Решение № 15309 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15039/2018 г.

Решение № 15309 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15039/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Калсанг, ЛНЧ [номер], [гражданство], срещу Решение № 6420 от 06.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8296 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 1731 от 04.07.2018 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че съдът не възприел причините, поради които касационният жалбоподател напуснал Китай, въпреки че те били добросъвестно изложени пред административния орган. Налице били основателни опасения за неговия живот и свободата му поради репресивната политика на официалните китайски власти спрямо тибетците заради етническите и религиозни различия, и искания за независимост. Освен това, съдът неправилно приел, че спрямо Т. Калсанг не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В тази насока мотивите на съда били в противоречие със събраните по делото доказателства. В допълнение на всичко изложено се поддържа становище, че съдът не е изложил убедителни мотиви относно ситуацията в страната на произход на касационния жалбоподател, а тя е от съществено значение за спазване на принципа на забрана за връщане. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение със законните последици от това. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – председателят на ДАБ не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд е било Решение № 1731 от 04.07.2018 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на Т. Калсанг е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 ЗУБ. За да отхвърли жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу посоченото решение на председателя на ДАБ, по подробно изложени мотиви съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган и при съобразяване на националните и съюзни стандарти за приемането на чужденеца като кандидат за международна закрила, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съдът приел, че по отношение на Т. Калсанг не са налице данни и не са събрани доказателства, сочещи го като жертва на преследване. Изрично се позовал на казаното от самото лице по време на интервюто от 04.04.2018 г., че не е осъждан и не е преследван в родината си. Задържането от 2010 г. съдът приел за много отдалечено във времето, за да се приеме за преследване спрямо Т. Калсанг. На основание приобщените по делото справки и резолюции на Европейския парламент, съдът приел, че действително по отношение на тибетците било налице известно ограничаване на политическите им и религиозни права, но това било относимо към определени активисти и религиозни водачи. Съдът съобразил също така, че Т. Калсанг не е имал проблеми с официалните китайски власти, не е арестуван или осъждан, не е членувал в политически партии или организации, нито е преживял насилие заради своята етническа или религиозна принадлежност. Освен това лицето признава и целта си – да стигне до Европа. Приел, че той е "мигрант", а не лице търсещо закрила поради обстоятелства по чл. 8, ал. 1 ЗУБ – не е посочил конкретна ситуация, случай или обстоятелство, което да може да се квалифицира като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които да водят до такова нарушаване, достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост. За извършването на тази преценка съдът счел за относимо и поведението на Т. Калсанг, който не инициирал производство по ЗУБ в първия възможен момент след пристигането си в България, вместо което предприел действия по нелегално напускане на територията й към Румъния. Въз основа на изложеното, съдът направил извод, че искането му за получаване на бежанска закрила се базира на основания, които не попадат в предметния обхват на ЗУБ. По тези причини съдът намерил за законосъобразен крайния извод, който направил председателят на ДАБ, за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на лицето. За да провери законосъобразността на обжалваното пред него административно решение в останалата му част - относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 ЗУБ и съобразил Решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/2007 г. В допълнение се позовал и на Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г. Приел също така, че изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ е спазено, тъй като административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила – в частност предоставяне на хуманитарен статут. Съдът взел предвид и приобщените по делото справки относно ситуацията там, като приел, че не е налице основание, за да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Актовете на правителството, за които съдът почерпил информация от допълнително приобщената справка за положението в Китай и Тибетския автономен район не са оценени от съда като въоръжен конфликт. Съдът обсъдил и приложението на принципа за "забрана за връщане" в контекста на ситуацията в Тибетския автономен район и бежанската история на Т. Калсанг. Приел, че актуалната обща ситуация в тази район при връщане на лицето там не може да обуслови нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Изложил съображения, че няма сериозни причини, за да се счита, че поради отличителни черти на чужденеца той ще съставлява интерес за някоя от страните в конфликта, което елиминира възможността чрез кумулация на индивидуални и общи рискови фактори за него да се породи опасност от малтретиране, на прага на който чл. 3 от тази конвенция да се задейства като забрана за връщане. В заключение, в