Решение № 2680 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2017 г.

Решение № 2680 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК", седалище и адрес на управление гр. С., пл. "М." №..., ет. ... срещу Решение № 387-ЖЗ от 10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор.

С оспореното решение Комисията за финансов надзор, на основание чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор, разпорежда на Кооперацията в 30-дневен срок от получаване на решението да:

1. Отрази във финансовите си отчети към 30.06.2016 г. резултатите от прегледа, посочени в доклада, изготвен като резултат от прегледа на баланса на застрахователя от независимия външен експерт Milliman, Sp. Zo. O., Полша, назначен с Решение № 522-ЖЗ от 14.07.2016 г. на Комисията за финансов надзор. Отразяването на резултата да е в съответствие с представените от независимия външен експерт, след извършване на прегледа, образци за количествено отчитане (по Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г.) към 30.06.2016 г.

1. Да представи в Комисията за финансов надзор отново като корекция образците за количествено отчитане по Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2450 с информация към 30.06.2016 г., като бъдат отразени констатациите от доклада по точка 1.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" (Кооперацията), счита оспореното решение за незаконосъобразно.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че в доклада на независимия външен оценител - Milliman, Sp. Zo. O, не са взети предвид всички действащи договорни клаузи и уставни разпоредби спрямо вземанията на застрахователя, произтичащи от отпуснатите заеми срещу застраховки "Живот". Не са взети предвид възможностите за предсрочна изискуемост на заемите от Кооперацията уредени в т. 23 от Общите условия за пенсионно застраховане на Кооперацията. Това е опорочило извода на проверяващия екип и е направило доклада неверен.

Сочи, че Milliman, Sp. Zo. O не отчита, че заемните отношения се състоят от две части - заемателят (застрахованият) плаща главница и лихви и ликвидира заемните правоотношения или изчаква настъпването на застрахователното събитие и се извършва прихващане на сумата на заема от застрахователната сума, а заемодателят (застрахователят) може да направи заемите предсрочно изискуеми и да събере балансовата им стойност. Оценителят изследва само първата част на взаимоотношенията и изчислява риска като за изчисляване на риска би следвало да се ползва статистиката на Българската народна банка. А. M., Sp. Zo. O бяха съобразили това активът на Кооперацията би надвишавал многократно минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Счита, че оценителят не е спазил чл. 152, ал. 1 и чл. 603 КЗ. Неправилно е определен срока на ликвидацията - равен на максималната очаквана продължителност на живот на длъжниците по заемите, който е без практическа стойност за оценката и въвежда погрешна представа за количествената оценка на превишението на актива над пасива.

Излага възражения по компетентността на оценителя и в частност непознаването на националната нормативна уредба. Позовава се на определения размер на минималното капиталово изискване. Счита, че е налице логическа грешка от страна на оценителя, който не е възприел възможността във всеки един момент Кооперацията да направи заемите си предсрочно изискуеми, с оглед на регламентираното в Устава на Кооперацията и Общите условия на застрахователя. Счита, че оценителят, като не отчита договореностите по заема, поставя под въпрос разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II, Директива 2009/138), Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията за допълване на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (Делегиран регламент 2015/35), Кодекса за застраховането, както и възможностите на българската правосъдна система. Липсата на практика по събиране на заемите счита не за основание за направената от оценителя оценка, а за оценка на управлението на портфейла на застрахователя.

В представена по делото писмена защита излага становище по събраните в хода на съдебното производство доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Д. К., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по жалбата - Комисията за финансов надзор (Комисията), счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по провеждане на административното производство и счита, че в хода му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Прави подробен анализ на доказателствата по делото и сочи, че не съответстват на доказателствата по делото доводите на жалбоподателя за неразглеждане от външния оценител на двете възможности за уреждане на заемното правоотношение между Кооперацията и застрахованите лица. Изводът на Milliman, Sp. Zo. O. е направен въз основа на устава, Общите условия и практиката на Кооперацията във връзка с изискуемостта на заемите по сключените застраховки. Но изводите на оценителя, подкрепен и от заключенията на двете вещи лица, е направен при липсата на доказателства някога кооперацията да се е възползвала от правото си на предсрочна изискуемост на предоставените заеми по договори за застраховка "Живот". Отчетен е фактът, че при изтичане на срока на полиците, по които е отпуснат заем, в 99,5 % от случаите полиците са трансформирани в пожизнени застраховки и липсват случаи на погасяване на заема, както и доказателства за събиране на горницата на заема над нивото на пасива от страна на застрахователя. В останалите 0,5 % от случаите на полици с отпуснат заем, при които кредитът превишава дължимата от застрахователя стойност на полицата, превишението е върнато, но доброволно като превишението стойностно е сравнително малко.

Сочи, че правилността и обосноваността на подхода на външния оценител се доказва и от заключението на вещото лице Стоилкова, която сочи, че приетият подход за оценка на активите предполага да се оцени вероятността от получаване на бъдещи парични потоци, а в случая застрахователните договори са сключени с работодателя на застрахованите лица и последните не съзнават, че са получили заем, което прави минимална вероятността при упражнено право на предсрочна изискуемост, застрахователят да получи насрещни парични потоци от застрахованите.

Излага подробно механизма и нормативната уредба на заема, прави анализ на заключенията на двете вещи лица и обосновава извод за правилност и обоснованост на подхода на Milliman, Sp. Zo. O. при оценка на активите и пасивите на Кооперацията. Сочи, че оспореното решение е съобразено и с целта на закона, тъй като е гаранция за финансовата стабилност на застрахователя.

Излага доводи за неприложимостта на чл. 21, ал. 6 КЗ.

Моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулти Василева и Налбантов.

II. По допустимостта на жалба:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВСК" е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, с лиценз № 30 от 10.08.1998 г., вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) на застрахователите с право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар). Кооперацията извършва застраховки по раздел I на Приложение № 1 от Кодекса за застраховането със или без застраховки "Злополука" и/или "Заболяване" на своите членове. Към 30.06.2016 г. Кооперацията има 41 035 застрахователни полици за застраховка "Живот", от които 23 949 са с изплащане на анюитети, 12 192 са рискови и 4 894 - смесени.

1. На 11.03.2016 г. Комисията за финансов надзор одобрява покана до независими външни експерти за преглед на балансите на българския застрахователен сектор. Поканата е публикувана на електронната страница на Комисията - http: ....., проверено към датата на приключване на устните състезания.

1. На 13.05.2016 г. Комисията за финансов надзор приема Методология за преглед на балансите на застрахователите в България (Методология) публикувана на електронната страница на Комисията - http: ......, проверено към датата на приключване на устните състезания. Методологията е изготвена от О. "Регионален консорциум Ърнст & Янг", въз основа на договор за обществена поръчка.

1. На 14.07.2016 г., с Решение № 522-ЖЗ, Комисията за финансов надзор определя на Кооперацията независим външен оценител Milliman, Sp. Zo. O. Решението е влязло в сила, л. 59-60.

1. На 25.08.2016 г. и на 31.10.2016 г. Кооперацията отправя до Комисията възражения във връзка с работата на Milliman, Sp. Zo. O. На възраженията е представен отговор от Комисията, л. 32 - 37.

1. На 10.01.2017 г. Milliman, Sp. Zo. O представя в Комисията за финансов надзор прегледа на балансите на Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК", л. 16 - 29.

В доклада външният оценител коригира актива и пасива по баланса на Кооперацията, както следва:

а) По актива:

а. 1.) Позиция "Други заеми и ипотеки по баланса":

Независимият външен оценител приема, че "Кредитната позиция на Компанията е отразена по главница плюс лихви. ". Не смята, че "в случай, когато кредитите и задълженията са така строго обвързани, кредитният актив и пасивът могат да бъдат достоверно оценени поотделно съгласно принципите на Платежоспособност II. Ние преизчислихме стойността на актива в перспектива, като определихме времевия график на паричните потоци на активите при всяко застрахователно събитие (смърт или преживяване). Освен това ги ограничихме до съответния паричен поток на пасива, тъй като не намерихме доказателства, че Компанията е била в състояние да събере кредитите над стойността на полиците, срещу които са обезпечени. Това според нас, е в съответствие с действащата управленска практика. Получената стойност е с 22 340 хил. лева по-ниска от отчетената от Компанията. "

а. 2.) Позиция "Вземания от застраховки и посредници":

Независимият външен оценител приема, че "Вземанията съдържат както несъбрани премии, дължими към датата на оценка, както и премиите, дължими след датата на оценка до следващата годишна полица. Последната част вече е призната в BEL на входящите парични потоци и беше извадена, което доведе до корекция надолу в размер на 11 099 хил. лв."

а. 3.) Обща корекция на актива в размер на 33 439 060 лв. (22 339 877,08 лв. + 11 099 182,53 лв.) или сума на актива по баланса - 107 952 807 лв. вместо 141 391 867 лв.

б) По пасива:

б. 1.) Позиция "Технически резерви":

Независимият външен оценител приема, че "Изчислението на техническите резерви на Компанията съдържа съществени грешки, свързани с двойно дисконтиране на обезщетенията при падеж в пенсионни продукти, неправилно прилагане на кривата на доходността на ЕОЗППО и липса на резерв за бъдещото им превръщане в изплатени. Преизчисляването по отделните позиции доведе до комбинирана корекция надолу в размер на 11 173 хил. лв." Извършена е корекция на рисковата премия с 665 хил. лв.

б. 2.) Позиция "Задължения по отсрочени данъци":

Независимият външен оценител приема, че "Компанията признава 1 387 хил. лв. отсрочени данъчни пасиви (DTL) в своя баланс по Платежоспособност II, докато в отчетността по МСФО няма позиции по отсрочени данъчни пасиви. Тъй като след корекция не е призната бъдеща печалба в икономическия баланс, препоръчване да се извади цялата стойност на DTL."

б. 3.) Позиция "Задължения по застраховки и към посредници":

Независимият външен оценител приема, че "за дължимите премии, за които реалното събиране на парични средства е по-голямо от дължимата стойност, Компанията вписва отрицателно вземане. Препоръчваме това да се представя като (положително) задължение. Прегрупирането ще възлезе на 81 хил. лв., прехвърлени от отрицателни вземания към задължения."

б. 4.) Обща корекция на пасива в размер на 13 143 901,07 лв. (11 172 646,39 лв. + 665 245,99 лв. +1 387 051,00 лв. - 81 042,01 лв.) или сума на пасива по баланса 110 694 798,00 лв. вместо 123 838 699,00 лв.

По корекциите са изложени мотиви.

1. На 3.02.2017 г. докладите за резултатите от прегледа на балансите и за резултатите от стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите са публикувани на електронната страница на Комисията за финансов надзор - http: ...., проверено към датата на приключване на устните състезания.

1. На 3.02.2017 г. пълният доклад за резултатите от прегледа на балансите и за резултатите от стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите е публикуван и на страницата на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) - http: .....- проверено към датата на приключване на устните състезания.

1. На 27.02.2017 г. Комисията за финансов надзор информира Кооперацията за започването на административно производство по издаване на индивидуален административен акт във връзка с препоръките на външния оценител. В уведомлението са посочени проекта на решение и мотивите на органа, л. 38 - 39.

1. На 2.03.2017 г. Кооперацията подава възражение по проекта за индивидуален административен акт, л. 40 - 42.

1. На 10.03.2017 г., с Решение № 387-ЖЗ, Комисията за финансов надзор, на основание чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 11 ЗКФН, разпорежда на Кооперацията да:

1. Отрази във финансовите си отчети към 30.06.2016 г. резултатите от прегледа, посочени в доклада, изготвен като резултат от прегледа на баланса на застрахователя от независимия външен експерт Milliman, Sp. Zo. O., Полша, назначен с Решение № 522-ЖЗ от 14.07.2016 г. на Комисията за финансов надзор. Отразяването на резултата да е в съответствие с представените от независимия външен експерт, след извършване на прегледа, образци за количествено отчитане (по Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г.) към 30.06.2016 г.

1. Да представи в Комисията за финансов надзор отново като корекция образците за количествено отчитане по Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2450 с информация към 30.06.2016 г., като бъдат отразени констатациите от доклада по точка 1.

1. В хода на съдебното производство съдът, по искане на жалбоподателя, допусна съдебна експертиза като назначи две вещи лица - специалист по застрахователно дело и одитор, които дадоха заключения, които съдът прие.

1. В хода на съдебното производство жалбоподателят представи списък на погасените заеми срещу полици и списък на доброволно погасени заеми без настъпване на застрахователно събитие в периода 1.01.2007 г. - 30.06.2017 г.

IV. По съществото на спора:

Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното Решение № 387-ЖЗ приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

О. Р. № 387-ЖЗ е издадено от Комисията за финансов надзор на основание чл. 18, ал. 2 ЗКФН. Съгласно разпоредбата Комисията може да назначи външни независими експерти за извършване на оценка на активи или пасиви на поднадзорното лице и да изисква от него да отрази резултатите от оценката във финансовите отчети.

Видно от посоченото правно основание - чл. 18, ал. 2 ЗКФН, и от съдържанието на оспореното решение с него Комисията е задължила жалбоподателя да отрази резултатите от прегледа на баланса на Кооперацията, извършен от Milliman, Sp. Zo. O.

С оглед на това оспореното решение е издадено от компетентен орган.

1. По формата:

Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е издадено в исканата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна то съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК - съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част.

С оглед на това, оспореното решение е издадено при спазване на изискванията за форма на административния акт. Доколко фактическите и правни основания на акта са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон е въпрос на материалната законосъобразност на акта.

1. По административнопроизводствените правила:

а) Член 26 АПК:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган. В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК органът е информирал жалбоподателя за започналото производство, в т. ч. му е предоставил възможност да се запознае с проекта на акта и мотивите му. Жалбоподателят е представил възражение.

б) Член 35 АПК:

В мотивите на оспорения акт органът е посочил, че "Възраженията по същество на СиВЗК във връзка с констатациите в доклада на независимия външен проверяващ не следва да бъдат разглеждани от КФН в настоящото производство" като са изложени пет основания: 1) прегледът е извършен по препоръка на Комисията на Европейския съюз, отразена в Решение № 28 от 2015 г. на Министерския съвет, с което е одобрена актуализацията за 2015 г. на Националната програма за реформи на Р. Б. в изпълнение на стратегия "Европа 2020"; 2) прегледът е извършен в изпълнение на § 10 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП); 3) прегледът е извършен под контрола на Управляващ комитет, включващ Комисията за финансов надзор и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и като наблюдатели: Министерството на финансите, Българска народна банка и Комисията на Европейския съюз, като целта на комитета е гарантиране на подходящо регулиране върху рисковете, свързани със застраховането; 4) прегледът е извършен от независим международен консултант, избран по критерии от Управляващия комитет, гарантиращи висок професионализъм, международен опит и избягване на конфликт на интереси - извършващият прегледа Milliman, Sp. Zo. O. е една от най-големите актюерски компании в света; 5) Управляващият комитет е назначил проектен ръководител - О. "Регионален консорциум Ърнст & Янг", който е осъществил стриктен контрол по спазване на методологията и конкретната работа на всеки външен проверяващ, в т. ч. на Milliman, Sp. Zo. O., като възраженията на Кооперацията в хода на проверката са разгледани, в т. ч. от Управляващия комитет, докладът на Milliman, Sp. Zo. O. е приет от Управляващия комитет и публично оповестен на електронната страница на Комисията и на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, а разпоредената оздравителна мярка е в съответствие с резултатите, приети от Управляващия комитет.

Съгласно чл. 35 АПК органът издава индивидуален административен акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на страните. Обсъждането на обясненията и възраженията на страните в административното производство е гаранция за постановяване на акт при изяснени релевантните факти и обстоятелства. С оглед на това неспазването на това законова изискване по принцип се приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като би могло да повлияе върху съдържанието на акта.

Какво показват мотивите на оспорения акт и релевантната нормативна уредба досежно заявеното от органа необсъждане на възраженията на жалбоподателя по съществото на акта?

Посочените от органа пет основания за необсъждане на възраженията по съществото на спора фактически са политическите, управленските и нормативните предпоставки за приемане на оспорения акт.

Факта, че оспореният акт е приет в изпълнение на политически акт на Комисията на Европейския съюз - Стратегията "Европа 2020", и на Министерския съвет - Националната програма за реформи на Р. Б. в изпълнение на стратегия "Европа 2020", сам по себе си не може да бъде основание за необсъждане на възраженията на адресата на индивидуалния административен акт по същество. Тези два документа само изразяват политическата воля, която компетентните органи са формирали за постигане на определена политическа цел.

§ 10 ЗВПКИИП е нормативен израз на тази политическа воля, т. е. правният инструмент за нейното постигане, и също сам по себе си не е основание за необсъждане на възраженията на жалбоподателя. Всяка правна норма е правило за поведение, което осигурява постигането на определена политическа цел. Специфичното в случая е, че чрез включването на Националната програма за реформи на Р. Б. в изпълнение на стратегия "Европа 2020" в § 10 законодателят превръща политическия документ в съдържание на самата правна норма.

Решение № 298 (в § 10 и в акта се сочи Решение № 28, но Решение № 28 на Министерския съвет от 2015 г., както е идентифицирано в разпоредбата и в акта, е за обявяване на имоти публична държавна собственост в частна, а не за приемане на Националната програма за реформи на Р. Б. в изпълнение на стратегия "Европа 2020", Решение № 298 от 5.05.2015 г. е за приемане на националната програма) е управленски акт на Министерския съвет за приемане на политически документ, който също не може да бъде основание за необсъждане на възраженията на адресата на акта.

В одобрената с Решение № 298 Национална програма за реформи в изпълнение на стратегията "Европа 2020", в раздел 2.2. "Небанков финансов сектор" е посочено, че "През 2016 г. ще започне и преглед на застрахователния пазар чрез извършването на надлежна проверка и преглед на балансите на застрахователните компании. Тази мярка ще се осъществи от външен независим оценител, без да се нарушават действащите правни норми. "

Следователно, като преходна разпоредба с визираното съдържание, § 10, ал. 1 ЗВПКИИП регламентира допустимостта и изискванията към прегледа на балансите на застрахователните компании, но сама по себе си разпоредбата не е основание за необсъждане на възраженията на жалбоподателя. Напротив, инкорпорираният в нея политически документ изрично сочи, че прегледът ще се извърши "без да се нарушават действащите правни норми".

Факта, че прегледът е извършен от световно утвърдена актюерска компания и под надзора на избран от Управляващия комитет проектен ръководител има отношение към качеството на извършения преглед и направените предложения, но сам по себе си не е основание за необсъждане на възраженията на жалбоподателя.

В раздел 2.2. "Небанков финансов сектор" на Националната програма е посочено, че за провеждането на прегледа на активите на пенсионните фондове ще бъде създаден управляващ комитет, който ще ръководи процеса на прегледа и ще проведе специален стрес тест за оценка на предложените законодателни промени, дейността и организацията на пенсионните дружества. Посочено е, че комитетът ще се председателства от Комисията за финансов надзор съвместно с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и в него ще участват представители на Българска народна банка, Министерството на финансите, Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Комисията на Европейския съюз. Комитетът ще обсъди стрес теста от методологическа гледна точка и ще изготви проект на работно задание, ще обсъди възможните резултати и подходящите действия, които да бъдат предприети, след като станат ясни резултатите от прегледа.

Така съществуващата нормативна регламентация - § 10, ал. 1 и 2 ЗВПКИИП, сочи, че Управляващият комитет е помощен орган на Комисията за финансов надзор, създаден специално, с оглед на необходимостта от специални и комплексни знания за изработване на методологията, за обсъждане на резултатите от прегледа и за установяването на подходящите действия. Няма законова разпоредба, която да задължава Комисията за финансов надзор да приеме обсъдените от Управляващия комитет възможни резултати и подходящи действия, но очевидно, специфичността и сложността на предмета на прегледа е мотивирала Комисията да възприеме изцяло приетите от Управляващия комитет резултати.

С оглед на горното изложените от органа мотиви за необсъждане на възраженията по същество на жалбоподателя са неотносими към задължението му по чл. 35 АПК. Нито един от посочените мотиви не освобождава органа от задължението да обсъди възраженията на адресата на акта.

Но в самия акт, независимо от декларираното, органът е изразил становище, макар и изключително общо, по възражението по същество на жалбоподателя. Органът е посочил, че приложената оздравителна мярка "е изцяло в съответствие със закона и предварително оповестените мерки и следва да стъпва изцяло върху резултатите, приети от Управляващия комитет." По този начин органът фактически е приел за неоснователни възраженията по същество на жалбоподателя. Дали така изразеното становище по възраженията е правилно е въпрос на материалната законосъобразност на акта. За преценката на основанието по чл. 146, т. 3 АПК е важно на адресата на акта да е дадена възможност да изрази възраженията си и органът да е изразил становище по тях.

С оглед на изложеното, независимо от заявеното в решението необсъждане на възраженията на адресата му, фактически органът не е допуснал нарушение на чл. 35 АПК, тъй като от формална страна е изпълнил изискването на чл. 35 АПК.

в) § 10 ЗВПКИИП:

Органът не е допуснал нарушение и на установената с § 10 ЗВПКИИП специална процедура за извършване на прегледа. Вярно е, че в препращащия документ - Национална програма за реформи в изпълнение на стратегията "Европа 2020", не е предвидено Управляващият комитет да упражнява възложените му по отношение на пенсионните дружества правомощия и по отношение на прегледа на застрахователите, но именно защото Управляващият комитет е само помощен орган на Комисията за финансов надзор, Комисията е в правомощието си да създава и да възлага на този орган дейности и да възприема приетото от него по своя преценка - дотолкова, доколкото няма изрична нормативна забрана за това.

Спазено е изискването на § 10, ал. 2 ЗВПКИИП като Комисията за финансов надзор е приела методология за провеждането на прегледа. Начина на изработване на методологията - чрез обществена поръчка или чрез пряко възлагане, е ирелевантен за спазването на процедурата по § 10, ал. 2 ЗВПКИИП. За процедурата е важно, че методологията е приета от Комисията. Спазено е и изискването на § 10, ал. 3 ЗВПКИИП, тъй като прегледът е извършен от лице, което е определено от Комисията - за целта Комисията е провела нарочно производство и е издала нарочен акт.

Поради изложеното съдът счита, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

1. По съответствието с материалноправни разпоредби:

4.1. Приложими материалноправни разпоредби:

Оспореното решение е издадено на основание чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 11 ЗКФН. Тази разпоредба, както бе посочено по-горе, регламентира правомощието на органа да назначи външен независим експерт за извършване на оценка на активи или на пасиви и да изисква поднадзорното лице да отрази резултатите от оценката във финансовите си отчети. Разпоредбата не регламентира материалноправните изисквания към разпоредените действия. Тя не прави разпореденото действие априори законосъобразно, защото е резултат от оценката на външен независим експерт. Оценката на външния независим експерт е само инструмент на органа за постигане на целесъобразно и законосъобразно решение. Тогава, когато органът, въз основа на оценката на външен независим експерт, разпореди извършването на определено действие на поднадзорно лице, той приема като свое становището на експерта и именно поради това разпорежда съответното действие.

Актът на органа не е "просто", "формално" изпълнение на волята на външния независим експерт. Външният експерт няма властта да задължи органа да приеме становището му и за Комисията не е налице законово задължение да приеме становището. Но тогава, когато Комисията приема становище на външен независим експерт тя го превръща в свое решение, защото само на Комисията законодателят е предоставил властта едностранно да създава задължения и да предизвиква промяна в правната сфера на поднадзорните лица. Външният експерт не е страна в административно правоотношение с поднадзорното лице, той нито има властта да разпореди на поднадзорното лице извършването на съответното действие, нито има процесуална правосубектност да защитава предложението си в съдебното производство. Той само дава едно професионално мнение на компетентния орган, който е в правомощието си да го приеме или да не го приеме.

Поради това възлагането на задължение за отразяване на определени финансови резултати във финансовия отчет на поднадзорното лице не е "просто" изпълнение от страна на Комисията на акта на независимия експерт. Комисията не е трансмисия между експерта и поднадзорното лице. Възлагането на такова действие значи, че Комисията е приела за свои, т. е. за целесъобразни и законосъобразни, изводите на независимия експерт и неговите предложения и чрез акта си ги е облякла във властта на държавата.

Поради това преценката за законосъобразността на оспореното Решение № 387-ЖЗ не следва да се ограничи до преценка за съответствие на изводите на независимия външен експерт с разпореденото действие, а следва да се прецени разпореденото действие законосъобразно ли е. Разпореденото действие е промяна на финансовия отчет в съответствие с резултатите от прегледа на външния експерт. Следователно, за да е материално законосъобразен оспореният акт е необходимо разпоредената с него промяна на "финансовите отчети" да е законосъобразна.

Ако съдът се ограничи в проверката единствено на съответствието на разпореденото действие с предложението на външния независим експерт той не би извършил искания от чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 13, ал. 3 ЗКФН, от чл. 47 (1) и (2) от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), тъй като става въпрос за правоотношения, които са предмет на споделена отговорност между Европейския съюз и държавите членки по смисъла на чл. 4 (2) (а) от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), т. е. за приложимост на правото на Съюза и конкретно на чл. 297 Директива 2009/138, и от чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) контрол на оспорения акт.

Стандартът, който чл. 47 (1) и (2) от Хартата и чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, изисква от съда, за да изпълни задължението си, и който с оглед на чл. 6 (3) от Хартата е идентичен по съдържание, е ясно изразен в практиката и на Съда на Европейския съюз, и на Съда по правата на човека. Само за илюстрация следва да се посочи, че Съдът по правата на човека "е установил нарушения на чл. 6, алинея 1, тъй като националните съдилища са приели, че са обвързани от предходни констатации на административни органи, оказали се решаващи за изхода на висящите пред тях дела, и не са разгледали самостоятелно релевантните въпроси", както и "Следователно, те не са упражнили правомощията си да преценят всички относими към висящото пред тях дело обстоятелства от фактическа и правна страна, както са били длъжни съгласно чл. 6, алинея 1" ("Capital bank" AD v Bulgaria, no 49429/99, § 100, 101).

В случая, становището на независимия външен експерт дори не е становище на административен орган. Не е становище на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК и становището на Управляващия комитет.

С оглед на горното съдът, за да изпълни задължението са за проверка на съответствието на оспореното решение с материалноправните разпоредби съобразно изискуемия стандарт, следва да извърши проверка за законосъобразност на разпоредените промени във финансовите отчети на жалбоподателя - по смисъла на чл. 125, ал. 1 и 2 КЗ във вр. с Наредба № Н-20 от 29.12.2006 г. за изискванията към формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети, които се съставят от застрахователните предприятия (Наредба № Н-20), с която се въвеждат изискванията на Директива на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (Директива 91/674).

За да бъде законосъобразна разпоредената промяна на финансовия отчет на Кооперацията промяната трябва да е съответна на относимите за финансовия отчет законови изисквания.

Както бе посочено по-горе жалбоподателят е застраховател, който притежава лиценз, издаден по реда и при условията на Кодекса за застраховането - чл. 12, ал. 1, т. 1 във вр. с § 21, т. е. местен застраховател. Той е вписан в регистрира на Комисията за финансов надзор по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗКФН, прилага изискванията по част втора, дял трети на кодекса и има достъп до единния пазар.

С оглед на това за него освен разпоредбите на част втора, дял трети от Кодекса за застраховането са задължителни и относимите актове на Европейския съюз и в частност Директива 2009/138 (Платежоспособност II), която Кодексът на застраховането транспонира, както и актовете по нейното прилагане - чл. 15, ал. 2 КЗ.

Правноорганизационната форма, в която съществува жалбоподателят, е кооперация. Кооперацията е една от предвидените в чл. 15, ал. 1 КЗ, съответно в Приложение III, Б. (2) от Директива 2009/138, правни форми на сдружение на физически лица с установено устройство и обособено имущество, които могат да бъдат застраховател.

Съгласно чл. 4 от Устава на Кооперацията тя има за предмет на дейност един или повече класове застраховки по раздел I от Приложение № 1 на Кодекса за застраховане със или без застраховка "Злополука" и/или "Заболяване". Раздел I на Приложение № 1 обхваща класовете животозастраховане.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от Устава на Кооперацията всеки член-кооператор е длъжен да внесе определените вноски - еднократна встъпителна и дялова, като тези вноски не са определени в еднакъв за всички член-кооператори размер. Определен е само минималният размер (пропорцията - 1 % за встъпителната и 0,1 % за дяловата) върху основата - първата застрахователна премия, която обаче е различна за различните член-кооператори.

Съгласно чл. 9 от (1) Директива 2009/138 директивата не се прилага по отношение на животозастраховането за операции на взаимоспомагателни институции, чиито обезщетения варират в зависимост от наличните средства и които изискват от всеки един от членовете си да участват с вноска с еднакъв за всички размер. Тази разпоредба е императивна. Тя не предоставя на държавите членки възможност за преценка дали да приемат в националното си законодателство соченото изключение или не, както твърди ответникът. С оглед на това до 21.11.2017 г., когато влиза в сила обнародваното в Д. вестник бр. 92 от 17.11.2017 г. изменение на чл. 21 КЗ - добавянето на нова алинея 6, която транспонира чл. 9 (1) от Директива 2009/138, националният законодател не е транспонирал чл. 9 (1) Директива 2009/138.

Жалбоподателят би могъл да се позове на нетранспонираната разпоредба на директивата, но към датата на издаване на оспорения акт, а и на извършване на проверката на баланса му, той не отговаря на двете кумулативни изисквания на чл. 9 (1) Директива 2009/138 - нито застрахователните плащания варират от наличните средства, нито членовете му участват с вноска с еднакъв размер било във връзка с членственото правоотношение, било във връзка със застрахователното правоотношение. Поради това констатираното неправилно транспониране е ирелевантно за преценката на приложимия материален закон по отношение на оспореното решение.

Що се отнася до извършената от жалбоподателя след издаването на оспорения акт, след допълнението на чл. 21 КЗ с новата алинея 6 и преди приключване на устните състезания в настоящото производство изменение на Устава - чл. 16, чрез което встъпителните и дяловите вноски на кооператорите се правят в еднакъв за всички размер, достъпно на адрес http: ....., проверено към датата на приключване на устните състезания, то този факт е ирелевантен за преценката на приложимия материален закон по отношение на финансовия отчет на жалбоподателя, тъй като изменението има действие занапред. То би могло да бъде основание за различно третиране на Кооперацията след датата на приемане на изменението на Устава, но то не може да се отрази на преценката за материалната законосъобразност на оспореното решение, защото с оглед на чл. 140, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК в случая е неприложима, защото факта на промяна на устава не е факт от значение за делото. Този факт, безспорно, би могъл да бъде основание за последваща преценка от органа на качеството, в което Комисията следва да третира застрахователя - на такъв по чл. 16 КЗ, а не по чл. 15 КЗ, но за предмета на дело тази промяна в правния статус на Кооперацията - от застраховател с достъп до единния пазар на застраховател без право на такъв достъп, е ирелевантен. Този факт би могъл да постави въпроса за целесъобразността от изпълнението на оспорения акт, но изпълнението на един оспорен акт е извън въпроса за неговата законосъобразност и следователно извън компетентността на съда.

Видно от изложеното материалната законосъобразност на разпореденото действие следва да бъде преценена на основата на регламентираното в част втора, дял трети "Изисквания към финансовото състояние за застрахователи с право на достъп до единния пазар и за презастрахователи" на Кодекса за застраховането, съответно на дял първи, глава шеста "Правила за оценка на активи и пасиви, технически резерви, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиционни правила" на Директива 2009/138, както и на Методологията за провеждане на прегледа на балансите на застрахователите.

Видно от Методологията основните цели на прегледа на балансите на застрахователите са: 1) оценка на адекватността на техническите резерви с цел да се получи разумна приблизителна оценка на икономическата стойност на съответните технически резерви; 2) оценка на подходящността на принципите за признаване и оценка; 3) оценка на ефективността на прехвърлянето на рискове на трети страни; 4) преизчисляване на пруденциалните показатели; 5) преглед на рисковете на застрахователите.

Оценката, съгласно Методологията, следва да се извърши в съответствие с изискванията на: 1) Платежоспособност II (Директива 2009/138); 2) Технически стандарти за прилагане на Платежоспособност II, приети от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, достъпни на адрес: http: .... - проверено към датата на приключване на устните състезания; 3) Делегиран регламент 2015/35; 4) Директива 2014/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2003/71/ЕО, Директива 2009/138/ЕО, Регламент (ЕО) № 1060/2009, Регламент (ЕО) № 1094/2010 и Регламент (ЕО) № 1095/2010 във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и на Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (Директива 2014/51, Омнибус II); 5) Насоки на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване по прилагането на Платежоспособност II и Д. Р. № 2015/51 - достъпни на адрес: https: , проверено към датата на приключване на устните състезания.

Следователно, контролът за съответствие на оспорения акт с материалния закон следва да бъде извършен спрямо тези нормативни и регулаторни актове. С. Т. решение № 16 от 31.03.1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд мотивите на един индивидуален административен акт могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в документ, създаден с оглед на предстоящото издаване на акта, стига разбира се, органът да е инкорпорирал този документ в акта си. В случая мотивите за разпоредената промяна са посочени в прегледа на Кооперацията, извършен от независимия външен оценител, който документ изрично е инкорпориран в оспореното решение.

При така поставените цели на прегледа и релевантната нормативна уредба независимият външен оценител е установил определени несъответствия при оценка на пасивите и активите на жалбоподателя като е предложил корекции в баланса му.

4.2. По законосъобразността на промяната на позиция "Други заеми и ипотеки по баланса":

В представения от Кооперацията финансов отчет към 30.06.2016 г. заемите на застрахователя са оценени на 129 362 269 лв. Независимият външен оценител ги оценява на 107 022 392 лв. или с 22 339 877 лв. по-малко.

По делото е безспорно, че бизнес модела на Кооперацията се базира на сключването на групови застраховки "Живот" с работодатели за застраховане на наети от тях по трудов договор лица. Договорените размери на застрахователните премии са равни на максималния размер на данъчно облекчените премии за застраховка "Живот" - 10 % от месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения, съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за данъка върху дохода на физическите лица (ЗДДФЛ).

В съответствие с чл. 453 КЗ в договорите за групови застраховки "Живот" е договорено предоставянето на заем като правата на застрахованите лица са постоянно предявени - претенцията се удовлетворява всеки месец. След договора за групова застраховка между Кооперацията и работодателя - застраховащ, се сключва договор за начина на изплащането на ежемесечния заем, който е наречен "субсидия". Съгласно договореното от дължимата от застрахования бруто застрахователна премия работодателят прихваща дължимия от застрахователя заем (субсидия) срещу застраховка "Живот" в размер на 90% от застрахователната премия и го изплаща на застрахованото лице от името и за сметка на застрахователя, ведно с месечното му трудово възнаграждение - по начина, по който се изплаща трудовото възнаграждение. В застрахователните договори не са договаряни срок за погасяване на заема и размер на дължимата лихва.

Този начин на предоставяне на застраховките "Живот" и на заема срещу тях е установен от независимия външен оценител, от двете вещи лица, които са представили самостоятелни заключения по делото, и не се оспорва от жалбоподателя.

Безспорно по делото е, че в Устава на Кооперацията - чл. 14, ал. 1, т. 8, б. "б", редакция към процесния период, е посочено, че членът на Кооперацията има право да получи заеми, предоставени му по реда на чл. 453 КЗ или по друг ред. Заемите по реда на чл. 453 КЗ или по реда на чл. 240, ал. 4 КЗ (отм.) могат да станат изискуеми от Кооперацията по всяко време от действието на договорите/членство/ата на кооператора/ите. "

Безспорно е също, че в чл. 41, ал. 8 на Общите условия на Кооперацията е посочено, че: "срещу застраховка "Живот" на застрахования може да се отпусне заем от застрахователя до размера на откупната стойност. Условията и реда за отпускането, погасяването и лихвата по заема се уреждат в застрахователния договор. Когато застрахователното събитие е настъпило и заемът не е бил погасен, той става изискуем към датата на настъпване на застрахователното събитие. В този случай застрахователят изплаща дължимата застрахователна сума, намалена с общата сума на главницата, лихвите и разноските по заема към датата на настъпването на застрахователното събитие. По всяко време застрахователят може да направи заемът изискуем - по своя преценка. " - достъпни на адрес http: ...., проверено към датата на приключване на устните състезания.

Следователно, вземането на Кооперацията за заема може да стане изискуемо или при настъпване на застрахователното събитие, или при обявяването на заема за предсрочно изискуем от застрахователя.

По делото не се спори, че в досегашната си практика Кооперацията не е упражнила нито веднъж правото си да изиска предсрочно погасяване на заема, както и че при представените на независимия външен оценител 15 714 броя полици с изтекъл срок, които имат кредитна стойност по-висока от стойността на полицата при настъпването на падежа, 15 635 броя полици или 99,5 %, са превърнати в пожизнени (срочни - до 100 годишна възраст) застраховки, и само по 79 или 0,5 % превишението на кредита над застрахователната стойност е върнато като то, като стойност, е било малко и не е представлявало тежест за застрахования.

Съгласно чл. 118, ал. 1 КЗ, съответно чл. 76 от Платежоспособност II, застрахователят е длъжен да формира технически резерви. Следователно, техническите резерви са нормативно установено изискване за застрахователя. Те се отчитат в пасива на баланса му - алинея 3 на чл. 118 КЗ, и съгласно чл. 115, т. 2 КЗ, съответно чл. 76 (1) от Платежоспособност II, гарантират всички застрахователни задължения към титулярите на полица и бенефициери по застрахователни и презастрахователни договори.

Стойността на техническите резерви е равна на сумата на най-добрата прогнозна оценка и добавка за риск - чл. 154, ал. 1 КЗ, съответно чл. 77 (1) Платежоспособност II. Най-добрата прогнозна оценка съответства на вероятностно претеглената средна стойност на бъдещите парични потоци, като се вземе предвид стойността на парите във времето при прилагане на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент - чл. 154, ал. 2 КЗ, съответно чл. 77 (2) от Платежоспособност II.

Стойността на отпуснатите от Кооперацията заеми - главница, лихви, разноски, е кредитен актив на застрахователя и намира отражение в активната част на баланса.

Тъй като застраховка "Живот", по смисъла на по т. 1, раздел I на Приложение № 1 от Кодекса за застраховането, е спестовна застраховка, съгласно чл. 452 КЗ, при нея, страните могат да договорят откупна стойност. Откупната стойност е договорена сума, която застрахователят е длъжен да изплати на застрахования при предсрочно прекратяване на договора и която представлява стойността на спестовната част от начислените премии, намалена с невъзстановените аквизиционни разходи, дължимите, но неплатени премийни вноски, непогасената сума по предоставен от застрахователя заем по договора, такса за откуп като получената стойност се увеличава с разпределения доход от инвестирането на спестовната част, съгласно условията на договора.

Законодателят в чл. 119, ал. 1 КЗ е определил видовете технически резерви, които застрахователите трябва да притежават. Точка 4 на разпоредбата визира математическия резерв. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователи и от презастрахователи (Наредба № 27, отм.), действаща към процесния период, математическият резерв се образува за посрещане на бъдещи плащания по застраховките по раздел I от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането. А съгласно алинея 12 математическият резерв по даден застрахователен договор не може да бъде отрицателен и не може да бъде по-малък от размера на гарантираната откупна стойност към момента на определянето му.

Гарантираната откупна стойност е откупната стойност, която не включва увеличение с разпределения доход от инвестирането на спестовната част на застрахователната премия, тъй като разпределението на допълнителна доходност е въпрос на договореност между застрахователя и застрахования с оглед на последното изречение на чл. 452 КЗ. Въпрос на преценка на застрахователя е дали ще разпределя допълнителна доходност, получена от спестовната част на премията. Тогава, когато застрахователят не разпределя допълнителна доходност откупната стойност и гарантираната откупна стойност са равни.

При така установения механизъм на предоставяне на застраховки "Живот" и на заем срещу тези застраховки и релевантната нормативна уредба спорът по делото е за начина на оценяване на кредитния актив на Кооперацията - какъв трябва да бъде метода на оценяване на кредитния актив и обвързан ли е кредитният актив с пасива?

Съгласно чл. 152, ал. 1 КЗ, съответно чл. 75 от Директива 2009/138, застрахователят оценява активите и пасивите по следния начин: а) активите се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат заменени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни; и б) пасивите (задълженията) се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат прехвърлени или уредени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни.

Независимият външен оценител и двете вещи лица еднозначно установяват, че визираният в чл. 152, ал. 1 КЗ, съответно в чл. 75 от Платежоспособност II, метод за оценка на активите - по стойност, за която те могат да бъдат заменени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни, в случая е неприложим, защото в страната реално не съществува действащ пазар на тези активи, а няма и пазарни свидетелства за продажбата им при нормативните условия. Не са налице котирани пазарни цени на действащи пазари за процесните активи, който метод е основен за оценка на активите и пасивите на застрахователите - чл. 10 (2) от Делегиран регламент № 2015/35.

С оглед на това и в съответствие с чл. 10 (3) от Делегиран регламент № 2015/35 застрахователят оценява активите и пасивите като използва котирани пазарни цени на действащи пазари за сходни активи или пасиви, коригирани с оглед на разликите. Сходни активи на действащ пазар и независимият външен експерт, и двете вещи лица установяват, че няма - не съществува действащ пазар по смисъла на Международен стандарт за финансово оценяване 13 "Оценяване по справедлива стойност", приложим с оглед на чл. 10 (4) от Платежоспособност II, и котировки на пазарни цени на вземания по кредити, дадени на титуляри на застрахователни полици.

С оглед на това, и в съответствие с установеното в чл. 10 (5) от Платежоспособност II, и двете вещи лица дават заключение за необходимостта от оценка на кредитния актив въз основа на алтернативни методи за оценка. При използване на алтернативни методи за оценка - чл. 10 (6) от Платежоспособност II, застрахователите разчитат възможно най-малко на входящи данни, които са специфични за предприятието, и използват в максимална степен съответните пазарни данни, а когато няма на разположение съответни наблюдавани входящи данни, включително при липсваща активност на пазара по отношение на актива, предприятията си служат с ненаблюдавани данни, отразяващи допусканията, с които пазарните участници биха си послужили при ценообразуването на актива, включително допускания във връзка с риска. А съгласно чл. 10 (7) от Платежоспособност II при използване на алтернативни методи застрахователите използват техники за оценяване, които са съгласувани с един или повече от следните подходи: пазарен подход, подход на базата на доходите и подход на разходите.

И двете вещи лица са единодушни, че в случая пазарният подход и подхода на разходите са неприложими - за приложимостта на пазарния подход не е налице пазар на кредитни вземания по застраховка "Живот", а за приложимостта на подхода на разходите не е налице промяна в годността и морално остаряване на актива. Приложим е подходът на базата на доходите (приходите). При подхода на базата на доходите паричните потоци или приходите или разходите, се превръщат в единна текуща сума. Справедливата стойност отразява текущите пазарни очаквания за тези бъдещи суми. Сред техниките за оценяване, които са съгласувани с подхода, с оглед на посочено в буква "б" на чл. 10 (7) от Платежоспособност II, са техниките за оценяване въз основа на настоящата стойност, моделите на ценообразуване на опции и методът на допълнителните парични потоци, отчитани в рамките на повече от един период.

Независимият външен оценител е извършил оценка на кредитния актив на базата на приходния подход - настоящата стойност на очакваните парични потоци, като е приел, че това е най-подходящият за отразяване на стойността на кредита подход. Тъй като застрахователят не е предоставил на независимия външен оценител исторически доказателства за изплащане на превишението на кредита над обезщетението при падежа, а управленската практика изисква да се отпише превишението преди прекратяването на договора, Milliman, Sp. Zo. O. създава перспективен модел за оценка, който включва пълно ограничаване на паричните потоци по кредита до съответните парични потоци на пасива. Оценителят е приел, че трансформирането на 99,5 % от полиците в пожизнени само забавя отписването на дълга, като в този случай "е възможен само един от двата изхода: или клиентът умира преди кредитният актив да е станал по-висок от обезщетението при смърт и Кооперацията е задължена, или нетният паричен поток при смърт е нулев, тъй като бяхме информирани от Компанията, че след смъртта не се изисква кредитът да надвишава обезщетенията. "

Вещото лице Орешаров счита, че дадените от жалбоподателя заеми срещу застраховка "Живот" по своята същност са заем за текущо потребление, с неопределен, но определяем матуритет, и се родеят с кредитите, отпускани със средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) от дружества, специализирани в кредитиране, тъй като и в двата случая се предоставят от предприятие, което се занимава с финанси, вписано в публичен регистър, предоставят се средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или на други възстановими средства, предоставят се при по-висок риск от кредитните институции.

Въз основа на тази аналогия и на достъпната статистическа информация относно събираемостта на вземанията по кредити на финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, която според него сочи, че необслужваните кредити представляват 15,9% за периода 1.07.2015 г. - 30.06.2016 г., вещото лице Орешаров прави следния извод: при установено превишение на заемите и лихвите над застрахователните суми (по смесени и рискови застраховки) и над натрупаната сума (по пенсионните застраховки) в размер на 1 089 379 лв. и предвид установената от външния независим оценител събираемост на превишението от 0,5 % би следвало да се очаква от тази сума да бъдат събрани 5 447 лв. (0,5 % от 1 089 379 лв.), а 1 083 932 лв. (1 089 379 - 5 447 лв.) да останат несъбрани. С оглед на това реално подлежащата на събиране сума е 128 278 337 (129 362 269 - 1 083 932 лв.) като от тази стойност разумно се очаква да бъдат събрани 84,1 %, а останалите 15,9 % биха останали необслужвани. С оглед на това вещото лице Орешаров определя справедливата стойност на вземанията по заемите към 30.06.2016 г. на 107 882 081 лв.

Вещото лице Стоилкова приема, че оценката на кредитния актив от 129 362 269 лв., представляваща отпуснатите заеми и лихви срещу застраховка "Живот" към 30.06.2016 г., е извършена, без да се отчетат реалните парични потоци, които могат да бъдат получени от застрахователя при изтичане на срока на полицата или при настъпване на застрахователното събитие, в съответствие с приходния подход. Съгласно чл. 453 КЗ, когато застрахователното събитие настъпи и заемът не е бил погасен, той става изискуем към датата на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят изплаща дължимата застрахователна сума, която с оглед на чл. 453 КЗ е намалена с общата сума - главница, лихви, разноски, на заема. Тъй като стойността на заема не може да бъде по-висока от откупната стойност на застраховката - съгласно чл. 453 КЗ, Кооперацията не би могла, при настъпване на застрахователното събитие, при изтичане на срока на застраховката или при предсрочно изискване на заема, да очаква да получи сума, по-висока от задължението й или паричните потоци, свързани с пасивите на застрахователя.

Вещото лице Стоилкова сочи, че независимо от тези законови изисквания Кооперацията е оценила балансовата стойност на отпуснатите заеми на 129 362 269 лв., а балансовата стойност на най-добра прогнозна оценка на техническите резерви на 120 655 884, лв., т. е. балансовата стойност на техническите резерви е с 8 706 385 лв. по-ниска от балансовата стойност на отпуснатите заеми, което с оглед на чл. 453 КЗ е недопустимо.

Въз основа на това вещото лице Стоилкова прави извод за оценяване на кредитния актив не на базата на миналия опит и съществуващата практика.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Стоилкова, което е в съответствие с извода на независимия външен оценител и на релевантната нормативна уредба.

Причините за това са следните:

Вещото лице Орешаров приема, както и вещото лице Стоилкова, и независимият оценител, че оценката на кредитния актив следва да се направи чрез подхода на базата на доходите. Член 9 (7) (б) от Д. Р. № 2015/35 изрично регламентира същността на подхода на базата на доходите - превръщането на бъдещи суми (парични потоци, приходи, разходи) в единна текуща сума, както и начина на осъществяването му - справедливата стойност отразява текущите пазарни очаквания за тези бъдещи суми. Регламентирани са и техниките за оценяване, които са съгласувани с подхода - оценяване въз основа на настоящата стойност, моделите на ценообразуване на опции и модела на допълнителните парични потоци, отчитан в рамките на повече от един период.

За да приеме за неправилен оценъчния подход на външния независим оценител вещото лице Орешаров изхожда от установената в Устава и в Общите условия на Кооперацията възможност за изискуемост на вземанията по волята на застрахователя, а не чрез прихващане в момента на настъпване на застрахователното събитие, както приема независимия външен оценител и вещото лице Стоилкова. На базата на това приемане и като отчита установената закономерност в събирането на заеми с подобна характеристика - кредити, предоставяни от финансови институции, вещото лице Орешаров оценява справедливата стойност на кредитните активи като намалява балансовата им стойност със статистически очакваната събираемост.

Това обаче е всъщност оценяване чрез подхода на пазарните сравнения по смисъла на Б5 от Международния стандарт за финансово оценяване 13 "Оценяване по справедлива стойност". Съгласно разпоредбата на Б5 при подхода на пазарните сравнения се използват цени и друга полезна информация, генерирана от пазарни сделки с идентични или сравними (т. е. подобни) активи или пасиви. Метода на остойностяване в съответствие с подхода на пазарните сравнения използва пазарни множители и включва матрично ценообразуване.

Приетият от вещото лице Орешаров сходен продукт - кредит, предоставян от дружества, специализирани в кредитирането, т. е. от финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, макар да разкрива определени сходни черти има и съществени специфики, които пряко влияят на самата събираемост на кредитите и на възможността установеният процент събираемост да бъде третиран като такъв за сходен продукт.

Преди всичко следва да се посочи, че видно от използваната от вещото лице Орешаров статистическа информация - достъпна на електронната страница на Българска народна банка, http: ...., проверена към датата на приключване на устните състезания, статистиката касае общо всички видове правни субекти, ползватели на кредити от финансови институции, в т. ч. финансови и нефинансови предприятия, държавно управление, домакинства, както и различни видове кредити за домакинствата - потребителски, жилищни, други. Това разнообразие на субекта - заемополучател, и на вида кредит, трудно може да даде основание за приемането на достатъчна степен на сходство между кредита, предоставян от финансови институции, така, както е отчетен от статистиката, и заема по чл. 453 КЗ.

Така например, ноторно е, че жилищните кредите, обикновено, са обезпечени с ипотека, а потребителските кредити се отпускат при условията на Закона за потребителските кредити, като по силата на чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителските кредити (ЗПК) договорът за потребителски кредит задължително се сключва в писмена форма и трябва да съдържа всички елементи на кредитното правоотношение - по аргумент от чл. 10, ал. 2 ЗПК. Наред с това вземанията по кредитите, предоставени от финансови институции по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, са обезпечени с много ефективни възможности за събиране от страна на заемодателя и със сериозни последици за заемополучателя при неизпълнение в срок на задължението, в т. ч. чрез инструментариума на принудителното събиране. Заемодателят по договора за застраховка "Живот" не разполага с такъв инструментариум, за да обезпечи събираемостта на вземането си.

С оглед на посочените разлики в заема по чл. 453 КЗ и кредитите, предоставяни от финансовите институции като общо понятие, прилагането буквално на статистически данни, относими за актив, който има сериозни различия с процесния кредитен актив, без да са приложени определени корективи, не съответства на изискванията на Международен стандарт за финансово оценяване 13 "Определяне на справедлива стойност" и в частност на Б5, Б6 и Б7, които най-малкото изискват набор от сравними елементи и различен множител за всеки от тях.

Освен горното, следва да се посочи, че вещото лице Орешаров използва едновременно и установения от независимия външен оценител процент на доброволно заплащане на превишението на заема (кредитния актив) над застрахователната сума - 0,5 %, и процента на събираемост на кредитите, предоставяни от финансови институции при това ги използва последователно - от стойността на застраховките, при които е налице превишение "на заемите и лихвите над натрупаната сума по пенсионните застраховки" изважда първо стойността, равна на установения процент събираемост от независимия външен оценител - 0,5 %, и след това от остатъка изчислява сумата на очакваната събираемост на база на статистическия процент събираемост на кредитите, предоставяни от финансови институции - 84,1 %.

Такъв подход на последователно прилагане на различни проценти показатели, при това без да се обсъжда факта, че показателят 0,5 % е на доброволно погасени заеми, а не на изискани от застрахователя, нито Кодексът за застраховането, нито Платежоспособност II, нито Делегиран регламент № 2015/35, нито Международните стандарти за финансово отчитане регламентират като възможен за оценяване на кредитен актив на застраховател.

Безспорно, ако Кооперацията имаше исторически доказателства за упражняване на установеното в Устава и в Общите условия право на събиране на вземането за заем във всеки един момент, ако размерът, срокът и лихвата по заемите бяха договорени със застрахованите лица (в представените по делото полици, които не са групови, е регламентирано, че "Заемополучателят сам определя реда за погасяване и размера на погасителните вноски по отпуснатия заем като жалбоподателят не оспорва, че това е относимо и за груповите застраховки), ако заемите не бяха получавани от застрахованите лица под формата на "субсидии" едновременно с трудовото им възнаграждение, което поставя под сериозно съмнение осъзнаването от застрахованите лица на факта на получаване на заем (факт, потвърден и от вещото лице Орешаров) и който факт има отношение към третирането на конклудентните действия на заемополучателите, или ако имаше пазарни сделки с идентични или сходни активи би могло оценяването на кредитния актив да се извърши, без да се налага пълно ограничаване на паричните потоци по кредите до съответните парични потоци на пасива.

