Решение № 2650 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 324/2012 г.

Решение № 2650 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 324/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дъб" АД - в ликвидация, гр. Враца, представлявано от ликвидатора Иван Василев Георгиев, срещу решение № 18 от 24.11.2011 г., постановено по административно дело № 347 от 2011 г. на Административния съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци по данни от декларация № Б-02 от 30.05.2011 г., издаден от кмета на община Враца. Наведените доводи в касационната жалба за неправилност на съдебния акт са относими към едно от касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и вместо него - постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и отмени актът. Ответникът по касация - кметът на община Враца, чрез своя процесуален представител - адв. Людмил Янчев, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира се присъждане на разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, намира, касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, Административният съд - Враца, e отхвърлил жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци по данни от декларация № Б-02 от 30.05.2011 г. на кмета на община Враца. Последният е приел, че задълженото лице има установени и непогасени задължения за ТБО за периода 2006 - 2010 г., чийто размер е установен съгласно действащите норми на ЗМДТ и Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общинския съвет - Враца. В атакуваният административен акт установените задължения, осъществените плащания и остатък за внасяне са посочени в таблица, като е направено разграничение по години и по видове услуги. Общата сума на задълженията е в размер на 16 712,87 лв. главница и 5943,12 лв. лихви за просрочие към 30.05.2011 г.. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че община Враца е извършвала услугите по чл. 62 от ЗМДТ чрез "БКС" ЕООД - гр. Враца, въпреки непредставянето на договор за възлагане на изпълнението им за процесния период. Приел е, че този факт се установявал от представените пътни листа и товарителници. Възприел е заключението на вещото лице, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е била извършвана, макар и частично. Посочил е, че неспазването на честотата на извършването й не води до освобождаване от задължението за заплащането на такса за тази услуга. Счел е, че таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа е правилно начислена. С оглед събраните доказателства, съдът е извел извода за дължимостта на таксата и за трите услуги и е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу оспорения акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Спорният въпрос е концентриран върху доказателствата за реално предоставяне на услугата с твърдения, че предоставяне на първата услуга било осъществено частично и липсвало контейнер за събиране на боклука, поради което неправилно с оспорения акт дължимата такса била определена в пълен размер. Твърди се, че услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите на обществено ползване за касатора, не били извършени от община Враца. Излагат се доводи за липсата на доказателство, установяващо наличието на депо. За установено от фактическа страна съдът е приел, че "Дъб" АД - в ликвидация, гр. Враца, притежава поземлен имот в гр. Враца, ул. "Шипка" № 7 с партиден № М713, представляващ земя и сгради, за който е подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ с отчетна стойност, подробно индивидуализирана в оспорения акт. Не се оспорва размерът на отчетната му стойност. Със заповед № 1650 от 30.10.2008 г., заповед № 1155 от 30.09.2009 г. и заповед № 1258 от 30.10.2009 г. на кмета на община Враца са определени границите на районите, в които се предоставят съответните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и за чистотата на териториите за обществено ползване, както и честотата на предоставянето им. Видно от приетите като доказателства товарителници, пътни листа, заповеди, писма, безспорно се явява обстоятелството, че имотът попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, съгласно схема на зониране на гр. Враца, утвърдена от Общинския съвет - Враца, с решение № 414, взето по протокол № 41 от 16.11.2006 г. Това се потвърждава и от заповед № 1411 от 28.10.2005 г. на кмета на община Враца, в която са определени услугите по чл. 62 от ЗМДТ в границите на зоните в населените места и видът на предлаганите услуги в съответния район за 2006 г. Относно услугата чистота на териториите за обществено ползване и поддържането на депо за битови отпадъци вещото лице е посочило, че не са представени никакви доказателства за изпълняването на тези две услуги от общината. Безспорно е по делото, че не е подавана декларация за определяне на таксата според количеството отпадъци или за неизползване на имота. Установените задължения за процесните 2006 - 2010 г. са определени съгласно разпоредбите на ЗМДТ, съобразени с текстовете на действащата за проверявания период Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Общинския съвет - Враца по периоди: през 2006 г. "Дъб" АД - в ликвидация, е включено в система по разделно събиране на ТБО по списък, оформен с подписи от отдел "Екология" в община Враца, като на това основание е определен размера на задължението само в частта депо и чистота. За 2007 г. на основание чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на ТБО е определен според количеството на битови отпадъци по подадена в общинската данъчна администрация декларация с вх. № 2600-5623 от 27.11.2006 г. за определяне на ТБО за нежилищни имоти със заявени два броя съдове - кофи тип "Мева" при ежемесечна периодичност на сметоизвозване. За 2009 г. е определена ТБО по декларация с вх. № 0510000106 от 28.11.2008 г. при деклариран един брой