Решение № 868 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2015 г.

Решение № 868 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "БГБ С." ЕООД против решение № 101 от 23.03.2015 г. на Административен съд гр. Велико Търново /АС/, постановено по адм. д. № 892 по описа за 2014 г., с което отхвърлена жалбата дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 041202250 от 16.11.2012 г. и РА за поправка на първия № П-041202250 от 4.12.2012 г., издадени от орган по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Велико Търново, потвърден с Решение № 76 от 8.02.2013 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "К. 2002" ЕООД, "К." ЕООД, "ЧВО" ЕООД, "А." ЕООД, "С." ЕООД, "Х. - БГ" ООД и по фактура № 0000000012/26.08.2011 г., издадена от "Л. медия груп" ЕООД, ведно със съответните лихви, и в частта му относно определения корпоративен данък за 2010 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменен процесния РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната. Върховният административен съд - второ отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на съда, дени в отменително решение № 15539/18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1887/2014 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 632/27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 210/2013 г. на Административен съд гр. Велико Търново, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "К. 2002" ЕООД, "К." ЕООД, "ЧВО" ЕООД, "А." ЕООД, "С." ЕООД, "Х. - БГ" ООД, и по фактура № 0000000012 от 26.08.2011 г., издадена от "Л. медия груп" ЕООД, ведно със съответните лихви, както и относно определения корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за 2010 г. в размер на 7747,43 лв., ведно с лихви в размер на 1305,58 лв. И в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт (РА) № 041202250 от 16.11.2012 г. и РА за поправка на първия № П-041202250 от 4.12.2012 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 76 от 8.02.2013 г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "К. 2002" ЕООД, "К." ЕООД, "ЧВО" ЕООД, "А." ЕООД, "С." ЕООД, "Х. - БГ" ООД и по фактура № 0000000012/26.08.2011 г., издадена от "Л. медия груп" ЕООД, ведно със съответните лихви, и в частта му относно определения корпоративен данък за 2010 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че така събраните доказателства в хода на съдебното производство не обосновават извод за наличие на реални доставки на стоки и услуги, извършени от посочените доставчици. Посочил е, че реалността на доставките не се установява само въз основа на счетоводните записвания и редовността на воденото счетоводство. Изложил е, че правото на приспадане на данъчен кредит не е и не може да бъде обусловено от наличието на фактури и счетоводно отразяване. В тази връзка и предвид липсата на други доказателства (освен разпит на свидетел, който не установява никакви обстоятелства, относими към правния спор) административният съд е приел, че няма доказателства, на които да обосновава дали дава вяра или не, както и да прави анализ на относими такива към всяка доставка и доставчик. Изложил е, че дори и да се даде вяра на заключенията на съдебно - счетоводните експертизи, което е направил, предвид тяхната обоснованост и пълнота, те няма с какви други доказателства да се обсъдят заедно и в съвкупност, за да може да се направи извод, касаещ реалността на процесните доставки. По същия начин дори и да се даде вяра на показанията на разпитания свидетел, че подписите върху приемо-предавателните са негови от този факт не следва, че жалбоподателят е доказал реалността на конкретните доставки. Първоинстанционният съд е посочил, че напълно споделя мотивите в отмененото решение. По отношение на определения корпоративен данък за 2010 г. не е изложил мотиви. Решението е правилно като краен резултат при следните съображения: Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит с настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги данъчното събитие, съгласно чл. 12 от ППЗДДС, настъпва към момента на извършването им. По отношение на доставчика "К. 2002" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 1138,24 лева за данъчен период м. 05.2011 г. по фактура № 1000000070 от 9.05.2011 г. Касационната инстанция констатира, че по делото са представени две фактури с едни и същи номер, дата, данъчна основа и ДДС и различни предмети в едната е изписано "извършени изкопни работи за полагане на оптичен кабел", а в другата "Изкопни работи". От страна на ревизираното лице, респ. и от неговия пряк доставчик не са ангажирани доказателства за наличието на определени договорни взаимоотношения относно процесната фактура. Нито доставчикът, нито ревизираното лице са представили копия от писмени документи, отнасящи се до доставките по фактурата. ИПДПОЗЛ при извършената насрещна проверка е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и до изтичане на дадения срок документи във връзка с доставката не са представени. Както се установява от преписката, такива не са ангажирани от ревизирания субект - получател по доставката. Не става ясно къде са извършвани изкопните работи, респ. дали доставчикът, посочен във фактурата, е могъл и е извършил съответните услуги. Няма представени договори, приемо-предавателни протоколи и др. писмени документи. С оглед на това са правилни и законосъобразни изводите на приходните органи за нереалност на доставката, с оглед на което законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по процесната фактура. По отношение на доставчика "К." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 11 400 лева за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2010 г. по 7 броя фактури. Касационната инстанция констатира, че по делото са представени фактури с едни и същи номера, дати, данъчни основи и ДДС и различни предмети. В едните е изписано "пакетирани стоки по опис", а в другите "Рекламни материали". От така представените фактури не става ясно какъв е предметът на доставките. Към три от фактурите с предмет "пакетирани стоки по опис" са представени описи, които посочват различни видове хранителни продукти. От заключението на приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че фактурите са осчетоводени от ревизираното лице като са дебитирани сметка 602 "Разходи за външни услуги" и сметка 4531 "Начислен данък за покупките" срещу кредитиране на сметка 401 "Доставчици". От така събраните доказателства касационната инстанция намира, че не е ясен предметът на процесните 7 фактури - дали същите са издадени за хранителни стоки, рекламни материали или услуги. Дори и да се приеме, че фактурите са издадени във връзка с доставката на стоки /рекламни материали или хранителни стоки/, в хода на ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства от страна на ревизираното лице или прекия му доставчик за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че ревизираното лице не е представило договори, доказателства за транспортиране на стоките от този доставчик, както и реалното им предаване на ревизираното лице. Не са представени документи, от които да може да се установи вида на рекламните материали. Не е доказано получаването им и използването им във връзка с икономическата дейност на лицето. С оглед на изложеното касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на приходните органи за нереалност на доставките, с оглед на което законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по 7 броя фактури, издадени от "Клементина" ЕООД. По отношение на доставчика "ЧВО" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 859,20 лева за данъчен период м. 05.2011 г. по 2 броя фактури с предмет "Извършени изкопни работи за полагане на оптичен кабел". Правилно е констатирал първоинстанционният съд, че представеният от ревизираното лице договор за възлагане от 25.04.2012 г. е сключен почти една година след издаване на процесните фактури. Както представения договор, така и представените протоколи за извършени изкопни работи и ежедневни рапорти на машиниста не могат да се отнесат към процесните фактури. Това е така, тъй като фактурите са издадени от "ЧВО" ЕООД една година преди сключване на договора. В протоколите за извършени изкопни работи са посочени фактурите във връзка, с които са издадени, които съвпадат като номер с процесните фактури, но не и като дата, тъй като е посочено, че са издадени през 2012 г. Не са представени доказателства, че посочените в ежедневни рапорти на машиниста лица са служители на "ЧВО" ЕООД. Не са представени доказателства, че доставчика притежава или е наело машините, с които са извършени изкопните работи, или че е използвало подизпълнител за извършването на услугите. Изводите, че процесните документи не са съставени във връзка с фактурите от 2011 г., се подкрепят и от факта, че фактурите са осчетоводени в регистрите на счетоводните сметки през месец май 2011 г. и от представените фискални бонове се установява, че плащането е извършено през 2011 г. В хода на производството не се твърди, че извършеното плащане е било авансово, не е осчетоводено като такова. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че не са представени доказателства, от които да се установи действителното извършване на изкопните работи, мястото, на което са извършени и тяхното предаване на ревизираното лице. Това обосновава правилността на извода на приходните органи за нереалност на доставките, с оглед на което законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от "ЧВО" ЕООД. По отношение на доставчика "А." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 080,78 лева за данъчен период м. 06.2011 г. по 12 броя фактури с предмет различни хранителни стоки. Към процесните фактури не са представени други доказателства за реалност на доставката освен фискални бонове. Представените доказателства, изразяващи се единствено в първични счетоводни документи, плащане по фактурите и доказателства за редовно им осчетоводяване не доказват спорния въпрос - фактическото изпълнение на доставките. Последните не са достатъчни, за да обосноват наличието на реални доставки, след като не е доказано реалното прехвърляне право на собственост. Изводът е, че съдът правилно е приел, че не е установено при условията на пълно доказване настъпване на данъчно събитие чрез предаване на стоките от издателя на фактурите към получателя по фактурите. С оглед на изложеното касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на приходните органи за нереалност на доставките, с оглед на което законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по 12 броя фактури, издадени от "А." ЕООД. По отношение на доставчика "С." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 000 лева за данъчен период м. 11.2009 г. по 2 броя фактури. Касационната инстанция констатира, че по делото са представени фактури с едни и същи номера, дати, данъчни основи и ДДС и различни предмети. В едните е изписано "частично плащане по договор № 9", а в другите "СМР оптичен кабел". От така представените фактури не става ясно дали се отнасят до авансово плащане или за плащане за извършване на конкретни услуги. Представеният договор № 9 за извършване на изкопни работи - целево полагане на оптичен кабел не обосновава тезата на жалбоподателя за реално извършени услуги. Нито доставчикът, нито ревизираното лице са представили доказателства в тази връзка. Не става ясно къде са извършвани изкопните работи, респ. дали доставчикът, посочен във фактурата, е могъл и е извършил съответните услуги. Няма представени приемо-предавателни протоколи, каквото е изискването на чл. 1.6. от договора, доказателства дали изкопните работи са извършвани и др. писмени документи. С оглед на това са правилни и законосъобразни изводите на приходните органи за нереалност на доставките, с оглед на което законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "С." ЕООД. По отношение на доставчика "Х.-БГ" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 26 018,88 лева за данъчни периоди м. 04, 06, 07, 08, 10 и м. 11.2010 г., м. 03, 04 и 07.2011 г. по 15 броя фактури. По реда на чл. 193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, пред съда ответникът е оспорил верността на съдържанието на приемо-предавателните протоколи към фактурите, издадени от "Х.-БГ" ООД, изрично описани в представено по делото становище (л. 71 от делото на АС). На жалбоподателя е указано да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, като същият е посочил, че ще се ползва от същите и е поискал да му бъде дадена възможност за посочване на гласни и писмени доказателства в тази връзка. В съдебно заседание, проведено на 28.11.2013 г. процесуалният представител на ревизираното лице е изложил, че управителят на "Х.-БГ" ООД е в обективна невъзможност да се яви в съдебното заседание, поради което е поискано приемането като доказателство по делото на нотариално заверена декларация. Първоинстанционният съд е приел посочената декларация и изрично е указал на жалбоподателя, че така представената декларация не е годна да установи фактите и обстоятелствата, за които е следвало да бъде разпитан свидетелят Г. Н. (управител на "Х.-БГ" ООД) и тези факти и обстоятелства са останали недоказани. Въпреки това жалбоподателят е направил отказ от разпита на свидетеля и е посочил, че няма да сочи други доказателства и няма искания за събиране на такива. С оглед на това касационната инстанция намира, че в хода на производството не е доказана верността на съдържанието на приемо-предавателните протоколи към фактурите, поради което същите не следва да се разглеждат като годни доказателства във връзка с прехвърлянето на процесните стоки. Настоящата инстанция не кредитира представените с възражението срещу ревизионния доклад експедиционни бележки, тъй като счита, че същите са съставени за ревизионното производство с оглед на късното им представяне. Този факт се потвърждава от обстоятелството, че в т. 5 от обясненията, дадени от управителя на "Х.-БГ" ООД в ревизионното производство, е посочено, че транспорта на реализираните доставки е извършен от клиента или стоките са предадени от обекта на доставчика, а във възражението срещу ревизионния доклад, с което са представени експедиционните бележки, ревизираното лице твърди, че транспортът е осъществен от доставчика и от него са изискани товарителници, експедиционни бележки или пътни листи във връзка, с което искане са представени обсъжданите доказателства. Правилен е изводът на приходните органи, че след като експедиционните бележки са подписани от управителите на двете дружества, то следва същите да се притежават и от ревизираното лице, което е следвало да ги представи още преди издаване на ревизионния доклад, което е още една индиция за съставянето им за ревизионното производство. Други доказателства не са ангажирани във връзка с реалността на доставките от страна на ревизираното лице. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури и при липсата на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия - наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Следва да се посочи, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата е в компетентността на националния съд. Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. Правилно административният съд е приел, че така събраните доказателства в хода на съдебното производство не обосновават извод за наличие на реални доставки на стоки, извършени от посочения доставчик. Реалността на доставките не се установява само въз основа на счетоводните записвания и редовността на воденото счетоводство. Предвид на това правото на приспадане на данъчен кредит не е и не може да бъде обусловено от наличието на фактури и счетоводно отразяване. С оглед на това са правилни и законосъобразни изводите на приходните органи за нереалност на доставките, с оглед на което законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Хунджа-БГ" ООД. По отношение на доставчика "Л. медия груп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 055,83 лева за данъчен период м. 08.2011 г. по фактура № 0000000012 от 26.08.2011 г. с предмет "Изработка на рекламни материали, такса публикуване на реклама в Lifebook. bg". Във връзка с процесната фактура е представен договор за реклама от 22.08.2011 г. с предмет публикуване срещу заплащане на възнаграждение в Информационна електронна платформа за разпространение на медия, електронни списания, книги, образователни материали и други с наименование "Lifebook. bg", интерактивни рекламни изображения, текстове с рекламно съдържание, спотове и брандиране на страници с логото и услугите на възложителя ("БГБ С." ЕООД). Съгласно чл. 2 на договора възложителят и изпълнителят определят кампаниите, периодите им, местоположението, продължителността, честотата на визуализация, цените и евентуалните отстъпки и надценки, като ги договарят в спецификации, неразделна част от договора. За всяко рекламно направление се съставя отделна спецификация, съдържаща точно описание на предоставената рекламна услуга, количество, единична цена, отстъпки, срок и етапи на плащане. С възражението срещу ревизионния доклад жалбоподателят е представил спецификация за публикуване на реклама № 001/26.08.2011 г. Касационната инстанция намира, че същата не отговаря на изискванията на договора да съдържа точно описание на предоставената рекламна услуга, количество, единична цена, отстъпки, срок и етапи на плащане. От така представената спецификация не става ясно какви са предоставените от възложителя (ревизираното лице) материали с размер 1000 х 400 пиксела в интерактивна форма (анимиран флаш фрейм). Не става ясно от кого са изработени същите; как и кога са предадени от възложителя на изпълнителя. С оглед на факта, че фактурата е с предмет "Изработка на рекламни материали" не става ясно какви са изработените от "Лайф медия груп" ЕООД материали, кога и как са предадени на възложителя. Не става ясно дали посочената "такса публикуване на реклама в Lifebook. bg" е за публикуване на предоставените от възложителя (ревизираното лице) материали с размер 1000 х 400 пиксела в интерактивна форма, посочени в спецификацията или въобще за публикуването на реклама в Lifebook. bg. Не става ясно дали информационната платформа Lifebook е идентична с посоченото "Lifebook. bg" във фактурата. Настоящата инстанция констатира, че при разпита на свидетеля - управител на прекия доставчик, не са зададени въпроси във връзка процесната фактура. С оглед на изложеното съдът намира, че представените в хода на ревизията доказателства с оглед на посочените неуточнени факти не са достатъчни, за да обосноват извода за реалност на поцесната доставка. По тази причина законосъобразен се явява изводът на приходните органи за нереалност на доставката, с оглед на което законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "Л. медия груп" ЕООД. Касационната инстанция намира, че така формираният от Административен съд - Велико Търново извод за законосъобразност на РА следва и от практиката на Съда на ЕС. В т. 37 от мотивите на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Съдът на ЕС е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е тълкувал правото на ЕС в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. Т. е. необходимо е да бъде установено извършването на съответната доставка на стока, респ. на услуга. В процесния случай не е доказано извършването на процесните доставки на стоки/ услуги, който извод на Административен съд - Велико Търново се възприема като правилен от настоящата касационна инстанция. Правилно е възражението на касатора, че по отношение на допълнително определения корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. в размер на 7 747,43 лева и лихва в размер на 1 305,58 лева в обжалваното решение липсват мотиви. Въпреки това с оглед на факта, че настоящото производство е във фазата на втора касация, то Върховния административен съд решава въпроса по същество и делото не следва да бъде върнато на първоинстанционния съд с оглед извършеното процесуално нарушение. Касационната инстанция възприема за правилен крайния извод на административния съд за законосъобразност на РА в частта относно ЗКПО. След като не е доказано действителното осъществяване на фактурираните доставки от доставчика "Хунджа-БГ" ООД, описани по-горе, за съответните данъчни периоди, то ревизиращите органи законосъобразно са извършили увеличение на ФР на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО със стойностите по съответните фактури. Липсват доказателства за реално осъществени стопански операции, поради което разходите по фактурите не следва да бъдат признавани за данъчни цели. Гореизложеното обуславя извода за неоснователност на касационната жалба и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора разноски не се дължат. Такива не се присъждат и за ответника по касация, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в редакцията към 20.10.2015 г. (датата, на която е даден на делото ход по същество) юрисконсултското възнаграждение е присъдено за цялото производство с решението на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на второ отделение,