Решение № 14911 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2014 г.

Решение № 14911 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Григор Иванов Секулов от град Благоевград против решение от № 2124/29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 453/2013 г. на Административен съд град Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 887/29.04.2013 г. на директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР - Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/отм/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на оспореното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - директорът на Областна дирекция /ОД/ на МВР - Благоевград, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор по касационната жалба със становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Със заповед № 887/29.04.2013 г. на директора на ОД на МВР Благоевград на Григор Иванов Секулов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител от МВР, изпълняващ длъжността "младши автоконтрольор" в група "Престъпления по пътищата" на отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР Благоевград, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че на 11.12.2012 г., в извънработно време, облечен в полицейска униформа е съпроводил лице за вземане на кръвна проба в МБАЛ - Сандански, като в лечебното заведение Секулов е потвърдил самоличността на лицето като Васил Тодоров Тасков, по отношение на който е било констатирано с Дрегер 1,15 промила съдържание на алкохол в кръвта, без лицето да представи документ за самоличност, като Секулов е положил подпис в протокола за вземане на кръвна проба. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и като нарушение на етичните правила, визирани в т. т. 4, 7, 8, и 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като е обсъдил представените към административната преписка писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, АС Благоевград е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 229 от ЗМВР и по Глава шеста от ППЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, както и е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Поради това е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповедта. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Доказателствата, приложени към административната преписка обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ППЗМВР. Според настоящият състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Съображенията за това са следните: От доказателствата по административната преписка се установява, че на 11.12.2012 г. около 21.00 часа в град Сандански, служители от "Пътна полиция" са спрели лек автомобил, управляван от Васил Иванов Тасков, който е проверен за употреба на алкохол е с техническо средство "Дрегер", като при проверката е установено 1,15 промила наличие на алкохол. На лицето е издаден талон за медицинско изследване. Докато полицейските служители съставяли акт за административно нарушение, Тасков се обадил по телефона на жалбоподателя Секулов, който въпреки че не е бил на работа, пристигнал на местопроизшествието, след което придружил до болницата Тасков. В спешния център на МБАЛ Сандански Секулов довел неустановено трето лице, което представил като Васил Тасков, без да бъде дадена личната му карта на дежурния лекар. Взетата кръвна проба от това лице показала 0 промила алкохол в кръвта. Съгласно изготвената в хода на административното производство графическа и техническа експертиза е установено, че в горния десен ъгъл на протокола за медицинско изследване първоначално изписаното име е било Секулов, след което е поправено на Стойков. В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно-почеркова експертиза, като съгласно даденото заключение подписът в протокола за медицинско изследване не е на Васил Тодоров Тасков, като не може да се установи кой е положил този подпис. Доказателствата, представени с административната преписка и събрани в хода на съдебното производство, потвърждават изцяло установените факти по делото, като първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, по всички доводи на страните. Обосновани са правните изводи на АС, че заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР, след спазване на административнопроизводствените правила по дисциплинарното дело, съгласно чл. 229 и чл. 230 от ЗМВР и разпоредбите от част четвърта, глава шеста от ППЗМВР. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да даде обяснения, да организира защитата си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (арг. от чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР), при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушения по т. 8 и т. 10 от цитирания текст. Според посочените разпоредби наказанието се налага "за злоупотреба с власт и доверие" и при "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на служителя на МВР на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че Секулов е използвал служебното си положение, с цел да бъде препятствана възможността за установяване на административно и последващо дисциплинарно нарушение. Това поведение на Секулов закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, 7, 8 и 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавният служител да пази доброто име на институцията, да дава личен пример с действията си, да съобразява законноста на действията си. В случая поведението на Секулов в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия, а към създаване на възможност за използване на служебната дейност за облагодетелстване на трето лице. Това поведение освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Секулов са повод да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 8 и 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Въз основа на така обсъдените относими към спора доказателства, настоящият състав намира, че заповедта е издадена в съответствие с фактическите обстоятелства за постановяването й, както и с приложимите материалноправните норми на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 8 и 10 от ППЗМВР, и при спазване на целта на закона. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,