е от заключението, през ревизираните периоди от страна на свързаните с ревизираното лице дружества ЮББ ГР ЕООД, ЮНИОН БАЛКАНС БИЗНЕС ЕУ ООД и ОБЕДИНЕН БАЛКАНС БИЗНЕС ЕООД са издавани фактури за месечни счетоводни услуги и годишно приключване на юридическите лица, с които ЮНИОН БАЛКАНС БИЗНЕС СФ ООД е сключило процесните договори. Тези констатации на вещото лице не са обсъдени от административния съд, не е извършен анализ на предмета на всяка една от фактурираните услуги и дали същите или част от тях са идентични с услугите, предмет на сключените от страна на ревизираното лице договори. В тази връзка единствените мотиви на съда са противоречиви - от една страна е прието, че договорите сключени с ревизираното лице и описани в ревизионния доклад не са били прекратени и дружеството е извършвало счетоводните услуги, а от друга, че услугите са предоставяни ефективно от свързаните с жалбоподателя юридически лица, който са издавали фактури за част от услугите и са получили плащания по тях. Административният съд като първа инстанция е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, както и да отговори на всички наведени доводи и възражения на страните. Решението следва да се постанови на основание приетите от съда за установени обстоятелства и тълкуване на закона за конкретния случай, като съдът прецени всички доказателства по свое убеждение и формира собствени конкретни по предмета на делото фактически и правни изводи. Липсата на мотиви в първоинстанционния съдебен акт лишава касационната инстанция от възможност ефективно да провери правилността на решението по същество, а страните от една съдебна инстанция. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав дължи, както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, така и оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, отговор на всички възражения на страните и изводи по приложението на материалния закон във връзка с определените с ревизионния акт задължения за ДДС и корпоративен данък. На основание чл. 226, ал. 3 АПК касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение