Решение № 580 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 836/2009 г.

Решение № 580 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 836/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от Б. държава, представлявана от министъра на финансите, по пълномощие от областния управител на област Р., против въззивно решение № 77/16.02.2009 г. по гр. д. № 1916/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, I-ви състав. С определение № 768/14.07.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, по въпроса "Може ли да бъде отхвърлен иск, който е доказан по основание затова, че не е доказан по размер?". Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Ведно с изложението са представени решение № 1057/19.5.1956 г. по гр. д. № 1322/1956 г. на ВСНРБ, IV г. о., решение № 1141/25.6.1955 г. по гр. д. № 60371954 г. на ВСНРБ, IV г. о. и решение № 88 по гр. д. № 2746/2002 г. на ВКС, III г. о. Третото от посочените решения е неотносимо към поставения въпрос, поради което те следва да се обсъжда. С първото решение е прието, че когато искът е установен по основание, не може да бъде отхвърлен само поради това, че няма достатъчно данни за неговия размер, а съдът е длъжен да определи размера по своя преценка. С второто решение е прието, че щом основанието на иска е доказано, съдът не може да отхвърли същия само защото размерът му не е бил установен. С въззивното решение на Софийски апелативен съд съдът е стигнал до извод, че искът е доказан по основание, но тъй като не е доказан по размер следва да бъде отхвърлен. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., намира, че отговорът на въпроса, даден с посочените решения на ВСНРБ, е правилен, тъй като той съответства изцяло на буквата и духа на законовата разпоредба на чл. 130 ГПК (отм.), която предвижда, че "Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице". По съществото на касационната жалба. В касационната жалба освен довод, свързан с приложението на чл. 130 ГПК (отм.) се правят и други оплаквания. Моли се за отмяна на обжалваното въззивно решение. Ответницата по касационната жалба - Д. Г. М., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на въпроса и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския апелативен съд е неправилно. С оглед отговора на поставения въпрос въззивната инстанция е постановила решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които не могат да бъдат санирани в настоящото производство. Въпрос на преценка на съда е да определи сам размера на претенцията или това да стане посредством заключение на вещо лице. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийския апелативен съд за приложение разпоредбата на чл. 130 ГПК (отм.) при постановяване на решението. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, хипотеза трета от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.