Решение № 7384 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2012 г.

Решение № 7384 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на община Бойчиновци, област Монтана, против разрешение № 198 от 11.04.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с което на основание чл. 53, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 5, т. 1 на Закона за подземните богатства (ЗПБ), § 105, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗПБ и Протоколно решение по т. 17 от Протокол № 10 от заседанието на Министерския съвет на 13.03.2012 г. е разрешено на "Омикрон" АД да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ "Бойчиновци", разположена в землищата на гр. Бойчиновци и с. Долно Белотинци, община Монтана. В жалбата се поддържа, че разрешението е необосновано, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че в обжалвания акт не са налице реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не са изложени фактически и правни основания за неговото издаване. Твърди се, че не са спазени разпоредбите на чл. 53, ал. 4, чл. 39, ал. 1, т. 3 и чл. 41, ал. 1 от ЗПБ, тъй като е издадено след 15-дневния срок от одобрението на Министерския съвет (МС), както и не е било публикувано на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и не е обявено в община Бойчиновци. Твърди се също, че проектът не е бил съгласуван с кмета на община Бойчиновци, с което е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ, както и че територията за проучване попада в "Натура 2000" и в имоти, които са публична общинска собственост. Срещу процесното разрешение е подадена и втора жалба от кмета на община Монтана. В неговата жалба се твърди отново, че не е спазена процедурата по чл. 26, ал. 1, т. 2, чл. 41, ал. 1 и чл. 53, ал. 4 от ЗПБ. Подадена е и жалба от управителя на "ТБМ - 2000" ЕООД, гр. Монтана, което дружество има концесия за добив на подземни богатства - строителни материали, като кариерата се намира в същото находище. Посочено е, че не са налице реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради липсата на фактически и правни основания на издаването на разрешителното, както и на разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Към жалбата е приложено извлечение от протокол № 41/11.10.2006 г. на МС, като жалбоподателят посочва, че издаденото разрешително противоречи на т. 4.1 и т. 4.2 от решението на МС. Оспорва се и позоваването в разрешението на министъра на § 105 от ПЗР на ЗПБ, тъй като процедурата е стартирала след влизане на закона в сила и не е заварена процедура. И тримата жалбоподатели искат отмяна на разрешението на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като процесуалният представител на кмета на община Бойчиновци претендира разноски по делото. Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма (министъра/ът) не взема становище по подадените жалби. Заинтересованата страна - "Омикрон" АД не взема становище по жалбите. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 18.01.2010 г. "Омикрон" АД е подало заявление на основание чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в района на площ "Бойчиновци", община Бойчиновци, област Монтана. На основание чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация на 23.01.2012 г. главният секретар на МИЕТ е изпратил за съгласуване материали относно проект на разрешение на министъра за проучване на строителни материали - подземни богатства на членовете на МС. От получените отговори е изготвена справка за отразяване на становищата след съгласуване на проекта и цялата документация е внесена за разглеждане от МС. На 13.03.2012 г. на свое заседание МС е одобрил проектът на разрешение от министъра на икономиката, енергетиката и туризма на "Омикрон" АД за проучване на строителни материали (л. 43). Министърът е издал разрешение № 198 от 11.04.2012 г., с което на основание чл. 53, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 5, т. 1 на ЗПБ и § 105, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗПБ е разрешено на "Омикрон" АД да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ (л. 44), което е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 38 от 18.05.2012 г. (л. 33). При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваното разрешение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Именно министърът е компетентен по чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗПБ да издаде разрешение за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства след одобрение от Министерския съвет. При постановяване на разрешението министърът е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което същото следва да бъде отменено. Основателно е твърдението на жалбоподателите, че при издаване на процесното разрешение е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Формата на административния акт е начинът, по който е обективирано властническото волеизявление. За да породи правни последици, то следва да бъде направено само по предписания от закона начин. Неспазването на отделни нейни реквизити води до отменяемост на акта. В оспореното разрешение не се съдържат всички законоустановени реквизити - не са посочени фактическите основания за издаването му. Министърът не е освободен от задължението да мотивира акта си. В разрешението не са изложени никакви мотиви (извън посочените правни основания), което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, тъй като липсват фактически основания за издаването на акта. Като не спазва изискуемата от закона форма за издаване на акта, водещият производството орган допуска нарушение на процесуалните правила, което е абсолютно основание за отмяната му (дори когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност). Неоснователно е твърдението в жалбата на община Бойчиновци, че издаденото разрешение е извън срока по чл. 53, ал. 4 от ЗПБ, който предвижда, че министърът издава разрешение за проучване в 15-дневен срок от одобрението на МС. В случая срокът е инструктивен, тъй като изтичането му не може да погаси правомощието на министъра да издаде необходимото разрешение. Просрочването не представлява административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и не рефлектира върху законосъобразността и действителността на акта. От друга страна е основателно твърдението, което присъства и в жалбата на община Монтана, че съгласно същата разпоредба на ЗПБ разрешението е следвало да бъде публикувано освен в "Държавен вестник" и на страницата на МИЕТ, което не е направено. В чл. 53, ал. 4 от ЗПБ са кумулативно изброени действията по публикуване и обнародване на даденото разрешително, което не е вписано в "Регистър на разрешенията за търсене и проучване" в интернет страницата на МИЕТ. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ разрешенията за търсене на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 се предоставят по право на заявител, когато е единствен кандидат, след изтичане на едномесечен срок от публикуването на съобщение за предстоящо предоставяне на разрешение в ДВ и на интернет страницата на МИЕТ. По делото не са представени доказателства за изпълнение на посочената разпоредба, от което настоящият състав приема, че същата не е изпълнена и води до нередовно известяване на заинтересованите лица, което нарушава тяхното право на защита срещу незаконосъобразен акт на административния орган. От представената разпечатка от община Бойчиновци (л. 20) на интернет страницата на МИЕТ при задаване на ключова дума "Бойчиновци" в разширеното търсене е видно, че към 31.05.2012 г. не е имало публикации по отношение на зададените параметри. От тук следва и изводът, че липсва предварително обявяване на съобщението за предстоящо предоставяне на разрешение, както и че към тази дата издаденото вече разрешение от 11.04.2012 г. не е било публикувано, т. е. към подаване на жалбите до ВАС министърът не е изпълнил законовите си задължения по чл. 39, ал. 1, т. 3 и чл. 53, ал. 4 от ЗПБ. При служебна проверка от страна на съда в интернет страницата на МИЕТ към момента на постановяване на решението се установи, че разрешение № 198/11.04.2012 г. се намира в подменю "Теми", което води до извода, че същото е публикувано на един по-късен етап. И в трите жалби е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Съгласно нея производството за предоставяне на разрешение за търсене се открива след съгласуване с кметовете на територията, на чиито общини е разположена площта за търсене. От представените по преписката документи е видно, че на 24.10.2011 г. до кмета на община Бойчиновци е изпратено писмо от зам.-министъра на ИЕТ, с което е изискано неговото становище по отношение на предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали в площ "Бойчиновци". На 30.11.2011 г. кметът е изпратил отговор, в който е посочил, че площите не попадат в урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила ПУП; територия, в чийто граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект, както и територия с обществено предназначение, което е посочено в справката за отразяване на становищата на компетентните органи. По отношение обаче на засегнатите площи на територия на община Монтана от кмета не е било изискано предоставянето на становище, което е съществено нарушение на процедурата по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ, а в последствие води и до нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗПБ. Съгласно последния предоставените разрешения се обнародват в ДВ, публикуват се в интернет страницата на МИЕТ и се обявяват в общините по местонахождение на обекта заедно със списъка на координатите на граничните точки на площта. Установено е, че издаденото от министъра разрешение е обнародвано в ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., но не е публикувано на страницата на МИЕТ, както и не е изпратено писмо до кметовете на общините по местонахождение на обекта, от което следва, че те не са могли да спазят законовите изисквания. Оспореното разрешение за търсене и проучване на строителни материали на "Омикрон" АД е издадено от компетентния административен орган по чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗПБ, след съгласуване със съответните министерства и с одобрението на Министерския съвет, но при нарушение на производствените правила, предвидени в чл. 23, ал. 2, чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ. Разрешението се отнася само за една от групите подземни богатства, с което е спазен чл. 27 от ЗПБ. Срокът за търсене и проучване (една година) е съобразен с предписанието на чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, а предоставената площ не надвишава 1 кв. км, както изисква чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗПБ. От събраните по преписката доказателства обаче се установява, че не е посочено дали в границите на площта, предвидена за търсене на строителни материали, не са предоставени други разрешения за търсене и проучване на строителни материални. Към жалбата на "ТБМ - 2000" ЕООД са прикрепени документи, от които е видно, че дружеството има сключен договор от 04.02.2005 г. с министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 30) за предоставяне на концесия с предмет особено право за добив и ползване на подземни богатства - строителни материали - варовици, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Ерден", община Бойчиновци, област Монтана. В жалбата си "ТБМ - 2000" ЕООД е посочило, че министърът е нарушил т. 4.1 и т. 4.2 от протокол № 41 от заседанието на МС, проведено на 11.10.2006 г. (л. 35), които гласят: "В границите на едно находище да не се допуска предоставянето на повече от две разрешения и/или разкриването на повече от две кариери за добив на строителни материали от един и същи вид (разновидност)", а в т. 4.2 е посочено: "В радиус до 20 км. При наличие на обстоятелствата по т. 4.1 да не се предоставят нови площи за проучване на строителни материали от същия вид (разновидност)". По делото е представено и решение № 333 от 27.04.2012 г. (л. 37), с което МС е предоставил концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - варовици на "Пътстрой 99" ООД в землището на с. Долно Белотинци, община Монтана. В изготвеното заключение по допуснатата съдебно-геодезична експертиза (л. 121) е посочено, че най-малкото разстояние между границите на находище Долно Белотинци и границите на район Бойчиновци е в размер на 2 м, а най-малкото разстояние между находище Ерден и проучвателна площ Бойчиновци е 20 м. В случая при издаване на процесното разрешение министърът на ИЕТ е допуснал съществено нарушение на чл. 40 от ЗПБ и т. 4.1 и т. 4.2 от решението на МС, тъй като е дал разрешение за търсене на подземни богатства - строителни материали в площ, в която е предоставена концесия за добив на същите подземни богатства. В случая липсва и хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗПБ, която гласи, че за площи, в които има дадено разрешение или концесия, могат да се предоставят разрешения за други подземни богатства при спазване на изискванията на чл. 23 от ЗПБ. В заключението на вещото лице е посочено, че в разрешения по оспорвания акт терен за проучване в площ Бойчиновци попадат имоти - общинска собственост на община Монтана и община Бойчиновци. В изготвената комбинирана скица ясно е отразено, че част от допуснатата с процесното разрешение площ се намира на територията на двете общини, като от установеното по-горе става ясно, че от кмета на община Монтана не е било изискано становище, с което е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Неоснователно е твърдението в жалбата на кмета на община Бойчиновци, че описаната в разрешението територия попада в "Натура 2000" и е защитена зона, тъй като в заключението на СГЕ е посочено, че оспорваният терен не попада в площта на защитена зона от екологична мрежа "Натура 2000". Неоснователно е твърдението на "ТБМ - 2000" ЕООД, че в процесното разрешение министърът неправилно се е позовал на § 105 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ, тъй като подаденото от "Омикрон" АД заявление не е преди влизане в сила на ЗИДЗПБ. Видно от представеното по преписката заявление, същото е подадено на 18.01.2012 г. до министъра на околната среда и водите. В § 105 от ПЗР на ЗПБ е посочено, че: "В срок до два месеца от влизане в сила на този закон министърът на ОСВ и министърът на регионалното развитие и благоустройството предават на министъра на ИЕТ всички преписки по заявления и открити процедури...", а в ал. 2 на същия е посочено, че министърът на ИЕТ ги довършва. Поради тази причина министърът на ОСВ е предал заявлението на "Омикрон" АД на министъра на ИЕТ за продължаване на процедурата. По горните съображения обжалваното разрешение се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Процесуалният представител на кмета на община Бойчиновци е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед правните изводи, същото се явява основателно, поради което Министерството на икономиката, енергетиката и туризма следва да бъде осъдено да заплати на община Бойчиновци сумата от 250,00 лева. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение