Решение № 6065 от 20.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОП РЧР) 2014-2020 и заместник-министър на труда и социалната политика срещу Решение 5302 от 02.09.2021 г. по адм. д. 2598/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение от 06.02.2019 г. за верификация на постъпило междинно плащане и за прекратяване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG05M9OP001-1.003-2432-C03 от 29.03.2017 г. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в съдебния акт не са обсъдени всички фактически обстоятелства, установени от административния орган и тяхното подвеждане под цитираните в акта правни основания. Счита, че съдът недопустимо се е произнесъл по законосъобразността на т. 2 и 3 от разпоредителната част на административния акт. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата на бенефициера срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Евроквалификационен център АД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че Евроквалификационен център АД е бенефициер по договор BG05М9ОР001-1.003-2432-С03 от 29.03.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проекти BG05М9ОР001-1.003 Ново работно място 2015, проект Нови хоризонти в Евроквалификационен център АД на стойност 141 451,00 лв. Основните дейности по договора са: 1. Организация и управление на проекта; 2. Идентифициране, подбор и наемане на безработни и/или неактивни лица за период от 12 месеца; 3. Закупуване на оборудване, обзавеждане и стопански инвентар, свързани със създаването на нови работни места; 4. Предоставяне на обучение за придобиване на професионална квалификация на наетите по проекта лица; 5. Предоставяне на обучение по ключова компетентност 4 Дигитална компетентност на наетите по проекта лица; 6. Дейности по информиране и публичност с индикатор за изпълнение Безработни и неактивни участници 8 лица. Срокът за изпълнение е 16 месеца, считано дата на неговото сключване - 29.03.2017 г. Във връзка с искане за плащане 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 29.03.2017 г. 31.10.2018 г. в процеса на верификация на 20.12.2018 г. е извършена проверка на място от екип на УО. Проверяващите са констатирали, че по дейност 3 не са налични никакви документи, както и закупено оборудване и обзавеждане съгласно АДПБФП. По отношение дейност 2 към момента на извършваната проверка в офиса на бенефициера не е присъствало нито едно лице от целевата група с активни трудови договори. На 21.12.2018 г. чрез ИСУН бенефициерът е представил заповеди за командировки и обяснение, от което става ясно, че на 20.12.2018 г. от 8:00 часа по график лицата са имали изпит по теория за придобиване на професионална квалификация по част от професия Офис мениджър. Във връзка с горните обстоятелства ръководителят на УО на ОП РЧР е направил извод, че изпълнението на договор BG05M9OP001-1.003-2432-C03 от 29.03.2017 г., сключен с Евроквалификационен център АД е поставено в риск, поради което е постановил оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. С решението от 06.02.2019 г. на основание чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ административния орган е: 1. определил общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане в размер на 0,00 лв.; 2. установил нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове приета с ПМС 173 от 13.07.2016 г. (Наредбата); 3. регистрирал нередност съмнение за измама по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата; 4. определил общ размер на сумата за плащане 0,00 лв. С т. 5 от същото решение на основание чл. 19д, ал. 2 АПК във връзка с чл. 3.56.1.б.а от договора и Лист за извършване на проверка на място административният орган е прекратил АДПБФП по ОП РЧР 2014-2020, BG05M9OP001-1.003-2432-C03 от 29.03.2017 г. С т. 6 от решението административният орган е отправил покана до бенефициера за възстановяване на преведените по проекта авансови средства в размер на 28 290 лв. с натрупаните по момента на възстановяването лихви. С обжалваното решение съдът е отменил изцяло административния акт. В частта относно прекратяването на административния договор съдът е изложил мотиви, че актът е постановен в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като УО не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за спора. В частта относно отказа за верификация съдът е приел, че актът не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания. Актът е отменен включително и в частта на т. 2 и 3, като в съдебното решение не се съдържат конкретни мотиви защо съдът приема, че актът в тази част представлява годен предмет на обжалване и на какво основание актът в същата част е незаконосъобразен. По отношение на т. 2 и 3 от акта съдът е посочил единствено, че решението на административния орган има характер на акт по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като по същество представлява първа писмена оценка на органа за наличието на нередност. С оглед на това според съда не е необходимо органът да издава никакъв друг акт, за да изпълни задължението си по чл. 14 от същата наредба, което прави неоснователно възражението за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо оспорения акт. Обжалваното съдебно решение е недопустимо в частта, с която съдът е отменил административния акт в частта на т. 2 и 3. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че в тази част не е налице годен предмет на обжалване, тъй като в тази част актът не установява по един неподлежащ на промяна начин наличието на нередност, а представлява становище на компетентния орган по установената от него нередност. В тази част съдебното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването от касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички факти и обстоятелства, установени от административния орган. Съдът е извършил пълна проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания и е изложил обстойно изводите си по фактите и приложението на закона. При проверка на фактическите основания за издаване на акта съдът е длъжен да обсъди само относимите факти и обстоятелства, а относно наличието на сочените правни основания да прецени дали административният орган е извършил правилна правна квалификация по приложимия материален закон. Относно прекратяването на административния договор съдът е формирал правилен краен извод за незаконосъобразност на акта. В тази част актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 19д, ал. 2 АПК в акта липсват каквито и да било мотиви. Административният орган дори не е съобразил, че разпоредби със същото съдържание съществуват в специалния закон.