Решение № 1745 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2008 г.

Решение № 1745 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Варна, чрез пълномощника юрк. Димитър Кискинов, срещу решение № 869 от 17 юни 2008 година, постановено по адм. д. № 798/2008 година по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № 0508/29 февруари 2008 година на кмета на община Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Лекс Ситиконсулт" ЕООД със седалище гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Диан Иванов, намира подадената касационна жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Варна "Лекс Ситиконсулт" ЕООД е оспорило заповед № 0508/29 февруари 2008 година на кмета на община Варна, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: Надстройка с метална конструкция, монтирана върху едноетажна постройка в двора на бул. "Мария Луиза" № 21а - ПИ 168, по плана на 4-ти п. район, гр. Варна. Съдът е приел, че в случая не се касае за строеж, а за леко слънцезащитно устройство, за което не се изисква издаването на разрешение за строеж, поради което е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза във връзка с преработеното конструктивно становище е установено, че изграденото не представлява строеж, а поставената конструкция е елемент от леко слънцезащитно устройство, което по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/22 декември 2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони се поставя без издаване на разрешение за това. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая липсва посоченото в оспорената заповед нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е правилен. Заповедта на кмета на общината е издадена в нарушение на посочената материалноправна норма, поради което законосъобразно е била отменена. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,