Решение № 12294 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Артемида БСИ АД, представлявано от А. П., приподписано от адвокат Спасов, за отмяна на основание чл.239, т.5 АПК на влязло в сила решение 20243/12.06.2025 год. постановено по адм. дело 2107/2025 г. по описа на Административен съд София- град. В искането се твърди, че страната била лишен от възможността да участва по делото пред Административен съд София- град, който е постановил съдебният си акт въз основа на доказателства, които не са били приобщени надлежно към доказателствения материал по делото, а отделно от това е лишил жалбоподателя от възможността да представи доказателства и да вземе отношения по вече представени. Твърди се, че тези процесуални нарушения са съществени и са нарушили правото и възможността на защита на искателя. В искането са изложени подробни съображения с приложени писмени доказателства, според които искателят счита, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение и същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София- град. Ответната страна Директора на ТД на НАП гр.София чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание релевира доводи за неоснователност на искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав от Осмо отделение счита, че искането е допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледано по същество искането за отмяна на соченото правно основание чл. 239, т. 5 АПК е основателно по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по жалба подадена от Артемида - БСИ АД, срещу мълчалив отказ по жалба срещу Постановление от 28.01.2025г. за възлагане на имот след проведена публична продан на 22.01.2025г. по изпълнително дело 180617830/2018г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП София. Поискано е присъединяване към адм. Дело 655/2025г. на АССГ с предмет - обжалване на насрочен търг за имота, предмет на същото изпълнително дело. Съдът е констатирал, че преди завеждане на жалбата по съдебен ред срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП София е произнесено Решение ПИ-38/11.02.2025г. на директор на ТД на НАП София, с което жалбата от Артемида - БСИ АД срещу Постановление С250022-091-0000021 от 28.01.2025г. за възлагане на имот след проведена публична продан на 22.01.2025г. по изпълнително дело 180617830/2018г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП София е оставена без уважение, но за което е нямало данни да е връчено на жалбоподателя. С определение 8698/13.03.2025 г. по делото, съдът е уведомил жалбоподателя, че по преписката е постъпило Решение ПИ-38/11.02.2025г. на директор на ТД на НАП София, с което жалбата от Артемида - БСИ АД срещу Постановление С250022-091-0000021 от 28.01.2025г. за възлагане на имот след проведена публична продан на 22.01.2025г. по изпълнително дело 180617830/2018г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП София е оставена без уважение. В тази връзка му е указано, че следва да уточни дали оспорва мълчалив отказ така както е формулиран в жалбата, или обжалва изричен отказ - Решение ПИ-38/11.02.2025г. на директор на ТД на НАП София, с какви правни съображения и т.н. Изрично е указано, че при неизпълнение производството по делото ще се прекрати. Чрез административния орган ТД на НАП И ПРЕДИ да получи определението на съда за без движение от 13.03.2025ж. /получено от дружеството на 17.03.2025г./ , дружеството обжалва на 13.03.2025г. Решение ПИ-38/11.02.2025г. на директор на ТД на НАП София. Жалбата срещу административния акт е подадена чрез ТД на НАП София по реда на чл.152 АПК. Съгласно направените от дружеството уточнения в жалбата срещу изричния отказ, така и в становище от 28.03.2025г. по делото, страната изрично сочи, че поддържа жалбата си срещу мълчаливия отказ в случай, че съдът приеме предпоставките по чл.58,ал.3 АПК, както и че отделно се обжалва и изричният отказ. Поискано е и спиране на това съдебно производство до приключване на производството по адм. дело 655/2025 г., чийто предмет и правен резултат счита, че е преюдициален по спора по настоящето дело. С определение 14045/24.04.2025 г. АССГ като е приел, че е сезиран само с жалба срещу изричния отказ решението на директора на ТД на НАП София, е насрочил административното дело за разглеждане в открито съдебно заседание, конституирал е страните и е дал указания само във връзка с възприетия от него предмет на делото. Изискано е за прилагане адм. дело 655/2025 г. по описа на АССГ. В проведеното по делото съдебно заседание на 15.05.2025 г., на което не се явява представител на жалбоподателя, съдът е приел представените с жалбата и административната преписка писмени жалбата и е обявил делото за решаване, след което е постановено решението, чиято отмяна се иска понастоящем. От решението е видно, че съдът приема, че не е формиран мълчалив отказ и се произнася по обжалване срещу изричен такъв като се позовава и на влязъл в сила окончателен съдебен акт, постановен по обжалване на процедурата по проведен търг, предмет на обжалване по друго дело /а.д. 655/2025г. на АССГ/. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и страната не е могла да вземе адекватно участие в процеса, поради което законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спорното право факти или доказателства, това е довело до накърняване правото й на адекватна защита. Въз основа на установените факти настоящият тричленен състав на ВАС счита, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на съдебното решение. На първо място следва да се съобрази спецификата на съдебното производство по обжалване на актове по реда чл.268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които са едноинстанционни като решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, което е изключение от общия принцип в чл.131 АПК за двуинстанционност на производствата. Това означава, че страните разполагат с единствена възможност да анализират представени от другата страна доказателства и да организират адекватно защитата си само в това единствено производство. Именно поради тази т.нар. единственост в аспекта на едноинстанционност, е изключително важна ролята на съда чрез упражняване на служебното начало по чл. 177 АПК и чл.9 АПК да обезпечи най-пълно и обективно установяването на всички относими факти и доказателства от значение за спорното право и то по такъв начин, че да не възпрепятства или ограничава някоя от страните да организира защитата си. Именно това не е сторил административния съд, като е допуснал редица процесуални нарушения, които в крайна сметка са възпрепятствали жалбоподателя Артемида - БСИ АД да разбере предмета на делото и съответно да организира адекватно защитата си спрямо събрани и несъбрани доказателства по делото. Заявеният предмет на делото е по обжалване на мълчалив отказ, така както се поддържа в жалбата и допълнителните уточнения, а обжалването на Решение ПИ-38/11.02.2025г. на директор на ТД на НАП София е направено с отделна жалба, изпратена до съда чрез административния орган. Съдът е следвало да образува отделно производство по жалбата срещу решението, вместо само да прилага същата, и евентуално да съедини двете производства като се произнесе, както по допустимостта, така и евентуално по основателността на жалбите срещу мълчаливия отказ и срещу изричния такъв, след проверка на сроковете и предпоставките по чл.58,ал.3 АПК. С определението за насрочване на делото от 24.04.2025г. страната жалбоподател е уведомена, че е приета за разглеждане жалбата й срещу изричния отказ, но по никакъв начин не й е станало известно развитието на производството по отношение на първоначалната жалба срещу мълчалив отказ, още повече, че не само, че липсва нарочно волеизявление от нейна страна за оттегляне на тази жалба, а същата се поддържа , като се подава и нова срещу изричния отказ. При това недопустимо смесване на предмета на делото съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, които се препятствали възможността на страната да участва в производството. Съдът също така не се е произнесъл нито по искането за съединяване на дела, нито по искането за спиране на делото поради висящо друго съдебно производство по адм. дело 655/2025 г. по описа на АССГ, касаещо същите страни и процесен имот, за което жалбоподателят е считал, че е преюдициално. По делото е прикачено решение по адм. дело 655/2025 г. по описа на АССГ, което няма данни да е прието като доказателство, нито да е приложено изисканото за прилагане адм. Дело 655/2025г. на АССГ, въпреки че в решението си съдът черпи доводи и се позовава на него. Не са събирани доказателствата, така както са заявени от страната при направеното обжалване на мълчаливия отказ, които искания са останали висящи и по които се дължи произнасяне от съда, въпреки неявяването на представител на жалбоподателя в проведеното по делото съдебно заседание. Първоинстанционният съд е този който следва да разгледа спора по същество, като именно пред този единствен в случая съд се реализира в най-пълен обем процесуалното право на страната да участва в процеса, като релевира възражения за незаконосъобразност и да сочи доказателства, които съдът следва да събере, и след като извърши собствен анализ на установените факти, да формира правни изводи, които да мотивират произнесения съдебен акт. Като не е изяснил предмета на спора, нито отбелязването за извършен доклад по делото, нито дадените формално общи и неконкретни указания за разпределение на доказателствена тежест, съставляват същински такива, а дадените указания към страната, както и приобщаването на жалба по която е следвало да се образува отделно съдебно производство, вместо да уточнят предмета на спора и отделят спорните от безспорни обстоятелства, са довели до невъзможност за страната да разбере предмета на спора, в какво следва да се състои защитата й, съответно какви обстоятелства следва да установява и чрез какви доказателства, т.е. изначално и поради нарушаване на съответните правила от съда, е препятствана напълно възможността на страната да организира защитата си, да разбере действията и волята на съда, т.е. на практика и като правни последици по смисъла на чл.239,т.5 АПК страната се явява лишена от възможността да участва в производството, по което е произнесено решението, чиято отмяна се иска. Нарушаването на процесуалните правила, което лишава страната изцяло от възможност да защити правата си в целения от нея обем като формулира и аргументира доводи по отношение на фактическите установявания, възприети за първи и единствен път в първоинстанционното съдебно решение, както и с оглед липсата на възможност за разглеждане на спора от две съдебни инстанции ,е основание за уважаване на искането за отмяна на съдебното решение. Като се отмени съдебният акт делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Не се претендират разноски в производството от искателя и съответно не се присъждат такива. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд,