Решение № 87 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2019 г.

Решение № 87 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от д-р К. Райчев, в качеството му на директор, чрез юриск. Александров, срещу Решение № 1362/05.03.2019 г. по адм. д. № 9056/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Експертно решение /ЕР/ № 0558/20.06.2018 г. на НЕЛК, с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК № 0312/16.02.2018 г., с което не се приема причинна връзка "трудова злополука". С решението се изпраща преписката на НЕЛК за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите в решението. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Захариев, явяващ се лично и с адв. Кралева, оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност както в съдебно заседание, така и в приложен по делото писмен отговор. Претендира разноски по делото, представяйки договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Агенция за хората с увреждания, при редовно призоваване, не се представлява Ответникът- Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - област, при редовно призоваване, не се представлява. Ответникът – ТП на НОИ София- област, при редовно призоваване, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено следното: Х. Захариев е работил като охранител на територията на "Зет Трейд" ООД. На 13.07.2017 г. е бил на работа, когато е възникнал пожар в двора на охранявания от него обект. При идването на пожарната намират Захариев паднал в тревната площ и обгорял. До тялото му са намерени туба с вода и лопата, с които пострадалият се е опитвал да спре разпространяването на пожара. В издаденото Съобщение за смърт № 502/14.07.2017 г., като причина за смъртта е посочена сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, дължаща се на оток на мозъка и белия дроб, като "други важни състояния" са посочени "изгаряне на крайниците от ІІІ степен". Изготвена е Съдебномедицинска експертиза на труп № 502/2017 г., в която е посочено, че при аутопсията е установен остър миокарден инфаркт, тежък оток на мозъка, оток на белия дроб, тъмна течна кръв, остър кръвен застой, наличие на карбоксихемоглобин в кръвта 10% и метхемоглобин 15%, термични промени по трупа. С ЕР на ТЕЛК № 0312 от заседание 034/16.02.2018 г. при МБАЛ- Самоков не е приета причинна връзка- трудова злополука на Х. Захариев. Въз основа на съдебномедицинската експертиза на труп, в която е посочено, че смъртта се дължи на остро настъпила сърдечносъдова и дихателна недостатъчност в резултат на острия миокарден инфаркт, ТЕЛК е приела, че не са установени травматични увреждания като причина за смъртта, а е налице патологично състояние, вследствие на заболяване. Посоченото ЕР на ТЕЛК е обжалвано от сина на починалия- В. Захариев, с доводи за необоснованост и твърдения, че именно физическото и психическо натоварване по време на гасене на пожара са предизвикали острия миокарден инфаркт. По повод жалбата е постановено и оспореното пред административния съд ЕР на НЕЛК № 0558 от заседание 082 от 20.06.2018 г., с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК № 0312 от 16.02.2018 г и не се приема причинна връзка "трудова злополука". По делото е приета и кредитирана от съда съдебномедицинска експертиза, от която безпротиворечиво се установява, че в медицинската документация липсват данни Х. Захариев да е страдал от исхемична болест на сърцето- атеросклероза на каротидните артерии. Изводите на вещото лице, изслушано подробно и в съдебно заседание са, че причините за възникналия остър миокарден инфаркт са комплексни, като артериалната хипертония от която е страдал Захариев не може да бъде единствен фактор, предизвикал острия миокарден инфаркт, респ. настъпилата смърт. Експертът е категоричен, че отделените адреналин и норадреналин, заедно с кортикостероидите при мъж на неговата възраст се предизвиква коронароспазъм за секунди и оттам продължителна исхемия, която предизвиква остър миокарден инфаркт. Счита, че артериалната хипертония, от която е страдал Х. Захариев не е единствен фактор за настъпилата смърт, не съществува ниво на артериално налягане, под което рискът е нулев, нито ниво над което рискът е неизбежен, а данните от аутопсията сочат много добро състояние на всички органи. Решението на Административен съд София- град е валидно и допустимо, а разгледано по същество- правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209 АПК. Правилно първоинстанционният съд е отменил експертното решение на НЕЛК, с което не е приета причинна връзка "трудова злополука". Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи, въз основа на нея. Както вече е имал възможност да се произнесе Върховният административен съд /Решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение/, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК /съгласно чл. 60, ал. 2 КСО/, които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /чл. 66, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза/, както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие /резултат, последица/ на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) отрича причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза не подкрепя изводите на НЕЛК и ТЕЛК. От заключението на вещото лице, както и от данните от медицинската документация може да се направи еднозначен извод, че настъпилият вредоносен резултат е в резултат от спонтанно нетравматично увреждане по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а не става въпрос за състояние по смисъла на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Вярно е, че административният съд е излязъл от предмета на спора, обсъждайки елементите на евентуалното наличие на трудова злополука, но по същество той се е произнесъл по предмета на оспорване, с който е бил сезиран, а именно законосъобразността на ЕР № 0558 от зас. № 082/20.06.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия, поради което не са налице основания за обезсилване на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че описаната в Карта за предварителен медицински преглед от 12.03.2010 г. артериална хипертония е неглижирана и не е проследена във времето, защото лицето не се е явявало на определените профилактични прегледи през 2013 г. и 2016 г. Това твърдение е неоснователно, защото, на първо място, не се оспорва наличието на такова заболяване у лицето, а по делото не са събрани никакви доказателства, че това заболяване е предизвикало исхемична болест на сърцето в двете й форми- остра и хронична. Отделно от това в съобщението за смърт липсва диагноза "остър миокарден инфаркт", а няма и хистологични препарати, по които да се определи времево настъпването му. Съдебномедицинската експертиза на труп /извършвана два пъти/ в настоящия случай е резултат от аутопсионно изследване, но без преценка и анализ на хистологичните препарати и внимателен оглед на починалото лице, тъй като не е отбелязано наличие или липса на прясна тромбоза или дисекация на атеросклеротичната плака в коронарен съд, не се споменава и за намерената концентрация от карбокси-и метхемоглобин, нито за вдишаните сажди в белия дроб, не е отбелязан и стресът, като провокиращ фактор за острия миокарден инфаркт, не са отбелязани изгарянията на крайниците, приети в първата СМЕ като основна причина за смъртта, а във втората СМЕ- изцяло неглижирани и приети за постмортално получени. Правилно е кредитирано заключението на вещото лице, от което се установява, че пострадалият не е имал здравословни проблеми, но е оценил възникналия пожар като пряка заплаха за живота си, което е предизвикало силен и внезапен стрес, който от своя страна е активирал отделяне на катехоламините –адреналин и норадреналин, заедно с кортикостероидите, внезапно покачване на артериалното налягане, активиране на РААС, които са предизвикали силен и продължителен коронароспазъм, който е довел до исхемия, преминал в некроза на цялата стена и до остър миокарден инфаркт. Липсват данни за развитието на доказана патологоанатомично коронарна атеросклероза, с клинична изява миокарден инфаркт, който в своята клинична еволюция да е довел до смъртта на лицето по смисъла на чл. 73, ал. 2 от НМЕ. Предвид изложеното, решението на Административен съд София- град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка. Това налага да се остави в сила съдебното решение. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника- В. Захариев разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, но единствено за касационната инстанция, тъй като описаните други разноски в списъка по чл. 80 от ГПК касаят производството пред административния съд и са вече присъдени от първата съдебна инстанция. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,