Решение № 3390 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14996/2011 г.

Решение № 3390 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14996/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Халед Исмаил Харун, гражданин на Судан, против Решение № 12444/5.10.2011 г., постановено по адм. дело № 3394 от 2011 г. на Върховния административен съд, III отделение. С жалбата са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила поради формални правни изводи относно обстановката в Судан. Оплакванията са, че съдът нарушава човешките права на жалбоподателя. Иска отмяна на решение със законните последици от това. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Причините за напускане на страната на произход са от икономически характер. Две години след нападението на селото кандидатът за статут е продължил да живее там. Не е налице въоръжен конфликт по определението на международното право. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател, гражданин на Судан, против Решение № 37 от 28.02.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на изискването за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За да достигне до този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил установената фактическа обстановка и приложил чл. 8, ал. 1 и в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход е обяснено с причини, различаващи се от законоустановените предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Липсват твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Жалбоподателят е от мъжки пол, от провинция Дарфур, арабин по произход и мюсюлманин-сунит по вероизповедание. От приложената справка № 720 от 2.03.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" е видно, че арабското мнозинство и арабите доминират в органите на управление и дискриминират етническите малцинства в почти всички области на обществения живот в една страна, в която живеят над 500 арабски и черно-африкански народностни групи, а ислямът се разглежда като държавна религия. Поради това жалбоподателят, който е арабин и мюсюлманин не е имал лични проблеми от такъв характер, че да попадне в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ и критериите, посочени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. Кандидатът е от провинция Дарфур, а от справката е видно, че в тази провинция има опасност само за неарабите, какъвто не е жалбоподателят. Решението е правилно и в частта, в която е отхвърлена молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Такъв конфликт в страната в момента няма, според справката на Дирекцията "МДЕБФ", няма данни за систематично преследване на един етнос от друг и следователно липсва положение на обща несигурност и заплаха за цялото цивилно население на областта Дарфур. В друг смисъл не са представени данни. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му, и като правилно следва да се остави в сила. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, V членен състав, I- ва колегия,