Решение № 7634 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2018 г.

Решение № 7634 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Е. А. - Найденова срещу решение № 68 от 05 януари 2018 г., постановено по адм. дело № 8097/2017 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена, по жалба на "Б. К. К." ЕООД, гр. С., представлявано от управителя П. П. И., заповед № РА-30-132 от 18 май 2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община и е осъдена Столична община да заплати на "Б. К. К." ЕООД разноски по делото в размер на 1 130 лв. (хиляда сто и тридесет лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът - "Б. К. К." ЕООД, представлявано от пълномощника адв. Ножарова оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано въз основа на жалба на "Б. К. К." ЕООД, представлявано от управителя П. П. И. срещу заповед № РА-30-132 от 18 май 2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на осн. чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на търговското дружество да премахне незаконен строеж: "Плътна метална ограда, изградена от масивни и тежки строителни материали към уличната регулационна линия по имот6на граница с обща височина на оградите до 220 см от прилежащ терен и разположени изцяло в поземлен имот пл. № 1769", находящ се в ПИ № 1769, кв. 42, местност "Витоша ВЕЦ С.", по плана гр. С., район "Л.", с административен адрес: ул. "М." ..№.... Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което я е отменил. Решението е правилно. При постановяване на обжалвания съдебен акт съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, включително и от назначената и изслушаната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Спрямо релевантните факти инстанцията по същество е приложила правилно материалния закон и не е допуснала нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите за наличие на отменителни основания спрямо оспорената заповед са законосъобразни. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният строеж представлява плътна метална ограда, с която е ограден имот с пл. № 1769", находящ се в ПИ № 1769, кв. 42, местност "Витоша ВЕЦ С.", по плана гр. С., район "Л.", като същата е със следните дължини по очертанията на имота: по границата североизток - ул. "Могилата" - около 62 м, по границата югозапад - поземлен имот пл. № 1506 - около 28м, по границата югозапад - поземлен имот пл. № 1769 - около 34 м. и поземлен имот пл. № 546 - около 21 м., изградена е от метални стойки, захванати върху бетонов фундамент, с обща височина на оградите в рамките на 190 см. до 220 см. от прилежащия терен, разположена изцяло в поземлен имот пл. № 1769. Прието е от съда, че процесният строеж е изграден през 2014 г., за който е издадено разрешение за строеж от главния архитект на район "Л." № 105 от 06 август 2014 г. и съгласувано конструктивно становище от 01 август 2014 г., въз основа на което е издадено разрешението за строеж. При тези данни, първоинстанционият съд е направил законосъобразен извод, че процесният представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ и за него има издадено разрешение за строеж от главния архитект на район "Л.", ведно с конструктивно становище, за изграждане на "Ажурна ограда към уличната регулационна линия и лека ограда по имотна граница с поземлен имот пл. 1506, по южна имотна граница с поземлен имот пл. № 546, с обща височина на оградите до 220 см. от прилежащ терен и разположен изцяло в поземлен имот пл. № 1769, в кв. 42, местност "Витоша ВЕЦ С.", по плана на гр. С., район "Л.". Следователно, след като за изграждането на обекта има издадено разрешение за строеж и конструктивно становище, то същият не представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както правилно е приел административният съд. Установеното от вещото лице отклонение от разрешението за строеж се отнася в частта, касаеща уличната регулационна линия по североизточната границата - ул. "Могилата" - около 62 м. като е посочил, че вместо единични фундаменти стъпаловидно по терена е изпълнена ивична бетонова основа, която е с височина от терена в рамките на 50 см. - 60 см.; металните стойки не са разположени през разстояния от около 4.00 м., а са през разстояние 1.90 м. - 2.00 м., като тези метални стойки не се състоят от 2 бр. затворени метални профили - всеки с размери 80.40.4 и височина на стойките 1.6 м. и 1.7 м.; между металните стойки, ажурната част на оградата е оформена с пана от вертикална метална решетка от затворени метални профили не с размери 20.20.2, 5, а тези профили са с по-малки размери 18.18.2, 5. Отклонението от конструктивния проект по отношение на цитираните констатации би направил строежа само при хипотезата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, а именно при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ. Съдът правилно е приел, че в оспорената пред него заповед не се съдържат нито фактически, нито правни основания, имащи значение за случая като не е описал и индивидуализирал в достатъчна степен, както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед, разпореденият за премахване обект, което е довело до констатираното, от инстанцията по същество, нарушение на чл. 35 от АПК. Ето защо, изложените, в обжалвания съдебен акт, нарушения - на материалния закон и на административнопроизводствените правила, безпротиворечиво се приемат и от настоящата касационна инстанция, а наведените в касационната жалба оплаквания, в обратна насока, са неоснователни. В заключение, предвид изложените съображения следва изводът, че Административен съд С. - град като е отменил обжалваната заповед е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,