Решение № 36 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 26/2008 г.

Решение № 36 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 26/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на И. Г. Д. от гр. С. срещу решение № 123 от 9.07.2007 г. по гр. д. № 2315/06 г. на С. апелативен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано основание на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 19.06.2006 г., постановено по гр. д. № 973/02 г. на С. градски съд, I г. о., 7 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Г. Д. против С. о. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 000 лв., представляваща пропуснати ползи от не предаване владението на недвижим имот - клуб (към трафопост), находящ се в гр. С., ж. к. "М" до бл. 222 и бл. 229 и по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имота. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че след проведен търг на 8.09.2000 г. между ищеца в първоинстанционното производство И. Д. като купувач и ответника С. о. като продавач е бил сключен договор за покупко-продажба на процесния имот. Съгласно договора цената на имота е следвало да бъде заплатена от купувача в момента на неговото сключване. Собствеността върху имота е следвало да премине върху купувача в момента на заплащане на цената, което задължение е изпълнено на 08.09.2000 г. Според договора ответникът е поел задължение в 45-дневен срок от прехвърляне на собствеността да въведе ищеца във владение на имота, което не е сторено. След покупката на имота, на 1.10.2000 г., ищецът го отдал под наем на лицето М. Д. за срок от три години, считано от 1.11.2000 г., при месечен наем в размер на 2 000 лв. като наемателят е прекратил договора поради не предаването на имота. Във връзка с възражението на ответника за наличие на невиновна невъзможност за изпълнение на задължението за въвеждане на ищеца във владение е установено, че в имота са извършени подобрения от неговия бивш наемател ЕТ "ДОРС" - С. Д.; в размер на 30757 лв., която сума не е включена в продажната цена и е следвало да бъде заплатена от купувача, което не е сторено и до сега. Със заповед № Р* от 3.04.01 г. ответникът е наредил изземването на имота от третото лице помагач С. Д., което го държи и понастоящем, но изпълнението на тази заповед е било спряно с определение от 17.04.01 г. по а.х.д. № 823/01 г. на СГС с мотиви, че предварителното изпълнение на заповедта ще затрудни и преклудира изцяло осъществяването на претендираните от това лице права, произтичащи от подобренията. При тези фактически данни въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни, тъй като неизпълненито на зъдължението за предаване владението върху имота не се дължи на причини, за които ответникът отговаря. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Независимо от обстоятелството, че ответникът не е изпълнил поетото с договора за покупко-продажба задължение да въведе ищеца във владение на имота в посочения срок, въззивният съд правилно е приел, че неизпълнението на това задължение се дължи на причини, за които същият не следва до носи отговорност. В случая ответникът не е могъл да изпълни това свое задължение поради факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да заплати на третото лице-помагач направените от същото подобрения в имота и по тази причина издадената от него заповед за изземване на имота от бившия му наемател е била спряна с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо решаващият съд правилно е приел, че на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД ответникът не следва да отговаря за неизпълнението на поетото договорно задължение за въвеждане на касатора във владение на имота. Правилно е прието, че не са налице и предпоставките за ревандикиране на имота, тъй като към момента същият се държи от третото лице - помагач на основание съдебен акт, с който изземването на имота е спряно във връзка с претенциите на това лице като негов подобрител. Доводът на касатора, че в настоящото производство съдът е следвало да изследва само отношенията между купувача и продавача по договора от 8.09.2000 г. е неоснователен, тъй като при наличие на възражение за невиновна невъзможност за изпълнение на задължението за предаване владението върху имота решаващият съд е бил длъжен да даде отговор и на въпроса за причините, поради които задължението не е изпълнено. С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.