Решение № 4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2020 г.

Решение № 4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2020 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Т., против Решение № 26 от 11.08.2020 г. на Административен съд Русе по адм. д. № 332 по описа за 2020 г., с което по жалба на ЕТ "Б. -Д. Б.", : [ЕИК], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 133-ФК/08.06.2020 г., издадена от началник "Оперативни дейности" – Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Русе, [улица], стопанисван от дружеството-жалбоподател, за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че изводите на съда, че оспореният административен акт подлежи ан отмяна, са незаконосъобразни и необосновани. От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че ЕТ не е издал фискална касова бележка от наличното в обекта ФУ при контролна покупка. Процесната заповед е мотивирана и принудителната мярка е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на ЕТ в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При издаване на заповедта не е нарушен принципът на съразмерност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Б. -Д. Б." в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 3.06.2020 г. в 10. 53 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Русе, [улица], стопанисван от дружеството-адресат на ЗПАМ. От проверяващите е извършена контролна покупка на 2 броя батерии на стойност 1 лв., заплатени в брой, за което не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0385621/03.06.2020 г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 133-ФК/8.06.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар издаден от компетентен орган, актът не съдържа конкретни мотиви относно срока на запечатване на търговския обект. Съдът е приел, макар органът да действа при оперативна самостоятелност при определяне на посочения срок, той е длъжен да мотивира решението си. Съдебното решение е правилно. Въпреки че в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. В ЗПАМ не са коментирани констатациите при проверката за липса на разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата такава. Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че при издаване на заповедта не е нарушен принципът на съразмерност. Правилно е прието от АС Русе, че доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не изпълняват едно от изискванията за законосъобразност на административния акт. Обосновано съдът е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта, както правилно е приел съдът. Поради това, без правно значение е изтъкваното в касационната жалба, че не е спорно извършването на нарушението. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Разноски: С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като следва да му бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение