Решение № 15944 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2019 г.

Решение № 15944 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ей Ейч Би Джи 1" ООД, , чрез адв. Г. Печев против решение № 761/4.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2860/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 680/10.05.2018 г., издаден от гл. инспектор "Ревизии и контрол", отдел "Финансова политика" при община Родопи, мълчаливо потвърден от началник отдел "Финансова политика" при община Родопи. В касационната жалба се релевира основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, неправилно съдът е приел, че община Родопи е предоставяла услугата по чл. 62 от ЗМДТ. Претендира отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. Ответникът – началник отдел "Финансова политика" при община Родопи в представен писмен отговор и в с. з. чрез адв. Маринова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на АС–Пловдив е отхвърлена жалбата на "Ей Ейч Би Джи 1" ООД против акт за установяване на задължение по декларация, в частта в която са определени задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2017 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел процесния акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за такса за битови отпадъци. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че от събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства се установява, че жалбоподателят е задължено лице по ЗМДТ и правилно са му определени задължения за такси към община Родопи. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на касационна проверка е решението на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против АУЗД, в частта в която са определени задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2017 г. за четири имота собственост на "Ей Ейч Би Джи 1" ООД. Таксата е в общ размер и е формирана като сбор от установените задължения по трите компонента по смисъла на чл. 62 ЗМДТ, формиращи ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване за 2017 г., "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на отпадъци" за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2017 г. В решението липсват фактически и правни основания във връзка с постановения диспозитив като възприето от съда разрешение на спора. Мотивите на обжалваното решение не съставляват същински такива. Изброяването на събраните доказателства и тяхното съдържание не съдържа релевантните за спора фактически изводи, вкл. и досежно основния спорен въпрос относно фактическото предоставяне на услугата по "сметосъбиране и сметоизвозване" за имотите за 2017 г. и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", предмет на АУЗД ТБО за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2017 г. Относно услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" правилно е установен приложимият закон и е законосъобразен изводът, че по силата на нормата на чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ /ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) таксата за тези два компонента не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. В обжалваното решение обаче не се съдържа обсъждане на релевантните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпределената тежест на доказване, доказателствената им сила и стойност. Направената констатация: "За периода 1.01.2017 г. - 31.12.2017 г. по делото са събрани доказателства /л. 269 и сл. И л. 336/, с които се установява, че община Родопи е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване до имотите на жалбоподателя " е изолирано изведена, не е подкрепена от предходни или последващи фактически или правни съждения. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви в обжалвания съдебен акт, при което се препятства изначално възможността за касационна проверка на обжалвания акт, нарушено е правото на защита на страните по отношение на същия акт. Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да изясни въпросите относно дължимостта на ТБО за процесните четири имота /за които е начислена такава такса за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2017 г. /, като установи кои от услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставяни реално от община Родопи за тези имоти, за да бъде начислена и дали начислените с оспорения акт ТБО съответстват на установените с Решение на ОбС на община Родопи; попадат ли процесните имоти, находящи се в извън строителните граници на с. Брестеник, община Родопи в районите, очертани от издадените от кмета на община Родопи заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, респ. поддържане чистотата на обществените места за района на процесните имоти и пр., след което формира и конкретни правни изводи. Съобразно този резултат и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, поисканите разноски следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По посочените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение