Решение № 1858 от 16.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Търговище (ТП на НОИ - Търговище), против Решение 149/31.10.2023г. по адм. дело 174/2023г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отменено Решение 2153-25-43/17.08.2023г. на директора на ТП на НОИ Търговище и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-268/03.07.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Търговище, а преписката е изпратена за ново произнасяне по подаденото от А. Сали от с. Врани кон, община Омуртаг, област Търговище заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението, а ТП на НОИ Търговище е осъдено да заплати разноските по делото. С касационна жалба се релевират съображения относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на оспореното решение и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на А. Сали срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ Търговище, като неоснователна. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба -А. Шабан, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез процесуален представител, в приложен отговор и становище по същество оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд, като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на Шесто отделение намира касационната жалба за подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Ето защо същата се явява процесуално допустима. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Разпореждане 2140-25-268/03.07.2023г. издадено от ръководител ПО в TП на НОИ гр. Търговище на А. Сали е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 3 от КСО. За да откаже да признае правото на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО органът е приел, че зачетеният стаж като неработеща майка в периода 07.01.1970г. до 1980г. с продължителност 1 година, 6 месеца и 2 дни не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. С оглед на това, въпреки че към момента на подаване на заявлението същата е имала навършени 75г., 08м. и 12 дни и е отговаряла на изискването на чл. 68, ал.3 от КСО спрямо изискуемата възраст, органът е приел че е налице липса на другата кумулативна предпоставка по смисъла на тази норма, а именно 15 години действителен осигурителен стаж. Разпореждането е оспорено по административен ред и потвърдено с Решение на Директора на ТП на НОИ Търговище, в което са споделени доводите на пенсионния орган за постановения отказ. Последното решение е отменено с ревизирания в касационното производство съдебен акт. Настоящият тричленен съдебен състав на Върховен административен съд намира оспореното решение на Административен съд Търговище за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено от надлежно сезиран съд в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол. Не се установява атакуваният съдебен акт да страда и от твърдените от касационния жалбоподател пороци. Административен съд Търговище е обсъдил и изяснил относимите фактите по делото, като правилно е установил липсата на спор между страните по отношение на същите. Въз основа на напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че спора в настоящия случай е относно приложението на правото и е постановил своя акт в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ относно приложимите към установените факти правни норми, въз основа на които е извел правилни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията за отмяна на процесното Решение на Директор на ТП на НОИ Търговище. В действителност спорният момент в развилото се първоинстанционно производство е този относно наличието на предпоставки за зачитане периодите, в които ответната страна е била неработеща майка за действителен осигурителен стаж по смисъла на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. След като е анализирал относимите към спора правни норми, административен съд Търговище е достигнал до извод за наличие на изискуемия по тази норма 15 години действителен осигурителен стаж, предвид което е върнал съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката на пенсионния орган, с указания да се произнесе отново по заявлението на А. Сали, при съобразяване мотивите на решението. Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В първоинстанционното решение са обсъдени приобщените по административната преписка три броя удостоверения за раждане, като въз основа на същите е посочено, че в настоящият случай се претендира наличие на стаж, придобит в периода 07.01.1970 г. до 1979 - 1980 г. Предвид последното ревизираният съд е достигнал до извод, че на основание § 9, ал. 1 от П3P KCO неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби на закона. Този извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Както правилно е отбелязал в тази връзка съдът, приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. В този дух е и сега действащата уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега, нормативно не се прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите, общо от 01г., 06м. и 02 дни, през които ответната страна е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Търговище, така и ръководителят на ТП на НОИ Търговище, са преценили неправилно, че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което са направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете този период за такъв стаж, за общият действителен стаж на А. Сали към датата на заявлението за пенсия са установени изискуемите 15 години, следователно тя е отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред. С оглед изложеното, касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Търговище е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Предвид правния резултат от касационното оспорване на ответната страна се следват разноски. Искане за присъждането им е направено с отговора по касационната жалба, но предвид липсата на представени по делото доказателства за тяхното реално извършване, такива не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,