Решение № 6824 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Есвидо Транс ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, против Решение 24262 от 20.11.2024г., постановено по дело 3178/2024г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-22221522004585-091-001/02.03.2023 г., издаден от Ф. С. Й., на длъжност Началник на сектор Ревизии в ТД на НАП гр. София орган, възложил ревизията и Т. Н. В., на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. София ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение 2/02.01.2024 г., издадено от Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при Централно управление на Национална агенция по приходите. Касаторът релевира оплаквания, че са налице касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорва извода на административния съд, че фактурите и съпътстващите ги документи не съдържат данни за действително осъществена стопанска операция и не съставляват годни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, въз основа на които може да бъде упражнено правото на данъчен кредит. Поддържа, че съдът при преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора.Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на разсноки. Ответникът- директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, изслушани са свидетели, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221522004585-091-001/02.03.2023 г., издаден от Ф. С. Й., на длъжност Началник на сектор Ревизии в ТД на НАП гр. София орган, възложил ревизията и Т. Н. В., на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. София ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение 2/02.01.2024 г., издадено от Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който в тежест на Есвидо Транс ЕООД са установени, както следва: задължения за данък добавена стойност по ЗДДС за данъчни периоди м. Март 2021 г., м. Юни 2021 г., м. Август 2021 г., м. Декември 2021 г., м. Февруари 2022 г., м. Март 2022 г. и от м. Май 2022 г. до м. Юли 2022 г. в общ размер на 21 270.00 лв., ведно с лихви за забава в размер на 2 359.53 лв. по фактури, издадени от Витоша Консулт Европа ЕООД, Д Текс Европа ЕООД и Европейска Търговско Промишлена Компания ЕООД и задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 6 150.00 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 433.36 лв., в резултат на извършено на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО увеличение на декларирания от Есвидо Транс ЕООД финансов резултат за 2021 г. със сумата на отчетените разходи по фактурите, издадени от Витоша Консулт Европа ЕООД и КНТ Груп ООД, за които е прието, че не са документално обосновани. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Извършваната от ревизираното дружество стопанска дейност през облседвания период е спедиционни и превозни сделки, вътрешен и международен транспорт; рекламни, информационни; сделки с интелектуална собственост; счетоводни и консултантски услуги; покупко-продажба на недвижими имоти; строителство; търговия със стоки в първоначален, преработен или обработен вид; бартерни и комисионни сделки; търговско представителство на чуждестранни и местни физически и юридически лица в страната и чужбина; консултантска, маркетингова, посредническа, лизингова, лицензионна, както и всяка друга дейност, която не е забранена от законите на Република България. Ревизиращяит екип на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 9 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит по доставките с предмет консултантски услуги , фактурирани от Витоша Консулт Европа ЕООД /с предишно фирмено наименование Витоша Консулт България ЕООД, по доставките с предмет консултантски услуги , фактурирани от Д-Текс Европа ЕООД и по двете фактури, издадени от Европейска Търговско промишлена компания ЕООД, приходната администарция с предмет депозит по наем по договор от 28.06.2022 г. и наем по договор от 28.06.2022 г. за период 01.07.2022 г. 31.07.2022 г., като е приел, че не е установено реалното им престиране, а е налице само документално оформяне и фактурите не обективират реалните стопански операции, вписани в тях. Поради непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от Витоша Консулт Европа ЕООД /с предишно наименование Витоша Консулт България ЕООД/ и КНТ Груп ЕООД, приходните органи за увеличили за данъчен период 01.01.2021 г. 31.12.2021 г. счетоводният финансов със сумата от 61 500.00 лв., спорните разходи не са признати за данъчни цели и е установен за внасяне корпоративен данък в размер на 6 150.00 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 433.36 лв. За да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок и в предвидената писмена форма. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е приел следното: Съдът е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, в резултат на което е приел, че от същите, вкл. и приетата ССчЕ не се установява извършването на сочените услуги от посочените доставчици. Досежно доставките на консултантски услуги от Витоша Консулт Европа ЕООД /с предишно фирмено наименование Витоша Консулт България ЕООД/ и Д-Текс Европа ЕООД, решаващият състав е формирал извод, че ангажираните в хода на ревизията фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, са недостатъчни са удостоверят реалното им изпъление. Според съда не е налице яснота относно как и по какъв начин са осъществени сочените услуги, които са лица, участвали при фактическото им изпълнение, какви са офертите за изпълнение на договорените услуги. По отношение на фактурите с предмет доставка на услуга -наем на недвижим имот, АССГ е приел, че процесният имот не е собственост на дружеството-доставчик, с което ревизираното лице е сключило договор за наем на недвижим имот. В тази връзка съдът е посочил, че субект на изпълнението на услугата следва да бъде доставчикът, като осъществяването на изпълнението й от друго лице, не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Ревизираното дружество е знаело, че участва в привидни доставки и само се е поставило в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителни такива. Най-сетне административният съд е извел извод, че спорните разходи следва да се третират като документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал.1 от ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели. По установените задължения по Закон за данък върху добавена стойност: За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Съдът законосъобразно е приел, че по конкретните фактури от отделните доставчици не се доказва осъществяване на облагаеми доставки. Доставчиците не са открити в ревизионното и съдебно производство, нито са представили счетоводни документи. Липсва яснота какви са били офертите за изпълнение на договорените услуги, заявки, как и по какъв начин са осъществени спорните услуги, кои са лицата, осъществили същите, респективно за кои обекти; в какво са се изразявали консултациите по ДОПК, КСО, осигуряване на лица по ДУК и ДК, обжалване на административни актове жалби, касационни производства, частни жалби; изготвяне на ГФО и счетоводно годишно отчитане. Ангажираните приемо-предавателни протоколи са бланкетно съставени, с положени подписи и печат единствено от страна на ревизираното лице, но не и печат на съответните дружества-доставчици. Наличието на фактури и сключени договори не е достатъчно за удостоверяване и не води до извод за реално извършване на доставките, като в случая се претендира право на приспадане на данъчен кредит, който е неправомерно начислен. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI: EU: C: 2013: 486., т. 37). Или установяването на всички посочени кумулативни предпоставки /формални и материално правни/ е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС, като в конкретния случай от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че са съставени писмени доказателства, но от тях не може да се установи реалното извършване на фактурираните доставки. По идентичен начин стои и въпросът относно фактурите, издадени от Европейска Търговско промишлена компания ЕООД, подробно посочени на стр. 20 от РД, с предмет договор за наем от 28.06.2022 г. за ползване на офис и складово търговска площ, находящи се в гр. София, [улица]. Обосновани са изводите на решаващия състав, че не са представени доказателства за търговската кореспонденция между дружеството-доставчик и ревизираното лице. Дружеството-доставчик не е открито на посочения от него адрес, респективно от негова страна в хода на ревизията не са представени доказателства за търговските взаимоотношения с ревизираното лице. Липсват и такива за извършени плащания на наемната цена, както и на комуналните разходи. Отделно е установено, че недвижимият имот е изключителна собственост на Национална компания Железопътна инфраструктура . В тази връзка законосъобразно на ревизираното лице на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 9 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките, фактурирани от Европейска Търговско промишлена компания ЕООД. По установените задължения по ЗКПО: За данъчни цели признаването на разходи се основава на документалната им обоснованост. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Начисляването на разход не се свързва единствено с наличието на фактури, а следва да са налице реално осъществени доставки, отразяващи вярно и точно събитията в съответствие с критериите за признаването на разход. Доколкото действителността на доставките не е доказана, правилно административният съд е отхвърлил жалбата и в частта за установените задължения за корпоративен данък на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО. Правилно счетоводният финансов резултат на дружеството за 2021г. е бил коригиран в посока увеличение на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, вследствие на което са установени задължения в размер на 6 150.00 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 433.36 лв. за корпоративен данък. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 3 067, 03 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,