Решение № 15663 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2012 г.
ВАСVIII отделение10.12.2012 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/05.01.2012 г. на Административен съд - Варна, XXXI състав, постановено по адм. д. № 3033 по описа за 2011 г. на този съд. ОСЪЖДА Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на "Ривиера парк 13" ЕООД, притежаващо ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Хаджи Димитър", № 5, ет. 2, ап. 6 сумата в размер на 700 лв., представляваща разноски за касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15663 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 16/05.01.2012 г. на Административен съд - Варна, XXXI състав, постановен по адм. д. № 3033 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отменен РА № 901577/08.12.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 6/08.02.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която за данъчен период 14.08.2007 г. - 30.09.2008 г. са установени задължения, дължими от "Ривиера парк 13" ЕООД, притежаващо ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Хаджи Димитър", № 5, ет. 2, ап. 6 и е определен допълнително ДДС за довнасяне в размер общо на 3188,07 лв., ведно с начислена лихва в размер на 662,59 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 800 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Наемател на актива е "СМТЛ Дигитална Стоматологична лаборатория" ООД в която съдружник с повече от 50% дял е собственикът на търговското предприятие и управител на ревизираното лице - Стефан Панайотов. Оттук се прави извода, че наемодател и наемател са едно и също лице, респективно услугата обслужва личните нужди на собственика, който използва веща за услуги от които има икономическа изгода. В СК, като лични вещи са посочени и тези, служещи за упражняване на определена професия или занаят. Независимо от плащането по услугата, последната е безвъзмездна в хипотезата на § 1, т. 8 ДР на ЗДДС, тъй като наемната цена на актива е лишена от икономическа логика. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ривиера парк 13" ЕООД я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор и в писмено становище на адв. Н. Игнатова. Възразява срещу допустимостта на касационната жалба, в условията на евентуалност релевира доводи за нейната неоснователност по същество. Акцентира върху факта, че страни по договора за наем са търговски дружества, в случая естеството на услугата изключва предоставянето й за лични нужди. Тя е предназначена за юридическото лице - наемател и във връзка с неговите стопански нужди. Пълномощникът на дружеството моли за отхвърляне на жалбата и присъждане направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. С жалбата са представени два броя заповеди. С едната е оправомощена Св. Георгиева да изпълнява правомощията на директор на Д "ОУИ" - Варна, а с другата е разрешен платен отпуск на директора Св. Аврамов. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: През ревизирания период "Ривиера парк 13" ЕООД е извършвало основно дейност по отдаване под наем на машини и техника. Дружеството е вписано в търговския регистър, като едноличен собственик на капитала му е "Канал 8" ЕООД, представлявано от Христо Панайотов. На 14.08.07 г. "Ривиера парк 13" ЕООД, действащо като наемодател е сключило договор за наем със "СМТЛ Дигитална стоматологична лаборатория" ООД. Предмет на договора е предоставянето под наем за срок от 10 г. на стоматологично оборудване срещу месечна наемна цена в размер на 2 400 лв. без ДДС. С анекс № 2 наемната цена е коригирана на 1000 лева без ДДС, считано от 01.01.2008 г. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано като компетентно, констатиращо че процесните фактури са осчетоводени в дневниците за продажби и в справките - декларации за съответните ревизирани периоди. Според административния съд отдаването под наем на стоматологично оборудване представлява доставка на услуга, която обаче не попада сред приложното поле на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. В разглеждания казус видът на услугата и стоката, използвана за нейното извършване не позволяват услугата да се предостави за лични нужди. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че ползването на стоматологичното оборудване представляващо съвкупност от движими вещи, не би могло да се използва за личните нужди на собственика или на трети лица, доколкото самото естество на вещите изключва тази възможност. Съдът е посочил в решението си, че след като нормата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС е неприложима по делото, то и регламентирано в чл. 27, ал. 2 ЗДДС правило е неотносимо към разглеждания казус. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно но при следващите уточняващи мотиви. На л. 22 от делото е приложен договор за наем, сключен на 14.08.2007 г. в гр. Варна между следните страни: "Ривиера парк 13" ЕООД, представлявано от управителя Стефан Панайотов - наемодател, "Самостоятелна медикотехническа лаборатория - Дигитална стоматологична лаборатория" ООД, представлявано от управителя Салюа Хусам Панайотова - наемател. В раздел I ОБЩИ УСЛОВИЯ, чл. 1, ал. 1 от договора е записано, че наемодателят предоставя за временно ползване на наемателя оборудване, описано в Анекс 1. В приложеният на л. 20 анекс оборудването е конкретизирано по следния начин: Ваничка, активационен ключ, борчета за конус, компресор, синтеровъчна поставка, пещ програматор, артикулатор стратос, принадлежности за стратос 100, лицева дъга УТС, синтрамат, зъботехнически работни места, пещ за керамични зъби, апарат за изработка на керамични стоматологични конструкции, зъботехнически безчетков микромотор, компресор FOSHION DJ 185. С Анекс № 2/21.12.07 г. е променена наемната цена на 1000 лв. месечно без ДДС. Страните по договора за наем са търговски дружества, които в качеството им на юридически лица са носители на правата и задълженията, произтичащи от сделката. Наемателят в случая е дружество с ограничена отговорност, в което дялове от капитала притежава Стефан Панайотов. Наличието на такова дялово участие обаче не променя страната по наемния договор, респективно наемател не е физическото лице Стефан Панайотов. В този смисъл евентуалните печалби или загуби от действието на договора за наем ще бъдат поети от сключилата го страна - юридическото лице "СМТЛ Дигитална Стоматологична лаборатория" ООД, а не от съдружниците в него. В подкрепа на тези изводи е предвиденото в чл. 123 ТЗ, че всеки съдружник има право да: Участва в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял. Съгласно разпоредбата на чл. 124 от същия закон съдружникът е длъжен на изплати или внесе дяловата вноска, да участва в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание. Анализът на посочените норми обосновава мотива на касационната инстанция, че икономическите ползи от изпълнението на договора за наем не възникват пряко в полза на Стефан Панайотов, по начина, посочен в касационната жалба. Поради това не може да се приеме, че процесната услуга обслужва личните нужди на собственика на оборудването, нито пък че наемодателят и наемателят представляват едно и също лице. При тези допълващи мотиви, първоинстанционното решение се явява правилно, същото не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: В касационното производство "Ривиера парк 13" ЕООД е доказало разноски в размер на 700 лв., които следва да бъдат присъдени на дружеството. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение