Решение № 947 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2008 г.

Решение № 947 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Гинка Неделчева Петкова от град Монтана против решение от 19.06.2008 година, постановено по адм. дело № 58/2008 година на Административен съд (АС) град Монтана. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението на АС - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - град Монтана не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 109/21.12.2007 година на директора на РУСО - Монтана е оставена без уважение жалбата на Гинка Неделчева Петкова срещу разпореждане № 5/7.11.2007 г., с което й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Отпускането на пенсията е за осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 35 години, от които - учителски стаж в размер на 2000 г., 10 месеца и 20 дни. В мотивите на решението е посочено, че осигурителния стаж на жалбоподателката за периода от 6.11.1975 година до 31.12.1982 г. не следва да бъде зачетен като учителски стаж, тъй като през този период тя е била главен асистент във ВФСИ "Д. А. Ценов" град Свищов, който стаж не е приравнен на учителски трудов стаж. В хода на съдебно-административно производство е била назначена съдебна експертиза, която е дала заключение, че посочения трудов стаж не може да бъде приравнен на учителски стаж. Като е обсъдил доказателствата по делото, АС е изложил мотиви за законосъобразност на оспореното пред него решение на директора на РУСО Монтана и е отхвърлил жалбата срещу него, приемайки липсата на изискуеми се учителски стаж от 25 години. Посочено е, че за периода от 6.11.1975 г. до 31.12.1982 г. не е видно, че стажа на жалбоподателката е положен в учебно или възпитателно заведение съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба за пенсиите, а именно - учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1, създадени по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация за лица с намалена трудоспособност. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно по следните съображения: Съгласно §5 ПЗР КСО до 31 декември 2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по - рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2. При преценката за наличие на материалното право на пенсия, в случая при условията на §5 ПЗР КСО, релевантно е действащото към този момент пенсионно законодателство. Изискванията за отпускане на пенсия по реда на §5 ПЗР КСО са учителски осигурителен стаж и навършена определена пенсионна възраст. Понятието учителски трудов стаж е дефинирано в чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и това е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. В ал. 3 на чл. 19 НПОС е предвидено, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета. По определение от чл. 2 ЗНП, в системата на народната просвета се включват детски градини, училища и обслужващи звена. Видовете училища са изброени в чл. 26 от ЗНП и те са: 1. начални - от I до IV клас включително; 2. прогимназиални - от V до VIII клас включително; 3. основни - от I до VIII клас включително; 4. гимназии - от IХ до ХII клас включително; 5. профилирани гимназии; 6. средни общообразователни - от I до ХII клас включително; 7. професионални гимназии - от VIII или IХ клас до ХII или ХIII клас включително; 8. професионални - от VII или VIII клас с продължителност на обучението до три години, от IХ клас - с продължителност на обучението до четири години, и професионални колежи след завършено средно образование - с продължителност на обучението до две години; 9. спортни; 10. по изкуствата; 11. специални. Видно от данните по административната преписка, жалбоподателката има трудов стаж като главен асистент в ВФСИ "Д. А. Ценов" град Свищов. Стажът като преподавател във висше училище обаче не може да бъде приравнен на учителски стаж, положен в учебно заведение от системата на народната просвета. Научно-преподавателският състав на висшите училища се състои от хабилитирани преподаватели (доцент и професор) и нехабилитирани преподаватели (асистент, старши асистент и главен асистент), които заемат съответната длъжност въз основа на избор и конкурс, по предвидените условия и ред в Закона за научните степени и научните звания. Изискванията за заемане на длъжността преподавател в системата на народната просвета са различни от тези за преподавателите от системата на висшето образование. Утвърденият списък на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по см. на чл. 41, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), в който под т. 12 фигурира длъжността "преподавател" е относим за учебните заведения и обслужващите звена от системата на народната просвета, но не и за преподавателския състав на висшите училища. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗНП сочи, че учител (възпитател) може да бъде гражданин, който има учителска правоспособност, а чл. 91, ал. 4 от правилника делегира на министъра на образованието и науката правомощието да определи с инструкция изискванията за заемане на учителска длъжност съобразно придобитото образование и правоспособност. Считано от влизане в сила на Инструкция № 2 на 26.08.1994 г., длъжността "учител" или "възпитател" може да се заема само от лица, на които завършеното образование, придобитата специалност, присъдената професионална квалификация и правоспособност отговарят на определените в инструкцията изисквания. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Инструкцията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател" се изисква висше или полувисше образование по съответстваща на длъжността специалност от Списъка на професионалните направления и специалностите на висшето образование на Република България и от Списъка на професионалните направления и специалностите на полувисшето образование на Република България, посочена в приложението, или средно педагогическо образование по съответната специалност. От цитираната нормативна уредба се налага извод, че лицето, изпълняващи длъжността "главен асистент" във висше учебно заведение заведение не притежава учителска правоспособност и няма учителски стаж. Към момента на постановяване на оспореното решение - 21.12.2007 г., действащият нормативен акт, определящ какво е учителски трудов стаж, е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. с ДВ, бр. 15/2007 г.) - това е осигурителния стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, на директорите на такива заведения - чл. 19, ал. 1, и на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката - чл. 19, ал. 2. В ал. 3 на чл. 19 е посочено, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 и 2 са създадените по Закона за народната просвета. ВССИ "Д. А. Ценов" е учебно заведение със статут на висше учебно заведение по Закона за висшето образование, поради което не попада в категорията на учебните заведения по ал. 19, ал. 1 до 3 от Наредба № 19. Поради това стажът като преподавател във висше учебно заведение не може да бъде приравнен към учителски стаж по смисъла на § 5, ал. 3 от КСО. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не се претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение