Решение № 6693 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2014 г.

Решение № 6693 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Антоанета Стоицова Пенева, действаща като едноличен търговец с фирма "Тони - Антоанета Пенева", седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. "Македония" № 30 срещу Решение № 439 от 28.04.2014 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 58/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Пенева срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ001702 от 06.11.2013 г. на орган по приходите в Община Самоков.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. В нарушение на закона адресат на данъчното задължение не е едноличният търговец, който реално извършва дейността, а физическото лице. Съдът не отчел, че задълженията на едноличния търговец към общината не могат да съществуват, тъй като основанието за облагане е отпаднало по силата на закона с обратна сила. Съдът формално тълкувал и превратно приложил разпоредбите на закона. Не отчел, че дейността вече е обложена по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично общинско вземане. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Николай Кокалов, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Самоков, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави без уважение касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението, че актът въвежда двойно данъчно облагане, тъй като законодателят изрично е уредил преминаването от облагане с патентен данък към облагане по общия ред. Съдът правилно приложил чл. 61и от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 29.01.2009 г., с декларация по чл. 61н ЗМДТ, вх. № 487, Антоанета Пенева декларирала патентен данък за 2009 г. в размер на 2 160, 00 лв. за извършване на патентна дейност:

а) търговия на дребно - смесен магазин, 15 кв. м.;

б) дневен бар, две звезди, 26 места;

в) ресторант, две звезди, 75 места;

1. На 02.07.2009 г., с декларация по чл. 61н ЗМДТ, вх. № 748, Антоанета Пенева декларирала промени в обстоятелствата, посочени в декларация № 487 - прекратяване на патентната дейност търговия на дребно, смесен магазин, считано от 30.06.2009 г.

1. На 17.12.2009 г., с декларация по чл. 61н ЗМДТ, вх. № 840, Антоанета Пенева декларирала обстоятелства за преминаване към облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица в случаите по чл. 61и, ал. 1 и 2 ЗМДТ - регистрация по Закона за данък върху добавената стойност в рамките на текущата година за патентните дейности дневен бар и ресторант.

1. На 06.11.2013 г. орган по приходите в Община Самоков издал Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ001702, с който установил на Пенева окончателен годишен патентен данък за периода 01.01.2009 г. - 06.11.2009 г. в размер на 1 559, 80 лв. - внесена сума 544, 55 лв., главница - 1 015, 25 лв., лихва - 606, 01 лв. и обща сума за внасяне 1 621, 26 лв.

1. На 09.12.2013 г. началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Самоков, с Решение № МДТП000358 потвърдил Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ001702.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че органът правилно определил физическото лице като данъчно задължено, тъй като с регистрацията на едноличния търговец не възниква нов правен субект, а само се признава възможността физическото лице да бъде страна по търговски правоотношения. Приел, че актът е издаден и при спазване на материалноправните разпоредби, тъй като органът правилно приложил разпоредбата на чл. 61и, ал. 3 ЗМДТ. При установената регистрация по Закона за данък върху добавената стойност дължимият, съответно внесеният патентен данък правилно е приспаднат от годишното данъчно задължение по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Приел, че не е налице двойно данъчно облагане, тъй като законодателят изрично уредил преминаването от патентен данък към данък общ доход. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В подкрепа на тези пороци сочи неправилното определяне на качеството му на данъчен субект на две основания - поради факта на извършване на дейността в качеството му на едноличен търговец и поради факта на регистрация по Закона за данък добавена стойност.

Видно от оспорения акт органът определил като задължено за патентен данък физическото лице Антоанета Пенева. Безспорно по делото е, че Пенева извършвала дейност по приложение № 4 на чл. 61з, ал. 1 ЗМДТ в качеството си на едноличен търговец. Както обосновано сочи в мотивите си съдът едноличният търговец е физическо лице, на което е признато качеството на търговец. Безспорно е, че с признаването на това качество неговата правоспособност се разширява с възможността да бъде страна по търговски правоотношения, но не възниква нов правен субект. Всички права и задължения във връзка с търговската дейност, в т. ч. и данъчното облагане на тази дейност, са права и задължения на личността на лицето, признато за търговец. Тъй като правоотношенията във връзка с търговската дейност на едноличния търговец са в рамките на собствения му персоналитет именно той, а не някакъв различен от него правен субект, е данъчно задължено лице. Съдът, като приел че органът правилно определил данъчния субект правилно приложил материалния закон и подробно обосновал извода си. Доводът на касатора е неоснователен.

Другият довод на касатора, свързан с липсата на качеството данъчен субект на задължението за патентен данък е свързан с настъпилите в рамките на годината промени в релевантните за дължимостта на патентния данък обстоятелства. С декларация от 02.07.2009 г. касаторът декларирал считано от 30.06.2009 г. прекратяване на дейността търговия на дребно на търговска площ от 15, 00 кв. м. С оглед на декларацията прекратяването има действие считано от 01.07.2009 г. Следователно патентен данък за тази дейност касаторът не дължи за третото и четвъртото тримесечие на 2009 г., но за първото и второто тримесечие данъкът е дължим, тъй като дейността е извършвана. Видно от подадената от касатора данъчна декларация по чл. 61и, ал. 1 ЗМДТ общият размер на патентния данък за 2009 г. за дейността търговия на дребно е в размер на 255, 00 лв. Внесен е патентен данък за първото тримесечие в размер на 63, 75 лв. За второто тримесечие данък касаторът не внесъл. По отношение на тази дейност са неприложими разпоредбите на чл. 61и, ал. 2 ЗМДТ, съответно чл. 39 и 40 ЗДДФЛ, тъй като дейността е прекратена.

Следователно за второто тримесечие на 2009 г. за дейността търговия на дребно касаторът има качеството на задължен субект. По отношение на това задължение не е налице трансформация на данъчното облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, тъй като дейността е прекратена, считано от 01.07.2009 г. По делото не е представена Наредбата за определяне на местните данъци в Община Самоков. Съдът указал на ответника доказателствената му тежест по чл. 170, ал. 1 АПК за съществуването на фактическите основания, посочени в акта, но не му указал, че за това обстоятелство от значение за делото не сочи доказателства. Наредбата безспорно като нормативен административен акт е публично достъпна, но в случая, видно от интернет страницата на Община Самоков - ********************* публикуваната наредба е приета с Решение № 1697 от 23.12.2010 г., т. е. тя е след процесния период. Отменената наредба не е достъпна на интернет страницата на общинския съвет. Неизпълнението от съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е на правна норма, която е гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, т. е. за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури установяването на истината - чл. 121, ал. 2 от Конституцията. Такова касационно основание обаче касаторът не релевира, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

С оглед на горното и поради забраната на чл. 220 АПК съдът приема, че за 2009 г. размера на патентния данък за дейността търговия на дребно за обект, разположен в курортен комплекс "Боровец", където се намирал търговският обект, видно от подадената от касатора данъчна декларация, размера на патентния данък е 15, 00 лв. на квадратен метър. Това прави по 63, 75 лв. патентен данък на тримесечие или за двете тримесечия 127, 50 лв., колкото е установено и с оспорения акт.

Видно от изложеното доводите на касатора за липса на качеството на задължен субект по отношение на патентния данък за търговия на дребно за второто тримесечие на 2009 г. са неоснователни. Касаторът има качеството на задължен субект и дължимият данък е установен правилно.

Освен търговия на дребно касаторът през 2009 г. осъществявал и друга дейност, която се облага с патентен данък - заведения за хранене и развлечения: бар, две звезди с 26 места и ресторант, две звезди, със 75 места. Тази дейност касаторът осъществявал през цялата 2009 г. като на 17.12.2009 г. се регистрирал по Закона за данък върху добавената стойност.

Съгласно чл. 61з, ал. 1 ЗМДТ задължен за патентен данък е физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва патентна дейност по смисъла на приложение № 4 и което има оборот за предходната година не повече от 50 000, 00 лв. и не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност. Изискванията са кумулативни и настъпването на което и да е от тях води до прекратяване на качеството на данъчен субект по задължението за патентен данък и пораждане на качеството на данъчен субект за данък върху доходите на физическите лица. Това изрично е уредено в чл. 61и, ал. 2 ЗМДТ.

Видно от фактите по делото на 17.12.2009 г. за касатора възникнал юридически факт - регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Спорът по делото не е за наличието на самия факт на трансформация, а за правните му последици. Съгласно чл. 61и, ал. 2 ЗМДТ, когато в рамките на текущата година данъчният субект се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което е извършена регистрацията. В случая, видно от доказателствата по делото регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност е извършена на 17.12.2009 г. Следователно касаторът е задължен за патентен данък субект до 30.09.2009 г. Видно от оспорения акт и потвърдителното решение на касатора е установен патентен данък за първите три тримесечия на 2009 г. За последното тримесечие, с оглед на чл. 61и, ал. 2 ЗМДТ патентен данък не е установен. С оглед на това, както обосновано приел и съдът, органът по приходите правилно определил качеството на данъчен субект на касатора за първите три тримесечия от 2009 г. и приел, че за четвъртото тримесечие, с оглед на настъпил правопогасяващ това качество юридически факт, касаторът не е данъчен субект на задължение за патентен данък.

Касаторът твърди, че чрез установените му задължения за патентен данък за първите три тримесечия на 2009 г. се стига до двойното му данъчно облагане. Макар фактически този довод като краен факт да е верен, той не води до незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на публично общинско вземане.

Какво установяват фактите по делото и релевантната правна уредба?

В случая е важно да се прави разлика между дължим данък, внесен данък и приспадане на патентен данък. Както бе посочено касаторът е задължен субект за патентен данък за първите три тримесечия на 2009 г. за двете дейности - питейни и развлекателни заведения бар и ресторант. От така дължимото задължение той внесъл данък само за първото тримесечие и не внесъл дължимия данък за второто и третото тримесечие. Четвъртото тримесечие той вече е задължен за данък върху доходите на физическите лица. Това обаче не значи, че патентният данъкът за второто и третото тримесечие не е дължим. Въпросът е, че е следвало да бъде отчетен при преминаване от облагане с патентен данък към облагане по общия ред.

Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗДДФЛ, когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък за текущата година едноличният търговец се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДДФЛ в случаите по чл. 39, ал. 1 ЗДДФЛ от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се приспада дължимият и внесен патентен данък към датата на подаване на декларацията за отпадане на основанията за облагате с патентен данък. Размерът на патентния данък, съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДДФЛ, се удостоверява с документ, издаден от компетентната община.

В случая по делото касаторът не е представил документа по чл. 40, ал. 2 ЗДДФЛ, за да се установи какво общинската администрация посочила като дължим и внесен патентен данък. Касаторът не представил и годишната данъчна декларация за облагане доходите от стопанска дейност като едноличен търговец за 2009 г., за да се установи точния размер на приспаднатия данък, но тъй като не оспорва факта, че внесен е само патентният данък за първото тримесечие, с оглед на установеното в чл. 39, ал. 1 ЗДДФЛ приспаднат е следвало да бъде само този данък. Нормата на чл. 39, ал. 1 ЗДДФЛ установява приспадане на дължим и внесен данък. Изискванията са кумулативни. В случая за второто и третото тримесечие на 2009 г. патентен данък е дължим, но не е внесен, поради което не е бил и приспаднат от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Разбира се, че ако дължимият патентен данък беше внесен данъчните органи биха го приспаднали от размера на установения данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но невнасянето на данъка не може да доведе до неговата недължимост. До недължимост не може да доведе и облагането с данък по друг закон.

Патентният данък се определя от задължените лица с декларацията по чл. 61и, ал. 1 ЗМДТ и заплащането му се дължи в определените в чл. 61п, ал. 1 ЗМДТ срокове. Като не изпълнил задължението си по закон да внесе дължимия патентен данък касаторът сам се поставил в хипотезата на неприспадане на патентния данък от установения данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Това обаче не води до недължимост на патентния данък. Касаторът би могъл, след като заплати задълженията си за патентен данък и доколкото са налице основанията за това по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, да поиска ревизия на задълженията си по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Но в производството по Закона за местните данъци и такси не може да релевира облагането си по Закона за данъците върху доходите на физическите лица като правопогасяващ задължението юридически факт. Законодателят е уредил обратната зависимост - признаване на дължимия и платения патентен данък в производството по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Видно от изложеното доводите на касатора за липса на качеството на задължен субект по Закона за местните данъци и такси за патентен данък поради облагането му по Закона за данъците върху доходите на физическите лица са неоснователни.

Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти. Въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил относимите правни норми, поради което решението е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставен в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд