Решение № 6487 от 16.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Старт Спед" ЕООД, подадена чрез юрк. Георгиев, срещу Решение 1155/23.02.2023 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 8419/2022 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са представени множество доказателства, от които се изяснява транспорта на стоките, логиката на механизма на доставката и по безспорен начин се установява реалното предаване на родово определените вещи. Позовава се на практика на СЕС и ВАС. Иска отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение. Прилага писмени бележки. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 24 587 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на Старт Спед" ЕООД против РА Р-22221421004782-091-001/20.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение 1106/13.07.2022 г. на Директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 02.2021 г. до м. 07.2021 г., в общ размер на 498 425,09 лв. по фактури, издадени от А. Степич ЕООД, Леповица ЕООД и Дас Груп 2000 ЕООД. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е обосновал извод, че въпреки представените фактури, приемо-предавателни протоколи, плащания, чмр и пътни листа, липсват безспорни доставки на стоки и услуги, като е прието, че изготвените частни документи са с невярно съдържание, тъй като съдържанието на пътните листа не отговаря на данните, получени от ПП-СДВР и Агенция пътна инфраструктура. Изложени са мотиви, че липсва индивидуализация на резервните части, наетото от доставчика помещение не съответства на значителния обем фактурирани стоки, разликата в цената на артикулите по веригата от доставки е 1 лв., както и липсват всякакви документи, въз основа на които да бъде установено техническото състояние на автомобилите, нуждата от ремонт и влагане на конкретно закупени авточасти. Относно счетоводството на касатора, съдът е кредитирал приетата по делото ССЕ, от която се установява, че дружеството не води отчетност на разхода на гориво за всеки един автомобил, липсват доказателства за пътни разходи, нощувки, храна на шофьорите, когато същите са превозвали стоки извън територията на България. Относно извършените ремонти съдът е посочил, че не са представени доказателства за материална и кадрова обезпеченост. Въз основа на тези изводи жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените договори, фактури, протоколи, заявки, стокови разписки, пътни листа, товарителници, сервизни карти, вътрешни приемо-предавателни протоколи и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по всички фактури, издадени от А. Степич ЕООД, Леповица ЕООД и Дас Груп 2000 ЕООД. Още в хода на ревизията от касатора и неговите доставчици са представени множество съпътстващи процесните фактури документи, от които може да бъде установен видът на стоките и услугите, обемът на възложените дейности, транспортирането и предаването на стоките, съхраняването им, техният произход и влагането им в икономическата дейност на дружеството. Всички договори конкретизират видът на услугата или стоката и механизмът на съответната доставка. Приложени са протоколи, с които дружествата приемат извършените услуги и получените стоки. Налице са доказателства за заявяване на услугите и стоките, в които конкретно е индивидуализирано, какво е заданието и какъв е целеният резултат. Налице е пълна логическа последователност по дати, обем на възложени услуги и обем на получени услуги/количество получени стоки във всички представени документи. Не на последно място следва да се посочи, че всички услуги и стоки са пряко свързани с икономическата дейност на касатора извършване на автомобилен транспорт. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с недоказване на фактическото изпълнение на услугите/доставката на стоките, като е прието, че представените множество документи съдържат противоречия и не индивидуализират процесните стоки и услуги в достатъчна степен, поради което липсват данни за осъществени реални стопански операции. Посочено е, че се касае за привидни сделки, целящи акумулирането на данъчен кредит и ревизираното лице е знаело за извършената данъчна измама. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото и представените от касатора и неговите доставчици доказателства. Във връзка с фактурираните от А. Степич ЕООД доставки на различни резервни части и консумативи, подробно изброени по вид и количество в приложените документи са представени заявки, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, договор за поръчка от 25.02.2019 г., договори, сключени с предходни доставчици МПМ 77 ЕООД и Техно Автокозметика ЕООД, както и стокови разписки, издадени от предходни доставчици, сервизни карти и вътрешни приемо-предавателни протоколи. В цитираните документи процесните авточасти са индивидуализирани по вид и количество, доказан е техният произход, предаване, съхранение, както и облигационните отношения между страните. Изложените изводи за установени рискови профили на доставчиците и предходните им доставчици, не може да обоснове извод за нереалност на извършените доставки, след като ревизираното лице е действало добросъвестно, представило е още в хода на ревизията всички документи, с които разполага и няма данни за извършена данъчна измама. Аналогични са изводите на настоящата инстанция и по отношение на доставките на различни авточасти и консумативи, извършени от Леповица ЕООД, във връзка с които са представени договор за поръчка, пътни листа, товарителници за извършен транспорт, стокови разписки, сервизни карти, вътрешни приемо-предавателни протоколи и счетоводни регистри. Основните аргументи, послужили да се обоснове нереалност на документираните доставки на стоки са установени разминавания в пътните листа и данните на АПИ и ПП-СДВР и липсата на кадрова и техническа обезпеченост на предходните доставчици Техно Автокозметика ЕООД и МПМ 7 ЕООД. Тези аргументи са неотносими към правото на приспадане на данъчен кредит и не могат да послужат да се обоснове извод за нереалност на процесните доставки на авточасти и консумативи. Незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит и по фактурираните доставки на стоки и услуги от Дас Груп 2000 ЕООД с предмет различни по вид авточасти и консумативи, различни услуги по почистване на МПС и ремонт. Доставчикът е представил договор за извършване на абонаментна техническа и сервизна поддръжка, договор за наем на автобаза, договори за наем на МПС, заявки за извършване на авторемонтни услуги и почистване на тир композиции, констативни протоколи, сервизни карти и вътрешни приемо-предавателни протоколи. От всички цитирани доказателства се установяват по безспорен начин облигационните отношения между страните, конкретният вид и обем на стоките и услугите, тяхното предаване, техническата обезпеченост на доставчика да извърши услугите и влагането на стоките в съответните МПС. Изложените аргументи, че не е посочен каталожен номер, конкретни данни за модел и година на производство на превозното средство, както и каталожен номер и производител на съответните авточасти и консумативи не могат да обосноват извод, че представените документи не следва да се кредитират и не доказват реалната доставка на стоки и услуги, тъй като това са частни документи по своя характер и в случая страните нямат изискване за определени реквизити или задължително съдържание при съставянето им. Изложените мотиви на съда за липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост, също не са основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, след като по делото липсват обективни данни за данъчна измама. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за възлагане и предаване на резултата от възложеното, за осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените стоки и услуги в икономическата дейност на касатора. Налице е пълно съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Процесните стоки също са индивидуализирани по вид и количество, както и са представени доказателства за прехвърляне на собствеността от доставчика към получателя. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите, издадени от А. Степич ЕООД, Леповица ЕООД и Дас Груп 2000 ЕООД се опровергават от представените пред първоинстанционния съд доказателства, а твърдяната липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Въз основа на горното се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,