Решение № 10998 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2018 г.

Решение № 10998 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията, КРДОПБГДСРСБНА/ и на А. Стоянов против решение № 303/23.02.2018 г. по адм. д. № 1141/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което Комисията е осъдена да заплати на А. Стоянов сумата от три хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от отменено решение № 2-282 от 08.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. а в останалата част до пълния предявен размер от 18 000 лв. и съответната лихва искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен. Касаторът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, в която е уважена исковата претенция, като го счита за неправилно поради съображения, които касационната инстанция квалифицира като такива за необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че размерът на обезщетението е завишен, тъй като липсват доказателства за негативни последици в емоционалния и психологически статус на ищеца, съотносими към присъденото обезщетение. Според касатора от значение в случая е и видът на порока на отменения административен акт. Поради това искането е за отмяна на решението в обжалваната част, алтернативно моли да бъде намален размера на обезщетението. Не се претендират разноски. Касаторът А. Стоянов, чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен, с твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът неправилно е обединил двете му претенции и е постановил общо решение. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и обезщетението да му бъде присъдено в пълния претендиран размер. Не се претендират разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационата жалба на А. Стоянов и частична основателност на жалбата на КРДОПБГДСРСБНА. Върховният административен съд – трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна АС Бургас е приел за установено, че с решение № 5346/27.07.2015 г. по адм. дело № 1114/2014 г. по описа на Административен съд София - град е отменено решение № 2-282 от 08.01.2014 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на А. Стоянов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като е посочено, че е съдържател на явочна квартира. Съдебното решение е обжалвано и е потвърдено с решение № 14152/21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 11418/2015 г. на ВАС. Както по този факт, така и относно професионалния и социален статут на ищеца не се спори. Не е спорно също, че на сайта на КРДОПБГДСРСБНА е обявено и в публичното пространство е разгласена информация, че ищецът има досие от Държавна сигурност. Чрез разпита на четирима свидетели от първоинстанционния съд са установени факти относно характера на А. Стоянов, отрицателното му отношение към служителите на Държавна сигурност и душевните му преживявания по повод обявяване решението на Комисията, а именно че изпаднал в тежка депресия и стрес, дълбоко неудобство, чувство за дискредитация, не излизал от вкъщи, изолирал се социално, загубил самообладание и концентрация. При тези фактически установявания съдът е счел иска за доказан по основание. Приел е, че е налице пряка причинна връзка между преживяванията на ищеца и издаване и обявяване на решението на Комисията, поради което на основание чл. 4 ЗОДОВ са налице претърпени нематериални вреди, подлежащи на обезщетяване. Съдът е счел за справедлив размер на обезщетението за така претърпените неимуществени вреди сумата от 3000 лв., като е взел предвид, че въпреки обявената принадлежност към ДС ищецът не е загубил уважението и подкрепата на обществото, което е смекчило тежестта на преживяното. Касационната жалба на Комисията е неоснователна. Решението в обжалваната част е правилно, не са налице посочените от касатора касационни основания. Касационната жалба на касатора А. Стоянов е неоснователна. Не са налице твърдените от този касатор съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението. Съдебната практика приема, че огласяването на принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, основано на отменен административен акт, иманентно носи емоционален дискомфорт на засегнатото лице, накърнява доброто му име, честта и достойнството му. Това произтича от самата цел на закона, която е разкриване на сътрудниците на посочените държавни служби, а причината законодателят да обективира нормативно това разкриване е именно негативната оценка на обществото към тях. Обстоятелството, че в конкретния случай ищецът не е претърпял негативно отношение от обкръжаващата го социална среда не се отразява на причинната връзка между отменения административен акт и вредите, макар действително да е от значение за размера на дължимото обезщетение, доколкото е свързано с интензитета на отрицателните преживявания на ищеца. Това значение правилно е отчетено от първоинстанционния съд. Неоснователен е касационният довод, че съдебното решение, с което е отменен обусловилият вредите акт не отрича принадлежността на ищеца към Държавна сигурност. Правилно и в съответствие със съдебната практика АССГ е счел, че отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ възниква независимо от води на порока, който е станал причина за отмяната на причинилия вредите административен акт. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Правилен е изводът, че ищецът е претърпял негативни емоции от издаване на незаконосъобразното решение на Комисията. Установено е в процеса, че след постановяване на отменения административен акт, обществената нагласа към А. Стоянов не се е променила негативно, а напротив, той е получил морална подкрепа от колеги и приятели, което е основание поисканото обезщетение да не бъде присъждано в пълен размер. Между постановяване на административния акт и неговата отмяна са минали по-малко от две години, което е от значение за определяне продължителността на понесените нематериални вреди и съответно за размера на обезщетението. От друга страна, следва да бъде взето предвид, че работата на Стоянов обуславя интензитета на понесените от увреденото лице морални страдания – депресия и стрес, причинили временно оттегляне от обществото. Независимо от подкрепата, която А. Стоянов е получил от колеги и приятели, следва да бъде отчетен интензитетът на душевните му преживявания и отражението им върху неговата професионална дейност, както и продължителността на претърпените морални страдания. В тази връзка следва да се има предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно решение от 06.04.2017 г. по дело № 2229/15, Караянов срещу Република Македония, което касае сходен случай относно оповестяване, въз основа на македонския Закон за лустрацията и решение на съответната комисия, на осъществяваното от подалото жалбата лице сътрудничество с държавните служби по сигурността на бивша Югославия по време на комунистическия режим. В този случай жалбата на Караянов срещу административния акт е била отхвърлена с влязло в сила решение на македонския съд, но ЕСПЧ е приел, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и е присъдил обезщетение за нематериални вреди за понесените от пострадалия морални страдания в резултат от обявяването му за агент на местните служби на ДС в размер на 4500 евро, като е отхвърлил претенцията в останалата и част до 10000 евро. По изложените съображения касационната инстанция счита, че размерът на справедливото обезщетение за понесените от А. Стоянов правилно е определен на 3000 лв. Страните не претендират разноски, поради което такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение,