Решение № 14453 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2020 г.

Решение № 14453 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Мизия, представлявана от кмета В. Берчева, срещу решение № 29 от 4.02.2020 г., постановено по адм. дело № 684/2019 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е изменено решение по протокол от 20.03.2019 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в частта относно размера на определените еднократни обезщетения за имотите на "Скът - Мизия" АД. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - "Булгартрансгаз" ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Тодорова, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът – "Скът - Мизия" АД, чрез процесуалния си представител адв. Чипинска, излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Възражението на ответника "Скът - Мизия" АД за нейната недопустимост предвид разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ е неоснователно. С обжалваното решение административният съд се произнася по оспорване срещу решение на комисия по чл. 210 ЗУТ и то не попада сред изрично изброените в чл. 215, ал. 7 ЗУТ индивидуални административни актове, постановените по които съдебни решения са окончателни. Касационният контрол спрямо съдебния акт не е изключен, поради което касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е изменено решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД. 08-2 от 27.02.2019 г. на кмета на община Мизия, в частта относно размера на еднократното обезщетение за учредяване на сервитутни права за обект "Разширение на газопреносна инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница" върху 3, 169 дка от имот № 22/2001 - парцел № 001 от масив № 222 по КВС на гр. Мизия, представляващ нива с площ от 9, 800 дка в местността "Бодиля"; 1, 142 дка от имот 181032 - парцел № 032 от масив № 181, представляващ нива с площ от 4, 800 дка в местността "Расовите"; 1, 164 дка от имот № 228004 - парцел № 4 от масив № 228, представляващ нива с площ от 5, 001 дка в местността "Берчов шумак" и 0, 881 дка от имот № 181059 - парцел № 059 от масив № 181, представляващ нива с площ от 3, 000 дка в местността "Расовите", като е увеличен размера на обезщетението, както следва: за ПИ № 181032 - от 796 лева на 987 лева; за ПИ № 181059 - от 614 лева на 714 лева; за ПИ № 22/2001 - от 2279 лева на 2684 лева и за ПИ № 228004 - от 765 лева на 924 лева. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Обосновава извод, че възприетата от административния орган пазарна оценка за засегнатите от сервитута имоти е занижена, като се позовава на неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза. Излага съображения, че извършената от вещото лице оценка е формирана по метода на пазарните аналози, в резултат на изследвани сделки с предмет земеделски земи със сходни показатели и в близост до процесните имоти, коригирани със съответните коефициенти, която оценка отговаря на критериите по чл. 65, ал. 1 във вр. с чл. 64, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях са формирани законосъобразни и обосновани правни изводи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено по повод искане с писмо № 24-00-2876-(4)/13.02.2019 г. на "Булгартрансгаз" ЕАД за одобряване на представени от независим оценител пазарни оценки и определяне на размера за дължимото обезщетение за учредяване на ограниченото вещно право на сервитут по смисъла на чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за прокарване и преминаване на трасе на газопреносна инфраструктура през поземлени имоти - частна собственост, определени с ПУП. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. В случая не се установява постигнато съгласие между страните, поради което е приложима първата хипотеза - размерът на обезщетението следва да се определи от назначената от кмета на общината комисия по чл. 210 ЗУТ. Данните по делото сочат, че в случая оценките са изготвени от лицензиран оценител по възлагане от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД, като са възприети изцяло от комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ. За формирането на пазарната цена на сервитутното право са приложени три метода - пазарен, приходен и нормативен (по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти), но липсват данни да е използвана информация от база данни на Службата по вписванията за сделки с имоти, разположени в близост до оценяваните имоти (метод на сравнимите продажби). Предвид доводите за занижена под пазарната цена и липсата на изследвани пазарни аналози в оценката на оценителя, изготвена в хода на административното производство, първоинстанционният съд правилно назначава съдебно-оценителна експертиза за определяне на дължимото обезщетение по отношение на засегнатите от сервитута имоти. Заключението на вещото лице е основано на метода на сравнителните продажби с посочени пет реално осъществени сделки в периода 15.08.2018 г. – 12.04.2019 г. В тази връзка настоящият състав не споделя доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се във възприемане на изводите на вещото лице при определяне на паричното обезщетение. Заключението на съдебно-оценителната експертиза не е оспорено от страните, не е направено искане за допълнителна или извършване на нова експертиза. То е обсъдено наред с другите доказателства по делото. Законосъобразно е отчетено от съда, че е изготвено съобразно метода на пазарните аналози. Приложената в административното производство оценка не съдържа изследване на осреднени цени за извършени в района продажби. Определената от вещото лице в съдебното производство пазарна оценка е съобразена с предвидените в чл. 65, ал. 1 ЗЕ критерии, включително при коригиране на съответните коефициенти, отразяващи степента на качествените и количествените отклонения от сравняваните обекти. Отчетени са категорията и площта на имотите, влиянието на сервитута върху засегнатите части от тях и обстоятелството, че сервитутът е безсрочен. Ето защо, като приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради занижаване на дължимото еднократно обезщетение за всеки от имотите, съдът постановява решението си в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно решението на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ е изменено, като определената оценка е увеличена съобразно действителната пазарна цена на сервитутното право, определена със заключението на съдебно-оценителната експертиза. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявено искане от процесуалния представител на ответника "Скът - Мизия" АД за присъждане на разноски за касационната инстанция, община Мизия следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,