контейнер - 4 куб. метра с периодичност на извозване един път на два месеца (шест пъти годишно). За 2008 г. и 2009 г. размерът на ТБО е определен по реда на чл. 66 във връзка с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - за всяка услуга по отделно, пропорционално върху отчетната стойност. Определянето на ТБО за 2007 г. и 2010 г. е в изпълнение на влязла в сила заповед № 167 на областния управител на област Враца, с която установените вземания с Акт за установяване на публично вземане на ТБО № Б-01 от 28.03.2011 г. на кмета на община Враца за цитираните периоди е отменен като незаконосъобразен на основание чл. 97, ал. 1 АПК. След влизането й в сила кметът на община Враца е издал оспорения в настоящото производство акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци по данни от декларация № Б-02 от 30.05.2011 г.. Не се спори, че имотът на дружеството попада в район, за който според цитираните заповеди е предвидено предоставяне и на трите вида услуги, като честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е различно през различните години. Задълженото лице - касатор в настоящото производство, оспорва честотата, с която услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя. Обстоятелството, дали таксата изобщо не се дължи при представени доказателства за предоставяне на услугата само за определен период от годината, респективно предоставянето й в по-малък обем, е ирелевантно. За правилното решаване на спора от съществено значение е отговорът на въпроса дали неспазването на заповедта на кмета на общината, с която е регламентирана честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, представлява основание, което води до освобождаване от задължението за заплащане на таксата за тази услуга. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, тъй като в разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. В случая е установено, че услугата се предоставя от общината, а честотата на извършването й е обусловена от количеството изхвърлени битови отпадъци в разположените на съответната територия контейнери. Обстоятелството, че заключението на вещото лице и представените доказателства пред първоинстанционния съд сочат частично извършени обеми от тази дейност, не могат да доведат до извод за недължимост на таксата, тъй като изрично законодателят в чл. 71, т. 2 ЗМДТ предвижда недължимост на всеки един от трите компонента на ТБО, само ако тя не е предоставяна. В този смисъл следва да се приеме, че законът не е дал възможност за недължимост при частично изпълнение, така както е приел съдът. В този смисъл доводите за липсата на контейнер са неоснователни. Това също не обуславя извод за недължимост на задължението и не освобождава касатора от заплащане на таксата, съгласно чл. 62 от ЗМДТ. Още повече, че по делото е приложено доказателство от управителя на "БКС" ЕООД - гр. Враца, от което се вижда, че: "На ул. "Шипка" 7 на "Дъб" АД е разположен от община Враца един брой контейнер тип КТС 4 куб. метра", който се обслужва от дружеството по изготвен график от община Враца (лист 58 от първоинстанционното дело). В съдебното заседание вещото лице излага доводи, че по график и схема следвало да има разположени контейнери, но самият експерт не е посетил имота на касатора, за да установи на място фактическата обстановка. Същият не констатира на място наличието на контейнери за сметосъбиране, но както посочва в обясненията си пред съда, щом е извършвано извозване - за което има писмени доказателства, то значи има и контейнери. След като услугата се предоставя от общината в населеното място и имотът се намира в регулационните му граници, не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недължимост на такса за втората услуга поради това, че общината не е изградила, поддържа, експлоатира депа или други съоръжения за битови отпадъци. Относно таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в чл. 71, т. 3 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато няма такива. Условието за дължимостта на таксата за тази услуга е да няма депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Съдът законосъобразно е приел за ноторно известен факта, че в гр. Враца има депо за съхранение и обезвреждане на отпадъци, поради което таксата за тази услуга също е дължима. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и относно таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото е установено, че услугата се предоставя от общината, включително в района, в който се намира процесния имот - таксата по принцип е дължима за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за населеното място, в което се намира недвижимият имот. Съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ тази такса не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. След като е безспорно установено, че тази услуга се предоставя от общината, правилно съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Според заключението на вещото лице, възприето и от първоинстанционния съд, общият размер на ТБО в оспорения АУЗТБО е правилно изчислен в съответствие с отчетната стойност на недвижимия имот. Безспорно се установява, че размерът на таксата съответства на отчетната стойност на имота и регламентираните размери за всяка от услугите. Следва да бъде споделен и изводът, че след като услугите по чл. 62 ЗМДТ, за които се дължи ТБО, се предоставят от общината в населеното място и имотите се намират в границите, определени затова, не е налице хипотезата на чл. 71 ЗМДТ. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените съдебни разноски. Видно от приложените доказателства по делото - договор за правна защита и съдействие № 13 от 2011 г. (лист 14), касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Враца сумата от 650 лева съдебни разноски за процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,