Решение № 415 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4806/2015 г.

Решение № 415 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4806/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 07.06.2012 г. по гр. д. № 11300/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 03.05.2011 г. по гр. д. № 27495/2006, с което е уважен предявеният ревандикационен иск. Молителите Б. Н. К. и Т. Н. К. искат отмяната на посоченото решение, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи и в нарушение на съдопроизводствените правила не са уведомени надлежно за постановяването на второто решение, с което е нарушено правото им на участие в делото. Ответницата по молбата Р. Г. С. прави отвод за просрочие на молбата, като счита, че тя е подадена повече от една година след влизането в сила на второто решение и я оспорва по същество, като счита, че въззивното решение е връчено надлежно на процесуалния представител на молителите, а страните, обвързани от двете решения са различни. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 07.06.2012 г., влязло е в сила на 09.08.2012 г., няма данни молителите да са узнали за предходното решение преди връчването на поканата за доброволно изпълнение на първото решение, която им е връчена не преди 19.06.2013 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на 19.09.2013 г, намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В решението, чиято отмяна искат молителите е прието, че ищцата е собственик на недвижим имот, като молителите са осъдени да го освободят и й предадат владението. Решението е надлежно връчено на упълномощения адвокат на молителите на 09.07.2012 г. Решението е постановено при участието на Н. Б. К. като трето лице помагач на тяхна страна. В предходното решение № 320/04.07.2012 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 71/2012 е признато в отношенията между Р. Г. С. и Н. Б. К., че всеки от тях е индивидуален собственик на различни части от същия имот. Върховният касационен съд намира, че двете съдебни решения са постановени между различни страни. Предходното решение обвързва Р. Г. С. и Н. Б. К., а последващото Р. Г. С. и молителите. Ако има противоречие между двете решения, то би могло да засегне единствено правата на Н. Б. К. Последващото въззивно решение е надлежно връчено на упълномощения адвокат на молителите, поради което не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, но дори такова нарушение да е налице, това би било основание за подаване на касационна жалба (защото срок за обжалване не е почнал да тече) или за възстановяване на срока за обжалване (ако такъв срок е почнал да тече), а не основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Видно от изложеното подадената молба за отмяна е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена със законните последици. На ответницата по молбата Р. Г. С. следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в производството по отмяна, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение