Решение № 5364 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП и от С. Маврова, чрез адв. Апрахамова срещу Решение 1554/16.08.2022г., постановено по адм. дело 619/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение по жалба на С. Маврова, в качеството й на правоприемник на Н. Мавров с ЕТ "Н. Мавров" е отменен Ревизионен акт Р-16001620003229-091-001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 112 от 08.02.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, с който допълнително е установен ДДС в общ размер на 29 763, 67 лв., с прилежащи лихви в общ размер на 2 083, 21 лв. за сумата над 13 596, 42 лв. главница и за сумата над 1136, 78 лв. лихви. С решението е отхвърлена жалбата на С. Маврова против ревизионния акт в останалата част - по отношение допълнително начислен ДДС в размер на 13 596, 42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1136, 78 лв. Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща ревизионния акт, с който допълнително е установен ДДС в общ размер на 29 763, 67 лв., с прилежащи лихви в общ размер на 2 083,21 лв. за сумата над 13 596,42 лв. главница и за сумата над 1136,78 лв. лихви. В касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни доводи в подкрепа на това, че спорните обекти (бунгала и конюшня) са от първа категория на чл.55, ал.1, т.1 от ЗКПО и амортизирани с 4% годишна данъчна амортизационна норма, а не приложената от ревизираното лице норма от 15%. Иска се отмяната на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. С. Маврова обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата й срещу горепосочения ревизионен акт, по отношение на допълнително начислен ДДС в размер на 13 596, 42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1136, 78 лв. С касационната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд, че актива по сметка 206 - конферентна зала е масивна сграда и по отношение на същия следва да се начислява годишна амортизация от 4%. Оспорва се и извода на съда относно начисления ДДС за сградите по сметка 203. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив в обжалваната част и вместо него постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт. Претендират се разноски. Директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив поддържа касационната жалба и оспорва жалбата на С. Маврова, в представено писмено становище. С. Маврова поддържа подадената касационна жалба и оспорва жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив в представени писмен отговор и становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил Ревизионен акт Р-16001620003229-091-001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 112 от 08.02.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, с който по отношение на С. Маврова, в качеството й на правоприемник на Н. Мавров с ЕТ "Н. Мавров" допълнително е установен ДДС в общ размер на 29 763, 67 лв., с прилежащи лихви в общ размер на 2 083, 21 лв. Проведената ревизията е с обхват определяне на данъчните задължения по ДДС за периода от 01.12.2019 г. до 08.05.2020 г., през които дейността на ревизираното лице е свързана с хотели и подобни места за настаняване, упражнявана в обект ресторант и обект за настаняване на туристи хотели, туристически комплекс "Бяло Камъне", с адрес [населено място]. С процесния РА във връзка с дерегистрацията по ЗДДС на ЕТ " Н. Мавров" (със заличена регистрация от 08.05.2020 г.), на основание чл. 111, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 5 от ЗДДС по отношение на правоприемника на едноличния търговец - С. Маврова са установени задължения за ДДС в размер на 29 763, 67 лв. ведно с прилежаща лихва 2 083, 21 лв. Установено е по делото, че ЕТ " Н. Мавров е регистриран по ЗДДС на 18.05.2007 г. и дерегистриран по инициатива на данъчен орган на основание чл. 176 от ЗДДС на 05.12.2019 г. Търговското предприятие заедно с фирмата на Н. Мавров, починал на 20.01.2020 г. е поето от наследника С. Маврова. Съдът е установил, че последният данъчен период от регистрацията по ЗДДС на търговеца е 01.12.2019 г. - 05.12.2019 г. и с оглед разпоредбите на чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС е следвало да начисли дължимия косвен данък на наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС, който данък да бъде включен в резултата за този данъчен период, деклариран по реда на чл. 125 и внесен в срока по чл. 89 от ЗДДС, което не е направено от лицето. В ревизионното производство е установено, че търговеца е приспаднал право на данъчен кредит при придобиване на следните обекти: 1. сгради, находящи се в [населено място]; 2.помпа - потапяща; 3. активи по сметка 206 - 4 бр. бунгала, конферентна зала и конюшня. В хода на съдебното производство са приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които ведно с писмените доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд, а в решението си същия правилно е приел, че спорът по делото е правен и касае начина, по който следва да се определи основата за облагане в хипотезата на чл. 111, ал. 1, във вр. с чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. В тази връзка е направено тълкуване на приложимите разпоредби от ЗДДС. Съобразявайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, както и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че процесните обекти не са масивни сгради, доколкото 4-те броя бунгала са изцяло с дървена конструкция, с ограждане от дъски и монтирана върху тях топлоизолация, свързани към терена с единични фундаменти под дървените колони; конферентната зала представлява втори етаж над едноетажна сграда, изпълнен с дървена конструкция и дървен покрив, покрит с керемиди, а сградата на конюшнята е изцяло дървена с дървена носеща конструкция, дървен покрив и дъски за облицовка, сглобена на място от дървени елементи, монтирани към ивични бетонови основи. С оглед на това и след като е установил, че 4-те броя бунгала са различни от бунгалата, придобити с НА 86 от 2007 г. и същите са новосъздадени през 2008 г., подобрявани до 2010 г., а сградата на конюшнята е създадена през 2009г., когато са записани в ДАП/САП, съдът е приел, че същите правилно са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя по сметка 206 "Стопански инвентар" с 15% амортизационна норма и към 05.12.2019 г. балансовата стойност на процесните активи е 0, 00 лв. По отношение на конферентната зала, поради липса на каквито и да е документи за израждане на обекта, съдът е посочил, че не може да се приеме че се касае за новосъздадени ДМА, а не реконструкция на съществуваща сграда, поради което жалбоподателят неправилно е приложил амортизационна норма от 15% именно за този актив. По тези съображения, според административния съд за актива "конферентна зала" не може да се направи несъмнен извод, че е напълно амортизиран, при неправилно приложена амортизационна норма от 15%, поради което и след като от общата балансова стойност на активите от 109 345, 92 лв. се извади балансовата стойност на 4 бр. бунгала и конюшня (съответно 4*13 408, 46 лв. + 27 202, 31 лв.) остава балансовата стойност на конферентната зала при 4% амортизация - 28 509, 77 лв. Или дължимият ДДС за активите по сметка "Стопански инвентар" е 5 701, 95 (20% от балансовата стойност на конферентната зала - 28 509, 77 лв.). По отношение на дължимия ДДС на активите по сметка 203 сгради и по сметка 204 машини, съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която за тези активи е ползван данъчен кредит и към датата на дерегистрация по сметка 203 "Сгради" се дължи ДДС в размер 7 848, 24 лв. върху обща балансова стойност от 39 241, 22 лв., както правилно е начислен от ревизията, а по сметка 204 "Машини" се дължи ДДС в размер 46, 23 лв. (при 231, 16 лв. балансова стойност). В заключение, съдът е приел, че дължимия ДДС за активите по сметки 203, 204 и 206 е 13 596,42 лв., ведно с лихви в общ размер на 1136,78 лева, поради което ревизионния акт, с който са установени задължения над посочената сума е незаконосъобразен. Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаване на обжалвания ревизионен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Нормата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС съдържа фикция, по силата на която към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството (т. 1) или активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1 (т. 2). В настоящия случай страните не спорят по изпълнението на кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 111, ал. 1 ЗДДС и те са установени от съда в съответствие с доказателства по делото. ЕТ " Н. Мавров е регистриран по ЗДДС на 18.05.2007 г. и дерегистриран на основание чл. 176 от ЗДДС на 05.12.2019 г. Търговското предприятие заедно с фирмата на Н. Мавров, починал на 20.01.2020 г. е поето от наследника му С. Маврова. Към момента на дерегистрацията са налични активи по смисъла на ЗСч, за които търговеца е ползвал данъчен кредит. Спортът по делото е по отношение стойността на стоките към момента на дерегистрация и съответно относно размера на данъчната основа и на дължимия ДДС съгласно чл. 111, ал. 1 ЗДДС. С оглед на установеното от фактическа страна досежно вида на активите по сметка 206 стопански инвентар 4 бр. бунгала и конюшня, и след обсъждане на относимите разпоредби на закона, правилно е прието от административния съд, че същите не представляват масивни сгради, поради което са отнесени като активи от категория VII, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 7 от ЗКПО. Както законосъобразно е счел съдът, този извод не се отнася за конферентната зала, по отношение на която е установено, че представлява втори етаж на едноетажна сграда с идентификатор 69016.16.20.12 по КК, с функционално предназначение "курортна, туристическа сграда", за изграждането на която липсват строителни книжа и други документи, поради което не може да се приеме че се касае за самостоятелен новоизграден обект, а не за надстрояване/преустройство на съществуваща сграда, в каквато насока са констатациите на вещото лице, и законосъобразно с ревизионния акт не е признато начисляване на амортизационна норма от 15% за този актив. Правилни са и изводите на съда по отношение на дължимия ДДС на активите по сметка 203 сгради и по сметка 204 машини, за които е установено че е ползван данъчен кредит и към датата на дерегистрация е дължим ДДС в установения размер. Доводите, изложени в касационните жалби не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби и материалния интерес по всяка една от тях, както и с оглед заявените претенции от всяка от страните за заплащане на разноски /1180.32 лв. от страна Директора на ОДОП - Пловдив и 1017.86 лв. от страна на дружеството/ и при съобразяване на приложимата нормативна уредба, касационният съд намира, че в полза на бюджета на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 546 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в полза на дружеството - разноски в същия размер за такса и адвокатско възнаграждение. При извършена компенсация не се присъждат разноски в полза на коя да е от страните. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,