Решение № 13148 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5314/2013 г.

Решение № 13148 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5314/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Събка Георгиева Панева от с. Калояновец, обл. Стара Загора, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК на влязлото в сила решение № 14428/19.11.2012 г. постановено по адм. д. № 2563/2012 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 657 от 25.11.2011 г. по адм. дело № 369/2010 г. на Административен съд - Плевен. В молбата се твърди, че съдебните решения са неправилни и незаконосъобразни, а поради неадекватното участие на служебно назначеният й защитник в протеклите производства, правото й на защита е била накърнено. Ответникът - кметът на Община - Червен бряг в писмено становище чрез процесуален представител мотивира недопустимост и неоснователност на молбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна - участник в производството по цитираното дело, решението по което се иска да бъде отменено, като същото е влязло в сила и е неблагоприятно за нея, както и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Първото правно основание в молбата е по чл. 239, т. 1 от АПК. Тази норма предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, не се сочат нови и/или новооткрити обстоятелство които да са и от съществено значение за самото спорно право конкретно в протеклото производство. Релевантността на визираните от ищеца доказателства са били обсъждани в производство по същността на спорното материално право, но не и понастоящем, поради тяхната неотносимост. По второто наведено основание за отмяна: Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК, на която норма се основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането за отмяна липсват доводи и доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. Постановяването на съдебни актове от съдиите по възложените им дела (дори и когато не удовлетворяват страните по делата или е налице противоречие в съдебната практика), е в изпълнение на служебните им задължения, и само по себе си не обуславя извод за извършено престъпление по служба по смисъла на чл. 282 от НК, доколкото в случая няма влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които да е установено престъпление свързано с делото и компрометиращо истинността на фактите, на които е основан атакуваният съдебен акт. Аргументите на Панева за неправилно приложение от съдебните състави на АС - Плевен и ВАС на цитираните нормативни актове не обосновават отмяна на основание чл. 239, т. 2 от АПК. Съдебно-административното производство е двуинстанционно и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, а в случая не са налице предпоставките за отмяна на процесното решение на ВАС по т. 2 от чл. 239, визирана от Панева, поради което искането й за отмяна на визираните от нея основания следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 14428/19.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2563/2012 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 657 от 25.11.2011 г. по адм. дело № 369/2010 г. на Административен съд - Плевен, поради което молбата в тази връзка като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,