решението е направен извод, че Т. Калсанг не заявява причини, относими към разпоредбата на чл. 8 ЗУБ като основание за молбата за международна закрила и не отговаря на условията за субсидиарна международна закрила по чл. 9, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. По тези съображения жалбата срещу оспореното решение на председателя на ДАБ била преценена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на обстоен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са обосновани на събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си на произход не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне там. Като мотив чужденецът е изтъкнал липсата на свобода в държавата му по произход и дискриминационно отношение на етническа и религиозна основа от страна на китайските власти спрямо тибетците. Действително въз основа на информацията, което се съдържа в приобщените в първоинстанционното производство справки може да се направи извод за наличие на ограничения на гражданските и политически права на тибетците в Китай. При това обаче Т. Калсанг изрично е заявил, че лично никога не е бил обект на преследване от страна на китайските власти и не е бил осъждан. Видно от представената пред административния орган негова бежанската история се установява, твърдението му, че през 2010 г. е бил еднократно в затвора, когато е направил опит да напусне нелегално Китай, заедно с неговия баща и със сестра му, но е бил задържан. Изложил също така, че в Китай нямало свобода, китайските власти не позволявали свобода на вероизповедание, както и да изразяват уважението си към Далай Лама. Тибетците били дискриминирани от китайците, като за равен труд получавали по – ниско възнаграждение. Освен това домът му бил претърсван през 2007 г. и 2008 г., при което понесъл физическо насилие заради открита при обиска снимка на Далай Лама. Разказал също, че бил бит на улицата от властите без причина, счупена му била ръката, въпреки че не участвал в протестното шествие срещу китайското правителство през 2008 г. Не желае да се завърне в Китай, тъй като се страхува, че ще бъде задържан, вкаран в затвора и пребит до смърт. При съобразяване на изложеното от чужденеца и отдалечеността на разказаните събития във времето, правилно първоинстанционният съд е приел, че същите не могат да се ценят като релевантен за предоставянето на бежански статут факт. Породеният емоционален стрес от посоченото не може да се приеме за форма на преследване и същият е извън обхвата на ЗУБ. Следва да се отбележи също, че сам в интервюто кандидатът за закрила посочва, че не е членувал в политическа партия или организация, не е бил съден или осъждан, а като причина да напусне страната си и да не желае да се завърне в нея е, че в Тибет няма свобода, не може свободно да изразява отдадеността си към Далай Лама, не е могъл да държи негови снимки. Въз основа на гореизложеното не може да се направи извод, че Т. Калсанг е посочил конкретно обстоятелство, което да предполага, че той изпитва основателни опасения от преследване. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Не се твърди от чужденеца подобни действия да са извършвани спрямо него и те да са основани на някой от визираните в чл. 8, ал. 1 ЗУБ признаци. Обосновани и в съответствие с материалния закон са и изводите на административния съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно съдът, предвид установената фактическа обстановка е приел, че чужденецът не е бил принуден да напусне Китай поради реална опасност от тежки посегателства. Съдът е взел предвид и обсъдил данните от официалните справки за ситуацията в Китай. При това обосновано е приел, че въпреки данните за ограничения на граждански и политически права на тибетците, Т. Калсанг не е получавал заплахи срещу живота и личността си. Доводите, направени в касационната жалба за дискриминационна политика на китайските власти, не попадат в приложното поле на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно първоинстанционният съд е оценил и ситуацията в Китай в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/2007 г. На основание информацията от приложените по делото официални справки, съдът правилно е приел, че не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Китай, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуването, дадено в решението на СЕС. С оглед представената от Т. Калсанг бежанска история и заявените от него мотиви да напусне Китай, както и фактът, че е пребивавал в Непал, Индия, Пакистан, Турция и Гърция, и че същият не е подал молба за закрила в България при пристигането си, а е преминал нелегално в Румъния, където е задържан и върнат обратно в България, дават основание да бъде прието, че той е лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за "бежанец" в контекста на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определян на статут на бежанец. Наличието на данни за ограничаване правата на тибетското население и за преследване от страна на властите в Китай предполага, след напускане страната на произход, пристигайки в държава от ЕС, чужденецът да поиска при първа възможност закрила. Вместо това той е имал намерение да се установи в някоя друга европейска държава, където ще може да живее добър живот. Обосновано на казаното от лицето този факт е бил отчетен и от първоинстанционния съд. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето, на заявеното от него в хода на административното производство и на установените по делото факти, и се споделя от настоящия състав. Предвид изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение