Решение № 3641 от 5.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Живков, чрез адв. И. Златев, против решение 751/27.05.2022 г., постановено по адм. дело 2222/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което са отхвърлени исковете му по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Столична дирекция на вътрешните работи и е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което се моли за отмяна му и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Б. Панайотова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Ж. Живков, подадена против Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ както следва: в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди; в размер на 500 лв. за претърпени неимуществени вреди; мораторна лихва в размер на 106,01 лв. върху обезщетението от 300 лв., начислена за периода от влизане в сила на решението за отмяна на електронния фиш до предявяване на исковата молба; мораторна лихва в размер на 176,68 лв. върху обезщетението от 500 лв., начислена за периода от влизане в сила на решението за отмяна на електронния фиш до предявяване на исковата молба; лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Всички горепосочени вреди се твърди да са понесени от Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел Пътна полиция, отменен с решение от 05.03.2019 г., постановено по НАХД 19510/2018 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 03.04.2019 г., с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Ж. Живков, в качеството на представител на Балик тур АД, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 във вр. ал. 2 ЗДвП. Административният съд е установил, че в хода на производството по делото на СРС Ж. Живков, действащ чрез пълномощника си адвокат И. Златев, на 04.12.2018 г. представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно, в което е посочено, че Ж. Живков, изпълнителен директор на Балик тур АД, е упълномощил адвокат И. Златев да го представлява и защитава по НАХД 19509/2018 г. по описа на СРС, присъединено към НАХД 19510/2018 г., като завежда и води делото до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции. В договор за правна защита и съдействие е посочено, че между Балик тур АД, представлявано от Ж. Живков, и адвокат И. Златев, е договорено, че за оказаната правна защита и съдействие във връзка с оспорването на електронния фиш, дружеството ще заплати на адвоката възнаграждение от 300 лв. в брой. За изясняване на обстоятелствата по делото, освен множеството писмени доказателства, също така са събрани и гласни такива от двама свидетели, имащи отношение към твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди от отменен Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел Пътна полиция. Същите посочили, че Живков бил изнервен, силно притеснен и в конфликт в семейството поради това, че му били връчени няколко електронни фиша за нарушения, които не са извършени от него. При така установеното от правна страна е прието, че в случая е налице първата предпоставка за основателност на исковата претенция - отменен като незаконосъобразен със съдебно решение Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел Пътна полиция, но не е налице втората предпоставка настъпила имуществена вреда, защото страна по договора за правна защита и съдействие с адвокат И. Златев е Балик тур АД, а не ищецът Ж. Живков, независимо, че договорът е подписан от Живков. Посочено е, че Балик тур АД, като юридическо лице на основание чл. 63, ал. 3 ТЗ, е самостоятелен правен субект, носител на права и задължения съгласно чл. 131 от Закона за лицата и семейството, като е различно от съдружниците, респективно, акционерите в него. По отношение на претендираните от Живков неимуществени вреди съдът приел, че от свидетелските показания не се установяват част от твърдените от ищеца емоционални страдания притеснение и обида от обвиняването му в административно нарушение, което не е извършил, отчуждение и затваряне в себе си, преживени стрес, неудобство и напрежение от мисълта, че трябва да участва и да ангажира защитата си в производството по чл. 59 ЗАНН, тревожност от начина, по който му е връчен електронният фиш. По отношение на емоционалните страдания, за които свидетелите дават някаква информация, съдът е счел, че същата не е убедителна и категорична, за да може въз основа само на тях да се заключи, че е налице трайно насложило се и достатъчно силно изразено по интензитета си негативно въздействие върху емоционалната сфера на ищеца. Посочено е още, че дори част от неимуществените вреди да се приемат за доказани от събраните доказателства, то не може да се приеме, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от отменения по съдебен ред Електронен фиш серия К, 1620466 на СДВР, защото по отношение на Ж. Живков, в качеството му на представител на Балик тур АД, са издадени няколко електронни фиша за извършени нарушения и не може да се разграничи от кои точно актове произтичат неимуществените вреди. Отделно от това, посочено е още, че Живков е разполагал с възможноста по чл. 188 ал. 2 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на фиша да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в който случай на посоченото в декларацията лице се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Това, според съда, изключва възможността за наличие на вреда за Живков, изразяваща се в негативни емоции от връчен му електронен фиш за нарушения, които не е извършил, която вреда съответно да е пряка и непосредствена последица от издаването на електронния фиш. Въз основа на така посоченото, административният съд отхвърлил изцяло иска на Ж. Живков, подаден против Столична дирекция на вътрешните работи, за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди от отменен акт - Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел пътна полиция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказан само първият елемент за основателност на исковете, а именно: отменен като незаконосъобразен Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел Пътна полиция. Не е установено обаче настъпването на твърдяната от Ж. Живков имуществена и неимуществена вреда, както и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдения вредоносен резултат. В случая, и при така събраните доказателства, правилни са изводите на АС Варна, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Правилно административният съд е отхвърлил искът на Живков в частта му, касаещ претенцията за имуществени вреди. Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел пътна полиция, е връчен на Ж. Живков, в качеството му на представител на Балик тур АД. В чл. 203 АПК е посочено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Търговското дружество е самостоятелен правен субект, който съществува в правния мир отделно и независимо от собственика на капитала му и от лицата които го управляват и представляват, и точно такава е целта на съществуването му, за разлика от статута на едноличния търговец. То е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент, като вредите, които търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Видно от материалите по делото, Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел пътна полиция, е отменен с влязъл в сила съдебен акт, като за процесуално представителство и защита по делото на СРС на адвокат И. Златев е заплатена сумата от 300 лв. въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2018 г., където обаче страна, а също и платец, по него е не ищецът Ж. Живков, а представляваното от него дружество Балик тур АД, респективно реално настъпилата имуществена вреда е за юридическото лице, а не физическото, което го представлява. Настоящият състав споделя становището на административния съд за неоснователност на иска на Ж. Живков и за присъждане на неимуществени вреди. Правилно е прието, че предвид събраните по делото доказателства, включително и гласни, не може да се формира извод за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на администрацията по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът не е успял да докаже, че действително е понесъл твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и обида от обвиняването му в административно нарушение, което не е извършил, отчуждение и затваряне в себе си, преживени стрес, неудобство и напрежение от мисълта, че трябва да участва и да ангажира защитата си в производството по чл. 59 ЗАНН, тревожност от начина, по който му е връчен електронният фиш, още повече, че както е посочено в решението, а и видно от приложената по делото на АС Варна справка се установява, че на 22.10.2018 г., когато на Живков е връчен Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел Пътна полиция, са му връчени и още два електронни фиша, поради и което не може да бъде установено от кои точно актове произтичат твърдените от ищеца неимуществените вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението както и неговия размер. В тежест на ищеца Ж. Живков е да ги докаже, както и причинната връзка с отменения акт, на който се позовава. В конкретния случай това не е сторено, поради и което правилно съдът е приел, че липсват необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по реда на чл. 1 ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този закон. За пълнота следва да се посочи, че изложеното в касационната жалба обстоятелство, че по друго административно дело, разгледано въз основа на аналогична фактическа обстановка съответният административен съд е уважил предявения иск от Ж. Живков против Столична дирекция на вътрешните работи, не обуславя по никакъв начин основателност на иска в настоящото производство. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил исковата молба на Ж. Живков по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на имуществени и неимуществени вреди от отменен Електронен фиш серия К, 1620466/08.06.2017 г. на СДВР, отдел пътна полиция. Следователно, съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл.10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение