Решение № 145 от 3.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 247/2014 г.
ВКСI наказателно отделение03.06.2014 г.докладчик т Елена Величкова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение по внохд. № 1235/2013 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което е потвърдена присъда по нохд. № 1156/2012 г. и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Мотиви
Решение № 145 от 3.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 247/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1156/2012 г. на Районен съд гр. Стара Загора и внохд. № 1235/2013 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора. В съдебно заседание искането, с ангажирани всички касационни основания, се поддържа лично от осъдения С. Т. и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира искането допустимо, но неоснователно, а постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 16.12.2013 г. постановено по внохд. № 1235/2013 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, е потвърдена присъда по нохд. № 1156/2012 г. на Районен съд гр. Стара Загора. С посочената присъда подсъдимия тогава С. К. Т. е признат за виновен, че на 15.08.2011 г. в [населено място], причинил на Г. С., средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалия, за претърпени неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2011 г. до окончателното изплащане. Присъдени са и направените по делото разноски, както и тези на пострадалия. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Т.: Доводите за съществени процесуални нарушения според защитата са в: -не ясно формулирано обвинението в досъдебното производство, възпроизведено и в обвинителния акт, с което съществено било нарушено правото на защита -първоинстанционния съд дословно преписал фактическата обстановка от обвинителния акт, приемайки я за установена -не изяснен механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалия -неприобщено като веществено доказателство средството, с което е извършено деянието (павето) -неправилно кредитирани показанията на св. А., които са противоречиви и се опровергават от други доказателства по делото -въззивния съд приел ново обстоятелство-"настанал бой, в който участвали и гостите на подсъдимия, а последния също нанесъл удар", т. е. и други лица са удряли пострадалия, а това обстоятелство по никакъв начин не се отразило на степента на вината на осъдения -състава на въззивния съд е незаконен, защото първото по делото заседание пред въззивния съд, е отложено по искане на повереникът на пострадалия, заради ангажимент в Районен съд гр. Пловдив, където се е явил по лично делото на председателстващия второто заседание, в което делото е решено, с потвърждаване на първоинстанционната присъда. Последния от изброените доводи е основателен, а това изключва останалите доводи от обсъждане, и това е така защото: Въззивното производство е образувано на 21.08.2013 г. по жалба на осъдения Т., и е възложено на съдия докладчик В. Т. С определение от 5.09.2013 г. постановено по внохд. № 1234/2013 г. делото е насрочено за разглеждане на 25.09.2013 г., когато в състав Т. Т., С. К. и В. Т. е отложено за 23.10.2013 г., по молба на адв. Г. Г. - повереник на пострадалия, поради ангажимент в Районен съд гр. Пловдив, по гр. д. № 6621/2013 г. същия ден. На 23.10.2013 г. делото е разгледано в състав председател К. Р. и членове С. К. и В. Т. и след разпит на св. А. (допусната от предишния въззивен състав) е обявено за решаване. Справката в Районен съд гр. Пловдив по гр. д. № 6621/2013 г. показва, че страна по същото (брачно) дело е К. Р.. Гореизложеното категорично сочи, че съдията К. Р. не е следвало да участва в разглеждане на внохд. № 1235/2013 г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, тъй като в същото повереник е адвоката представлявал го по гр. д. № 6621/2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, станало причина за отлагане разглеждането на делото, а от там и за промяна на състава. Налице са били предпоставките на чл. 29, ал. 2 НПК "поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото", тъй като очевидно отношенията на страна по горе цитираното внохд. № 1235/2013 г. (повереник) е в близки, доверителни отношения с председателстващия състава. Нарушението на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК е от категорията на т. н. абсолютни процесуални нарушения и води винаги до отмяна на постановения съдебен акт, в случая- решение. При този изход на делото останалите доводи в искането, следва да се обсъдят отново от въззивния съд, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществено процесуално нарушение, а искането за възобновяване на осъдения С. К. Т. основателно. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК вр. с чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение