Решение № 325 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1644/2011 г.

Решение № 325 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1644/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 382/2011 г. на Русенски районен съд и изменение на постановеното по него определение от 21.02.2011 г., с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на В. Д. К. общо наказание пробация по това дело и по нохд 2948/10 г., като се отмени включената в него пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК. В искането като касационно основание за проверка на определението е посочено нарушение на материалния закон. Съдът правилно е преценил, че престъпленията по двете дела е намират в отношение на реална съвкупност и е определил общо наказание, но неправилно е включена в него пробационната мярка по чл. 42а ал. 2, т. 6 НК, тъй като наказанието по нохд № 2948/2010 г., поправителен труд се явява по-тежко от наказанието безвъзмезден труд наложено по другото дело. Определението не е проверявано по касационен ред. Искането е да се възобнови делото и се отмени в тази част, с която в общото наказание е включена пробационната мярка безвъзмезден труд. Прокурорът поддържа искането по изложени в него съображения. Осъденият В. К. не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Искането е основателно. С протоколно определение от 21.02.2011 г. по нохд № 382/2011 г., Русенски районен съд е осъдил В. Д. К. на наказание пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. На основани чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо най-тежко наказание пробация по това дело и по нохд № 2948/2010 г. на същия съд, включваща двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК за срок от една година, поправителен труд за срок от шест месеца, чрез удръжки от трудовото възнаграждение от 10 % в полза на държавата и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. Престъпленията по двете дела се намират в отношение на реална съвкупност и е определено общо наказание пробация, но неправилно е определил включените в него пробационни мерки, като ги е сборувал по посочения в определението начин. Наказанието пробация, съгласно чл. 42а ал. 1 НК, е съвкупност от мерки за контрол и въздействие. То е единно наказание и комбинации от мерките, включени в двете наказания е недопустимо. В случая пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 НК са с еднаква продължителност. За да се прецени кое е по-тежкото от двете наказания, следва да се обсъди третата мярка включена в тях. Неправилно е включена в общото наказание пробационната мярка по чл. 42а ал. 2, т. 6 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 НК един час безвъзмезден труд се приравнява на един ден поправителен труд и затова по-тежкото наказание е по нохд № 2948/2010 г., защото шест месеца поправителен труд се равнява на 180 часа безвъзмезден труд. С включването на тази пробационна мярка, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което е основание за възобновяване на делото, като се отмени определението само в тази част. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,