Решение № 13533 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2015 г.

Решение № 13533 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4389 от 24.06.2015 г., постановено по адм. д. № 10618/14 г. Административен съд - София град, първо отделение, 15 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Посока Аз" - ЕООД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2101402293/05.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1542 от 26.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, в частта за отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Енергосол"-ЕООД, "В и В груп"-ЕООД, "Фисикон"-ЕООД, "Кларита продакшънс"-ЕООД и "Бау консулт мениджмънт"-ЕООД, вследствие на което спрямо "Посока АЗ" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за внасяне и лихви за забава. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. София разноски по делото в размер на 982 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Посока АЗ"-ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Галина Атанасова Маркова - Дерелиева, чрез пълномощника му адв. Ивайло Младенов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се заплащане на направени по делото разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на е отхвърлил жалбата на "Посока Аз" - ЕООД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2101402293/05.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1542 от 26.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, в частта за отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Енергосол"-ЕООД, "В и В груп"-ЕООД, "Фисикон"-ЕООД, "Кларита продакшънс"-ЕООД и Бау консулт мениджмънт"-ЕООД, вследствие на което спрямо "Посока АЗ" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за внасяне и лихви за забава. На стр. 3 - 10 от решението /л. 305 - 309 от делото/ е описана подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите да не е признае право на данъчен кредит по отделните доставки, представените от ревизираното лице писмени доказателства, заключението на вещото лице по единичната и вещите лица по тройна съдебно-икономически експертизи. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липси на съществени нарушения на процесуалните разпоредби при съставянето му. На стр. 10 - 16 от решението са мотивите на съда по съществото на спора, като същите са изложени подробно за всеки един от доставчиците. Направен е краен извод, че органът по приходите обосновано е приел, че липсват реални доставки и оспореният ревизионен акт се явява правилен и законосъобразен. Решението на Административен съд - гр. София е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че независимо от събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд неправилно е приел за верни констатациите на ревизионния акт, че липсват реални доставки по процесните фактури. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че са налице реални доставки. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: След подробно възпроизвеждане на фактическата обстановка по спора първоинстанционният съд правилно е формулирал основният спорен въпрос между страните - налице са реални доставки по процесните фактури. Съобразявайки събраните по делото доказателства, в това число заключенията на двете съдебно-счетоводни експертизи /единична и тройна/ административният съд е приел, че органът по приходите законосъобразно и обосновано е приел, че липсват реални доставки. Изводите на решаващия съд са изложени подробно за всеки един от петимата доставчици и същите се споделят от настоящата съдебна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Правото на данъчен кредит представлява материално право и за законосъобразното му упражняване от получателя на услугата е необходимо да бъде доказано не само документалното оформяне на доставката, но и нейното реално осъществяване - че услугата е извършена от издателя на фактурата. Наличието на счетоводно отразяване на фактурите не е достатъчно за признаване на правото на данъчен кредит, а то се обуславя от реалното изпълнение на обективираните в тях стопански операции. В случая представените по делото писмени доказателства не са достатъчни за доказване на реалното изпълнение на услугите. В тази насока първоинстанционният съд е извършил анализ на наличните такива за всеки един от доставчиците, като изводите в тази насока следва да бъдат приети за правилни и обосновани. От ревизираното дружество действително няма как да се изисква да знае дали доставчиците му са кадрово и технически обезпечени, каквито аргументи са развити в касационната жалба. Не може получателят да се натоварва с доказване обезпечеността на достававчика си неговите подизпълнители, тъй като той е лишен от обективната възможност да ги проверява или контролира за посочените обстоятелства, в който смисъл е и актуалната съдебна практика на Съда на Европейския съюз - решението по делото № С - 18/13 /"Макс Пен"-ООД. Но като получател на услугите /участник в икономическия живот/, същото следва да разполага със съответните доказателства, документиращи в какво точно се изразяват въпросните консултантски услуги. Органът по приходите не е отказал правото на данъчен кредит единствено и само поради това, че доставчиците не са били открити на деклариран данъчен адрес, а поради това, че в хода на ревизията не са ангажирани доказателства, които да доказват реално изпълнение на фактурираните услуги. По делото няма спор, че издадените фактури отговарят на изискванията на ЗДДС, че са надлежно осчетоводени от получателя, и че същият е извършил последващи доставки. Без значение е и обстоятелството по какъв начин са били изпълнени тези последващи доставки. Важното и същественото в случая е, че от доказателствата по делото не се установява те да са били реално изпълнени от издателите на фактурите. По отношение на анализа на доказателства не може да бъде възприета тезата на касатора, че те са били едностранчиво обсъдени от първоинстанционния съд и че е извършено недопустимо разширително тълкуване на разпоредбите на ДОПК и ЗДДС, поставяйки допълнителни изисквания за възникване на правото на данъчен кредит. Видно от мотивите на съдебния акт, събраните доказателства както в хода на ревизията, така и в хода на делото, в това число и заключенията на вещите лица по двете счетоводни експертизи внимателно са анализирани от първоинстанцинния съд, в това число и чрез посочване на противоречията и разминаванията в тях, поради което не дават основание да се приеме, че е извършено пълно насрещно доказване на факта на реалността на услугите. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Посока Аз"-ЕООД - гр. София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,