Решение № 10359 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на „Милки груп био“ ЕАД, представено от адв. С. Желязкова, против решение № 17922/12.05.2026 г., постановено по адм. д. № 4177/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към митническа декларация с MRN 23BG002002098188R1/07.07.2023 г. с № 32-803117/03.04.2024г. на директора на ТД Митница Варна. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според него процесуалния закон е нарушен, като при преценката на доказателствената стойност на заключенията на двете съдебно-химически експертизи съдът не е съобразил липсата на квалификация у експертите за извършването им, доверил се е на обясненията на единия от тях за притежаваното образование и не е мотивирал отказът си да допусне поисканата от него като жалбоподател в първоинстанционното производство разширена повторна експертиза. В касационната жалба се оспорват конкретни констатации на вещите лица и се правят твърдения за особеностите на използваните методологии и стандарти при изследване на внесените от дружеството стоки и способността с тях да се установят характеристики на стоките от значение за тарифното им класиране в избраната от митническия орган позиция от Комбинираната номенклатура. Отрича установяванията за текстуриране на стоката и за определянето ѝ като палмов шортънинг. Настоява, че е приложен неправилно при изследването американския стандарт AOCS Cc 16-60 при използването от митническата администрация на методологията РАП 66. Изразява убеждение, че съдът е разпределил неправилно доказателствената тежест, като е заявил очакване жалбоподателят да обори достоверността на ползвана методология РАП 66 да докаже допълнителната обработка на мазнината. Отрича значението на показателя твърдост за установяване на текстурирането на мазнината. Въвежда твърдение за причините в разликата в твърдостта на мазнината преди и след охлаждане. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или отмяна на решението и на акта на митническия орган. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на ТД Митница Варна, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е коригирал митническа декларация с MRN 23BG002002098188R1/07.07.2023 г., като е определил различен от декларирания код по ТАРИК на стоката и установил е допълнителни задължения за мито в размер 17 067.81 лева и за ДДС в размер 3 413.56 лева. По констатациите на митническия орган „Милки груп био“ ЕАД е декларирало за допускане за свободно обращение стока с описание „RBD IFFCO HQPO 3639 палмова мазнина 5 665 кашона по 20 кг – 113 300 кг нето“ с държава на произхода Малайзия и код по ТАРИК 1511 9099 00. Основавайки се на резултата от извършен в Централна митническа лаборатория анализ на проба от стоката по МД с MRN 23BG002002098188R1/07.07.2023 г., митническият орган е приел, че тя представлява палмов шортънинг, съставен само от рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло, химически непроменено, но претърпяло преработка за модификация на кристалната структура (текстуриране), с оглед постигане на оптимална консистенция, необходима за използването му и довела до превръщането му в пластична маслена при стайна температура маса, с гладка текстура, без разслояване. Външният вид на изследваните хранителни продукти рязко се отличавал от външния вид на рафинирано, избелено и нерафинирано масло, непретърпяло никакви други обработки – разслоена смес от течности и маслени кристали. С тези характеристики на стоката е обосновал класирането ѝ в позиция 1517 от КН. Позовал се е на Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и ОБХС за позиция 1517. Определил е код по ТАРИК 1517 90 99 90 и е установил допълнителни публични задължения за като функция от прилагането на ставка на митото 16 %, вместо приложената за декларирания код ставка от 9 %. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган. Съдът е концентрирал спора по фактите до възприетото от митническия орган фактическо основание за издаване на акта, обвързано с обективните характеристики на поставената от „Милки груп био“ ЕАД под режим допускане за свободно обращение стока като палмов шортънинг. Отнесъл е към процесуалните тежести на ответника установяването на фактическите основания за отнасяне на внесената стока към променения с акта на митническия орган код по ТАРИК, вместо към декларирания от жалбоподателя. Първостепенният съд е обвързал решаването на спора с установяването за допълнителна обработка на стоката, различна от рафинирането, като се е позовал на разясненията на Съда в решението му по дело С-292/22. Определил е като правно значимо обстоятелство възможността с използваните от митническите органи методи да се установят обективните характеристики на стоката, които са от значение за тарифното ѝ класиране. На заключението на МЛЕ е основал фактически извод за обвързаност между твърдостта на стоката и претърпяната обработка с промяна на структурата, което определя изследвания продукт като шортънинг. Отрекъл е в обяснителните бележки към позиции 1511 и 1517 да се съдържа изискване за прилагане на определен метод за изследване, като така е обосновал липса на основание да се изключи приложения в административното производство вътрешнолабораторен метод. Приел е, че надеждността на този метод е потвърдена от заключението на в.л. Йосифчева, като същият експерт е посочил отсъствието на влияние на изтеклия срок на годност на пробата за физическото ѝ свойство твърдост. Заключил е, че с изследванията и приложения метод административният орган е доказал допълнителна обработка чрез текстуриране на внесената стока. По решаващите изводи на съда внесената от „Милки Груп Био“ ЕАД стока представлява палмов шортънинг, а не палмово масло, правилно е класирана с код по ТАРИК 1517 90 99, вместо с посочения от вносителя код 1511 90 99; съществуват установените с решението на митническия орган публични държавни вземания в размерите по акта. Решение е правилно. Съгласно текста на позиция 1511 от КН тя обхваща палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени. В обхвата на позиция 1517 са маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516. По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 „…основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС.“. По обяснителните бележки към ХС за позиция 1517 от ХС, съвпадаща с позиция 1517 по КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани …, разбити или предварително обработени чрез текстуриране … или по друг начин“. Според ОБХС от позиция 1517 са изключени „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“. ОБХС дефинират текстурирането като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. Получените в резултат на текстурирането продукти се определят като шортънинг. Основание да се изключи класирането на продукта в позиция 1511 е да се определи дали е претърпял обработка различна от рафинирането, като например текстуриране /така т. 46 от решението на Съда по дело С-292/22/. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на фактите, представляващи материални предпоставки на разпоредената с акта му правна промяна – в случая характеристики на стоката по митническата декларация на „Милки груп био“ ЕАД, които да са основание за класирането ѝ в позицията от разпоредителната част на решението му, както и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. На това разбиране за разпределянето на доказателствената тежест е основан и съдебния акт. Затова и с източника на специални знания е проверил надлежността на използвания метод за изследване от МЛЕ, та на резултатите от него да основе правните си изводи. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора процесуални нарушения. Липсва основание съдът да не се довери на заключението на в.л. Йосифчева заради отсъствие на специални знания в тази областта на науката, която е относима към отговорите на поставените на експерта задачи. В отговор на въпрос на повереника на жалбоподателя в о.с.з. на 05.02.2026 г. вещото лице е посочило областите на науката, в които притежава специални знания. Отговорите на вещото лице при изслушването по чл. 200 ГПК са част от неговото заключение, за чиято вярност отговаря (съобр. чл. 200, ал. 1 ГПК и чл. 291 НК). За установяване на липсата на нужната квалификация у експерта Сарафска касаторът е представил писмени доказателствени средства, които обсъжда избирателно. В писмото на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ от 24.04.2026 г. се сочи, че към него се прилагат копия от дипломите на д-р Ц. Сарафска за висше образование с образователна квалификационна степен бакалавър и магистър по специалност „Химия“. Съмненията на касатора относно мотивацията на експертите да се определят като квалифицирани симетрично биха се отнесли и за други експерти, ако дадат ползващо го заключение. В определение, обективирано в протокола от заседанието на 05.02.2026 г. съдът е обосновал отказа си да уважи искането на жалбоподателя за допускане на тройна експертиза. С арг. от чл. 200, ал. 3 ГПК назначаването на друго или на повече вещи лица е обусловено от извършено от страната оспорване на заключението, което може да бъде направено докато трае изслушването. Към момента на подаването на молбата от 05.02.2026 г. на повереника на жалбоподателя заключението на Йосифчева е било представено в съда (на заглавната му страница е поставена дата 27.01.2026 г.). В тази молба жалбоподателят заявява, че оспорва заключението, макар да не знае дали е постъпило. Това процесуално действие е несъвместимо с дължимото според чл. 3 ГПК добросъвестно упражняване на предоставените процесуални права щом не е обвързано с упреци за необоснованост и неправилност на конкретно заключение (съобр. чл. 201, пр. 2 ГПК). В съдебното производство по оспорване на индивидуални административни актове съдът разрешава правният спор за съществуването (евентуално и за размера) на разпоредените с акта права и задължения и за законосъобразността на административния акт. Заявеният правен спор е предмет на делото, като е дължимо съответствието му с предмета на решението. Различен е спорът по фактите. Спорните факти от значение за решаване на делото формират предмета на доказване (вж. чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК). Оспорването на използваните от администрацията в извънсъдебната фаза на производството стандарти, методи или методологии (на чието разграничаване касаторът особено държи) е от значение за определянето на убеждаващото въздействие на създадените в резултат на прилагането им информационни източници (в случая заключението на МЛЕ), които са доказателствено средство и в съдебното производство (съобр. чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК). Дали с методологията РАП 66 може да се докаже текстуриране не е факт от предмета на доказване, а е от значение за преценката на съда на заключението на МЛЕ. Не се основава на съдържанието на обжалваното решение доводът на касатора за пропуск на съда да обсъди способността с метода и средствата по МЛЕ да се установи промяна в кристалната структура на палмовата мазнина по митническата му декларация. В съдебния акт е отчетено значението на ползваните методи и инструменти при определяне на доказателствената стойност на източника на специални знания от извънсъдебната фаза на производството. Прието е, че методът на изследване на стоката е научно обоснован. Съобразено с процесуалните и логическите правила е установяването на съда, че внесената от „Милки груп био“ ЕАД стока по с MRN 23BG002002098188R1/07.07.2023 г. представлява палмов шортънинг. В решението е съобразена връзката между твърдостта на продукта и неговата структура. Още в извънсъдебната фаза на производството, при извършването на МЛЕ е описано визуалното възприятие на пробата от стоката като пластична до твърда маса, хомогенна структура с гладка кремообразна текстура, термично стабилна без разслояване; извършеното изследване с пенетрометър е установило стойности характерни за пластични мазнини, шортънинги и маргарини, а след разтопяване не възвръща предходната си форма при стайна температура. Двете експертизи от хода на съдебното дирене установяват отсъствието на референтни стойности за шортънинга /такива се съдържат в специализираната литература/ и описват рязкото охлаждане като способ за променяне на кристалната структура на маслото. Сочат кристалната структура като разлика между маслото и шортинга, а тя се проявява в различната им твърдост. Затова и прилагането на метод, основан на използването на пенетрометър за определяне на твърдостта не е несъвместим с установяването на твърдост, която е специфична за текстуриране. На извършено текстуриране сочи и невъзможността материалът да възвърне пластичността си след нагряване. Познавателната дейност на административния съд не е опорочена и правните му изводи са съобразени с материалния закон. В обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим /така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22/. Затова и прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛА като информационен източник. Достоверността на това доказателствено средство се потвърждава от заключенията на СХЕ. Отказът на митническия орган да приеме декларирания от „Милки груп био“ ЕАД код по ТАРИК на внесената стока, определянето на нов код и установяването в привръзка с новото тарифно класиране на допълнителни публични задължения е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт от първостепенния съд с обжалваното решение – правилно. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на Агенция „Митници“ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 200 евро на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,