Но в случая Кооперацията не е представила доказателства за тези релевантни обстоятелства нито на външния независим оценител, нито в хода на съдебното производство. Представеният по делото "Списък на погасени заеми срещу полици и списък на доброволно погасени заеми без настъпване на застрахователно събитие за периода 1.01.2007 г. - 30.06.2017 г.", освен че в едната си част е извън релевантния период, не доказва най-важното - упражнено от жалбоподателя право на предсрочно погасяване на заема и то по начин, който да създава исторически доказателства за това.

Напротив. По делото са налични доказателства, потвърдени и от вещото лице Орешаров, че Кооперацията няма нито един предсрочно изискан заем. Нещо повече. 15 635 полици - 99,5 %, от полиците, които имат кредитна стойност по-висока от стойността на полицата при настъпване на падежа са превърнати в пожизнени (срочни - до 100 години) застраховки. По този начин не само не се гарантира твърдяния от вещото лице Орешаров процент на събираемост на вземанията по заемите - по аналогия с кредитите, предоставяни от финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ и чрез прилагане на процента на доброволно погасяване, но поради трайно установеното поведение на самия застраховател вземанията не са събрани, а отписването на дълга само е отдалечено във времето.

Тази политика на застрахователя - на трансформиране на застраховките "Живот" (анюитетните - пенсионни) в рискови (за риска "смърт") застраховки, както сочи и независимият външен оценител, има потенциала да повлияе отрицателно на целия бизнес модел, тъй като плащанията на застрахователните суми на титулярите на полици, които починат в първите години след преобразуването, когато застрахователната сума ще надвишава остатъка по кредита, ще изчерпа ликвидните активи на Кооперацията, а в дългосрочен план ще увеличи превишението на остатъците по кредита над застрахователната сума, като възстановяването на кредита след смъртта на титуляра на полиците е свързано със значителни трудности.

Наред с това, видно от т. В. 10. "Заеми и ипотеки" на Методологията за прегледа на балансите на застрахователите едно от основните изисквания към проверяващите е да оценят изчисленията за справедливата стойност, изготвени от застрахователя, т. е. да извършат преглед на допусканията, използвани за дисконтиране на бъдещите парични потоци. В случая, независимият външен оценител е извършил такъв преглед и именно изводите от него - посочените на л. 13 от прегледа (л. 22 от делото) пет принципа в основата на преизчисляването на кредитните стойности, са го мотивирали да извърши преоценката.

Съдът намира за съответен на релевантната нормативна уредба и извода на вещото лице Стоилкова досежно взаимната обвързаност на кредитния актив и пасива. Безспорно е, както твърди и вещото лице Орешаров в съдебно заседание, че "в чисто счетоводно отношение" няма никаква връзка между актива и пасива. Но прегледа на баланса на застрахователите няма за цел да извърши одиторска проверка на финансовия отчет на застрахователя. Основните цели на проверката, както бяха посочени по-горе, са да се установят и коригират макроикономически дисбаланси и да се провери платежоспособността на застрахователите, а това налага да се прецени достоверността и адекватността на формиращите платежоспособността фактори.

Спазвайки принципа на чл. 75 от Платежоспособност II, методиката на оценяване по смисъла на чл. 10 от Д. Р. № 2015/35 и изискванията на чл. 453 КЗ независимият външен оценител и вещото лице Стоилкова обвързват паричните потоци, свързани с кредитния актив, с пасива на застрахователя. В случая, с оглед на спецификата на кредитния актив, е налице пряка негова обвързаност с пасива, защото кредитния актив предопределя пасива. Заемът е възможен само тогава, когато има сключена застраховка "Живот". Размерът на заема не може да бъде по-голям от откупната стойност на застраховката, а математическият резерв, който е част от техническите резерви, т. е. от пасива, не може да бъде отрицателен и по-малък от размера на гарантираната откупна стойност към момента на определянето му.

Тази нормативна обвързаност на пасива и кредитния актив обосновава и невъзможността заемите да превишават задълженията на Кооперацията към застрахованите лица, представени в баланса за целите на Платежоспособност II чрез най-добрата оценка на техническите резерви, а в случая, техническите резерви на жалбоподателя са оценени от него на 120 655 884 лв., а балансовата стойност на отпуснатите кредити е оценена на 129 362 269 лв., т. е. повече с 8 706 385 лв.

Съществуващата тясна връзка между кредитните и паричните потоци със застрахователните обезщетения и установената разлика в стойностите на кредитния актив и на застрахователните суми са основанието независимият външен оценител да ограничи кредитните стойности на всеки паричен поток на кредитния актив до съответния паричен поток на пасива, за да гарантира, че кредитният актив не надвишава застрахователната сума. При това лимитиране на бъдещите парични потоци основателно независимият външен оценител и вещото лице Стоилкова намаляват оценката на стойността на кредитния актив с 22 349 000 лв.

Що се отнася до становището на вещото лице Орешаров за възможността и допустимостта вземането по заема срещу застраховка "Живот" да е по-голямо от математическия резерв следва да се посочи, че позоваването на чл. 86, ал. 13 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53) е неоснователно, защото тази наредба е неприложима към процесния период - обнародвана е в Д. вестник, бр. 6 от 19.01.207 г., от която датата е и в сила, но идентична на разпоредбата на чл. 86, ал. 13 от Наредба № 53 е разпоредбата на чл. 13, ал. 12 от Наредба № 27 (отм.), действала към процесния период.

Съгласно чл. 13, ал. 12 от Наредба № 27 (отм.) математическият резерв по даден застрахователен договор не може да бъде отрицателен и не може да бъде по-малък от размера на гарантираната откупна стойност към момента на определянето му. Вещото лице Орешаров извежда възможността вземането по заема да е по-голямо от математическия резерв на базата на приемането, че откупната стойност е равна на заема, а математическият резерв (в момента на отпускане на заема или преизчислен впоследствие) е равен на гарантираната откупна стойност, която се изчислява при техническа лихва в размер на 3,5 % съгласно чл. 10, ал. 10 от Наредба № 17 (отм.).

Следва обаче да се посочи, че договорите за заем на Кооперацията не са сключени при определяне на лихва и падеж. Следователно, лихва ще се дължи само считано от поканата за връщане на заема, а не и за целия период на заема. Няма доказателства и за разпределянето на доход от инвестирането на спестовната част. С оглед на това няма да е налице разлика между гарантираната откупна стойност и откупната стойност.

Наред с това изводите на вещото лице Орешаров се основават единствено на съществуващата принципна възможност за предсрочна изискуемост на вземанията по кредитите, а следва да се посочи, че първо, прегледът има за цел да оцени адекватността на техническите резерви по Платежоспособност II, да направи оценка на принципите за признаване и оценка, да преизчисли пруденциалните показатели на застрахователя и да направи преглед на рисковете за застрахователя и за целия сектор. И второ, както бе посочено по-горе, жалбоподателят няма исторически доказателства за упражнено право на изискуемост на вземането за заем, т. е. няма изобщо каквито и да било доказателства за ефективността и ефикасността на това право, няма доказателства за определени в договор лихви, разноски, срок на заема, практиката му на трансформиране на застраховките, по които е предоставил заем, в срочни (до 100 години) и на отлагане на отписването на дълга и най-важното, факта, че 97 % от активите на компанията представляват кредити към титуляри на полици по никакъв начин не установяват съответност с разпоредбите на чл. 75 от Платежоспособност II, на чл. 7 - 16 от Делегирания регламент № 2015/35, на Международните стандарти за финансово оценяване и на Насоки относно признаването и оценката на активи и пасиви, различни от техническите резерви (EIOPA-BoS-15/113 BG).

С оглед на горното съдът счита, че разпореденото от органа с оспореното решение намаление на кредитния актив с 22 339 877,08 лв. е законосъобразно, съответно на релевантната нормативна уредба.

4.3. По законосъобразността на промяната по позиция "Вземане от застраховки и посредници:

Независимият външен оценител е оценил тези вземания на 420 759,00 лв. вместо оценката на Кооперацията от 11 519 942,00 лв. или намаление с 11 099 182,53 лв.

За да приеме този резултат независимият външен оценител е приел, че вземанията от застраховки съдържат несъбрани премии с падеж както към датата на оценката, така и дължими до следващия застрахователен период по смисъла на чл. 35 КЗ, който е след датата на оценката. Частта, която съдържа несъбрани премии с падеж след датата на оценката е отчетена в най-добрата прогнозна оценка на техническите резерви по смисъла на чл. 77 от Директива 2009/138, глава трета на Делегиран регламент № 2015/35 и Насоки относно оценката на техническите резерви (EIOPA-BoS-14/166 BG).

Жалбоподателят не излага конкретни доводи за незаконосъобразност на този начин на преоценка на вземанията. Правилността на направеното преоценяване, освен от съответствието със сочената нормативна уредба, е и функция на същността на застрахователната премия като контрапрестация или цената на носенето на риска от застрахователя, която е изискуема в съответствие с разпоредбата на чл. 368, ал. 1 КЗ.

С оглед на горното съдът счита, че разпореденото от органа с оспореното решение намаление на актива с 11 099 182,53 лв. е законосъобразно.

4.4. По законосъобразността на промяната по позиция "Технически резерви":

Независимият външен оценител е оценил техническите резерви на Кооперацията на 110 377 075 лв. като е определил най-добра прогнозна оценка от 109 483 237,00 лв. и добавка за риск от 893 837,00 лв. при определени от Кооперацията 122 214 967,00 лв. общо и най-добра прогнозна оценка 120 655 884,00 лв. и добавка за риск 1 559 083,00 лв. или разлика - общо 11 837 892,30 лв., съответно при най-добрата прогнозна оценка 11 172 646,39 лв. и при добавка за риск - 665 245,99 лв.

Жалбоподателят не излага изрично доводи за незаконосъобразността на тази преоценка, а прави това в контекста на оспорването на връзката на кредитния актив с пасива. Тъй като законосъобразността на приетата от независимия външен оценител и от вещото лице Стоилкова обвързаност на кредитния актив с пасива бе изложена по-горе не е необходимо мотивите да бъдат повтаряни.

Причините, поради които независимият външен оценител преоценява техническите резерви са: погрешно дисконтиране на плащанията при падеж на пенсионните продукти; пропуски в изплащанията за смъртност от натрупаната стойност на полицата при пенсионните продукти; неправилно прилагане на кривата на доходност на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, третирана като форуърдна, вместо като спот крива; липса на резерв за коефициента на трансформиране в изплатените полици.

Тези причини са изведени на основата на преценката на използваните от Кооперацията неикономически допускания: смъртност, разходи, прекратяване и коефициент на неизплатени полици, икономически допускания, сегментация и договорни граници, при които независимият външен оценител е констатирал отклонения от установените изисквания в чл. 152 - 163 КЗ, съответно чл. 77 - 87 от Платежоспособност II, чл. 17 - 61 от Делегиран регламент № 2015/35.

За корекциите по отделните допускания външният независим оценител е изложил мотиви, по отношение на които жалбоподателят не излага доводи, като най-значима е корекция поради преизчисляване на техническите резерви. Преизчисляването на техническите резерви е извършено след проверка на всички полици, т. е. преоценката е поради грешки в изчисленията на Кооперацията. Тази корекция е в размер на 11 172 646,39 лв.

Другата корекция - в размер на 665 245,99 лв., е в резултат на преизчислена добавка за риск обоснована от непредставянето на подробности за изчисляването на лихвения риск, неприлагането на риск, свързан с лихвения спред, некоректно определяне на риска от концентрация, риск тип 1 и 2, риска от смърт, от прекратяване, от разходи, катастрофически риск от смърт, актуализационен риск. Жалбоподателят не излага доводи за незаконосъобразност на изводите на независимия външен оценител за отклонения от изискванията за определяне на съответните рискове и с оглед на това на променената добавка за риск.

С оглед на това и поради неустановено противоречие с релевантната нормативна уредба при оценяване на техническите резерви - и в частта им на най-добрата прогнозна оценка, и в частта им на добавката за риск, съдът счита, че разпореденото от органа намаление на пасива на жалбоподателя общо в размер на 11 837 892,30 лв. е законосъобразно.

4.5. По законосъобразността на промяната по позиция "Задължения по отсрочени данъци":

Независимият външен оценител приема, че отсрочените данъчни задължения в размер на 1 387 051,00 лв. следва да бъдат извадени от пасива на баланса по Платежоспособност II, тъй като в отчетността по Международните стандарти за финансово отчитане Кооперацията не е отчела позиция по отсрочени данъчни пасиви. Независимият външен оценител е препоръчал, поради липсата на призната бъдеща печалба, да се извади цялата стойност на задълженията по отсрочени данъци.

Жалбоподателят не оспорва тази оценка на независимия външен оценител. Същата е в съответствие с разпоредбата на чл. 15 от Делегирания регламент № 2015/35, както и на Насока 9, т. 28 от Насоки относно признаването и оценката на активи и пасиви, различни от техническите резерви (EIOPA-BoS-15/113 BG), съгласно която когато няма достатъчно облагаеми временни разлики, които се очаква да се проявят обратно през същия период, през който се очаква обратното проявление на приспадащите се временни разлики, предприятието следва да прецени вероятността от възникване на облагаеми печалби в същия период на обратното проявление на приспадащите се временни разлики или за периодите, в които данъчната загуба, възникваща от отсрочените данъчни активи, може да бъде пренесена назад или напред. Това изискване в случая не е спазено.

С оглед на горното съдът счита, че разпореденото от органа намаление на пасива с 1 387 051,00 лв. е законосъобразно.

4.6. По законосъобразността на промяната на позиция "Задължения по застраховки и към посредници":

Независимият външен оценител коригира стойността на пасива по тази позиция с 81 042,00 лв. в резултат на приемането за неправилно на вписването от Кооперацията на дължимите премии, за които реалното събиране на парични средства е по-голямо от дължимата стойност, като отрицателно вземане. Според външния независим оценител правилното квалифициране на сумата е не като отрицателно вземане, а като задължение.

Жалбоподателят не оспорва този извод на независимия външен оценител и по делото не са ангажирани доказателства, които да оборват законосъобразността на приетото от Milliman, Sp. Zo. O. Това приемане на независимия външен оценител води и до извода за формиране на размер на вземанията от 420 759,00 лв.

При така събраните по делото доказателства и като отчита факта, че приетото изменение не се установи да е в нарушение на правна норма, съдът приема, че разпореденото с оспорения акт намаление на пасива на жалбоподателя с 81 042,00 лв. е законосъобразно.

4.7. Общи изводи:

Видно от изложеното разпореденото с оспорения акт намаление на активите и на пасивите на Кооперацията е в съответствие с релевантната нормативна уредба - чл. 152 - 168 КЗ, чл. 75 - 86 от Платежоспособност II, релевантните разпоредби на Делегирания регламент № 2015/35, Насоките на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.

Намалението на стойността на актива на застрахователя е в размер на 33 439 060,00 лв. (22 339 877,00 лв. + 11 099 183,00 лв.), а намалението на пасива е в размер на 13 143 900,00 лв. (11 837 892,00 лв. + 1 387 051,00 лв. - 81 042,01 лв.). В резултат на така установените стойности на актива и пасива разликата между двете от 17 553 168,00 лв. превишение на актива става 2 741 991,00 лв. превишение на пасива над актива.

Така установени стойности на актива и на пасива по баланса на жалбоподателя правят законосъобразен извода на независимия външен оценител за несъответствие на изискванията на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване по смисъла на чл. 169 - 192 КЗ, съответно на релевантните разпоредби чл. 100 - 129 от Директива 2009/138, на релевантните разпоредби чл. 83 - 253 Делегиран регламент № 2015/35, на насоките на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на Международните стандарти за финансово оценяване.

В резултат на направените оценки на активите и пасивите Кооперацията не отговаря на капиталовото изискване за платежоспособност по смисъл на чл. 169 КЗ и на минималното капиталово изискване по смисъла на чл. 191 КЗ, съответно по смисъла на чл. 100 и 128 от Платежоспособност II.

Това прави оспорения акт съответен на релевантните материалноправни разпоредби.

1. По съответствието с целта на закона:

За да бъде оспореното решение законосъобразно трябва не само да е съответно на конкретните материалноправни разпоредби, но и на целта на закона, както и на основните принципи на административното производство.

От изложеното по-горе е видно, че възложеното на жалбоподателя задължение да отрази във финансовия си отчет резултатите от прегледа на баланса му, направен от Milliman, Sp. Zo. O., има за цел да създаде предпоставки, при които интересите на потребителите на застрахователни услуги няма да бъдат застрашени. Защитата на интересите на потребителите на застрахователните услуги е една от посочените в чл. 2, ал. 1, т. 1 КЗ цели на регулацията на този вид обществени отношения.

Наред с това възложеното задължение гарантира спазването на установените в правото на Съюза изисквания за активите и пасивите, съответно за покриване на изискването за платежоспособност от страна на застрахователя.

Спазването на тези условия е не само гаранция за защита на правата на потребителите на застрахователни услуги, както сочи чл. 2 КЗ, но и гаранция за стабилен, прозрачен и ефективен пазар, както сочи чл. 2, ал. 1, т. 2 КЗ.

Възложените на жалбоподателя задължения гарантират функционирането на единния (вътрешния) пазар в сферата на животозастраховането в съответствие с установените актове на Съюза на Европейския съюз.

Това прави наложеното на жалбоподателя задължение съответно на целта на закона. Що се отнася до възможността жалбоподателят да промени правния си статус - от застраховател с достъп до единния пазар на застраховател без достъп до единния пазар, което би променило изискванията към застрахователя, то това е извън предмета на делото и е въпрос на лична преценка на жалбоподателя.

Видно от изложеното оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт са неоснователни. Съдът следва да отхвърли жалбата на Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" срещу Решение № 387-ЖЗ.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Кооперацията да заплати на Комисията за финансов надзор направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от един юрисконсулт. Размерът на същите съдът определя на 500, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд