Решение № 59 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от Х. М. Х., гражданин на Сирия, против решение 5971 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело 1211 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Х. (собствено име) М. (бащино име) Х. (фамилно име), гражданин на Сирия, против Решение 11497 от 04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е установено, че след нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 17.07.2024 г. (л. 51 от първоинстанционното дело), Х. подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. 1787/18.07.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ Харманли, рег. УП-33480/18.07.2024 г. по описа на ДАБ л. 68, пак там. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1. т. 3 ЗУБ л. 45, пак там. За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 66-67, пак там), в който е отразено, че същият е роден на [дата] в провинция Кунейтра, Сирия, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание ], с начално образование, препитавал се като овчар, семейно положение неженен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП-33480/19.07.2024 г. л. 43, пак там) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, рег. изх. М-14605 от 10.09.2024 г. л. 34, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на Х., ако същият отговаря на условията по ЗУБ. След отправена покана до търсещия закрила, на 16.08.2024 г. е проведено интервю с лицето, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. УП-33480 от същата дата от л. 39 до л. 42, пак там. На 04.11.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 11497, връчено на чуждия гражданин на 12.11.2024 г. Като разгледал по същество жалбата на Х. Х., подадена против Решение 11497/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, Административен съд Хасково я е преценил за неоснователна. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Счел е, че същото съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Приел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията по сигурността в провинциите Кунейтра, Дараа, Суейда и Дамаск, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Съобразил е новините от българския и чуждестранен медиен поток за актуалното положение в Сирия към датата на постановяване на съдебното решение, предмет на инстанционен контрол. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 11497/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Административен съд Хасково е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Правилен е изводът на съда, че обстоятелствата от бежанската история на Х. не обосновават съществуването на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В хода на проведеното със сирийския гражданин интервю, същият е заявил изрично, че не е имал проблеми в държавата му по произход, не е арестуван, съден или осъждан. Не твърди да е членувал в политически парти, религиозни общности или организации, както и във въоръжени групировки. Посочва, че не е имал проблеми заради своята религия или етническата си принадлежност, не е бил лично заплашван и не му е оказвано насилие. Излага като причини за напускане на Сирия продължилия с години на нейна територия вътрешен въоръжен конфликт, липсата на работа и страха му, че ще го мобилизират да служи в редовната армия. Не заявява да е отбил редовната, задължителна към момента на напускане на Сирия, военна служба, нито да е получавал призовка/и в този смисъл. Наличието на страх от вътрешния въоръжен конфликт в родината му към датата на напускането й, както и желанието на лицето да осигури на себе си по-добри икономически условия за живот обаче не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, респ. не обуславят предоставяне на бежански статут. Заявеното от Х. в хода на интервюто опасение от евентуална мобилизация в редиците на редовната армия, ако се завърне в Сирия, не представлява действие на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Съображенията за този извод са, че чужденецът не твърди, нито от доказателствата по делото може да се установи, че е бил обект на наказателно преследване или че са му налагани наказания от авторитарния режим на лидерите на Партията за арабско социалистическо възраждане (БААС) и на Башар Асад заради негов отказ да бъде отбита задължителната военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. Наред с това лицето не е направило изявление в хода на административното производство, че, ако се завърне в Сирия и евентуално бъде призован за изпълнение на задължителната военна служба, това за него би означавало участие във военни действия, противоречащо на действителните му политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Съгласно т. 168 от раздел B на Глава V от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации (ООН) за бежанците, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Поради това страхът на първоинстанционния и касационен жалбоподател, че ще бъде призован да изпълни задължението за военна повинност не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, още повече с оглед последните данни за държавата му произход, представени в касационното производство (Справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/30.09.2025 г. от л. 33 до л. 42 от касационното дело), съгласно които на територията на Сирия, към юли и септември 2025 г., липсва вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие, а Президентът на сирийското правителство А. ал Шараа е обявил в началото на 2025 г., че премахва задължителната военна служба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, споделя преценката на Административен съд Хасково, че по казуса не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на Х. на хуманитарен статут. Личната бежанска история на чужденеца не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в държавата по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсва реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ), тъй като от изготвените в хода на административното, първоинстанционното и касационното производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в Сирия се установява, че в сирийската държава липсва, към датата на постановяване на спорния индивидуален административен акт и към настоящия момент, вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. След падането на режима на президента Башар Асад е налице значителна положителна промяна в обстановката по сигурността в родината на търсещия закрила, както и по отношение на политическото управление на страната. Съгласно Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 18.07.2025 г., вх. МД-02-398/21.07.2025 г. (л. 33-40 от касационното дело), на 13.03.2025 г. временният сирийски президент А. ал Шараа подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията гарантира независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване и свободата на медиите, както и политическите, образователните и трудовите права на жените. Сформираното преходно правителство е съставено от 23-ма министри от различен етнически и религиозен произход. На поста министър на социалните въпроси и труда е назначена жена. На 20.06.2025 г. Федералният съвет на Швейцария издава решение за отмяна на наложените на Сирия икономически санкции. Налице е политически преход, даващ надежда за постигане на трайна стабилност на сирийска земя след продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. По данни от справката за Сирия със същия предмет, вх. МД-02-528/30.09.2025 г. (л. 41 и л. 42 от касационното дело), в бюлетин на Върховния комисариат на Организацията на Обединените нации за бежанците (ВКБООН) от 26.09.2025 г. е посочено, че, считано от 08.12.2024 г. до 25.09.2025 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, по данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември 2024 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспортна помощ и друга логистична подкрепа, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. На 25.08.2025 г. Министерство на финансите на Съединените американски щати (САЩ) официално е отменило наложените на Сирия икономически санкции. От този момент нататък е възобновена международната търговия на страната. На 05.09.2025 г., в присъствието на президента А. ал Шараа, е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 11497/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия