Решение № 6731 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2021 г.

Решение № 6731 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ж. П. и А. П., и двамата от гр. Димитровград, обл. Хасково, срещу решение № 6957 от 04.12.2020 г. по адм. дело № 2638 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 7/09.02.2016 г., издадено от управителя на НОИ, в частите по т. 1 и 2. Изложените доводи за неправилно прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 6, чл. 99, ал. 1, т. 6 и чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Управителят на Националния осигурителен институт, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил оспорването на решение № 7 от 09.02.2016 г., издадено от Управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което са отменени разпореждане № 2136-50-222/13.10.2015 г. и разпореждане № 3109-50-6/08.12.2015 г., издадени от ръководителя на пенсионното осигуряване в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", ЦУ - НОИ. С разпореждане № 2136-50-222 от 13.10.2015 г. е извършено изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО на пенсията за осигурителен стаж и възраст, получавана от И. П. (починал в хода на съдебното производство и заместен от наследниците Ж. П. и А. П.), считано от датата на заявлението 19.01.2015 г. Пенсионният орган е приел, че положеният от лицето труд при условията на първа категория през периода 01.06.1984 г. – 13.12.1998 г. следва да бъде превърнат към трета категория в съотношението по чл. 104, ал. 3 от КСО, а не в съотношението по чл. 104, ал. 2 от КСО, както е прието при първоначалното отпускане на пенсията през 2009 г. На 10.11.2015 г. И. П. е подал жалба срещу разпореждане № 2136-50-222 от 13.10.2015 г. по реда на чл. 117 от КСО до Управителя на НОИ. Оспорил е началната дата на изменението на пенсията и е поискал изплащане на увеличения размер на пенсията в тригодишния давностен срок по чл. 105, ал. 2 от КСО. В едномесечния срок по чл. 117, ал. 3 от КСО длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО е издало разпореждане № 3109-50-6 от 08.12.2015 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е отменило разпореждане № 2136-50-222 от 13.10.2015 г. В изложените мотиви е отразено, че в издаденото от работодателя удостоверение не е посочено дали заеманите длъжности подземен енергетик на рудник, н-к отдел Механичен на рудник в Мина "Маришки басейн" ЕООД са включени в щатното разписание на съответната участъкова структура. Горното разпореждане е оспорено от И. П. с жалба по административен ред, подадена до Управителя на НОИ на 06.01.2016 г. С решение № 7 от 09.02.2016 г. Управителят на Националния осигурителен институт е отменил и двете оспорени разпореждания - № 3109-50-6/08.12.2015 г. и № 3109-50-6 от 08.12.2015 г. С обжалваното съдебно решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата срещу решение № 7 от 09.02.2016 г. на Управителя на НОИ, след като правилно е приел, че административният орган се е произнесъл по съществото на спора в съответствие с правомощието му по чл. 117, ал. 3 от КСО. На основание чл. 104, ал. 3 от КСО за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. По делото липсват данни, че при изпълнение на длъжността подземен енергетик на рудник, н-к отдел Механичен на рудник в Мина "Маришки басейн" ЕООД лицето през по-голямата част от работното време е било пряко заето на работа под земята. Правилно първоинстанционният административен съд е приел за недоказано по категоричен начин, че през най-малко половината от законоустановеното работно време трудовата дейност е била упражнявана под земята като условие за превръщане на осигурителния стаж по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. Необходимо е да се добави, че в трудовата книжка, представена във вид на заверено от жалбоподателя фотокопие, положеният трудов стаж не е оформен съгласно изискванията на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не е записана с цифри и думи, не е подписана от главния счетоводител и от работодателя и не е подпечатана с печата на работодателя. Отразени са длъжности "подземен енергетик", "енергетик в подземен рудник" и "началник отдел механичен в подземен рудник" в СМЕК "Марбас" и Мина "Гита Господинова", но липсват доказателства в кой конкретен рудник е полаган трудът и в кой раздел на щатните разписания попадат изпълняваните длъжности. При липса на данни за структурата на съответния рудник не може да се приеме, че изброените длъжности са под ръководител на участък включително като предпоставка за превръщане на придобития стаж от първа категория по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. Неоснователно е оплакването на касатора, изложено в съдебно заседание, за нарушаване на забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е приложима във вр. с чл. 144 и чл. 228 от АПК във второинстанционните съдебни производства. При издаване на решение по административния ред на чл. 117, ал. 3 от КСО по-горестоящият орган не действа като контролно-отменителна инстанция и има правомощието да разгледа и разреши въпроса по същество. При оспорване на началната дата на извършеното изменение на пенсията компетентното да разгледа спора длъжностно лице подлага оспореното разпореждане на служебен контрол, като извършва проверка относно компетентността на издателя на разпореждането, спазването на изискванията за форма, на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След като е установил, че изменението на пенсията е извършено при неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО, Управителят на НОИ е издал решение по съществото на спора. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният административен съд правилно е приел, че разпореждане № 2136-50-222 от 13.10.2015 г. не е било влязло в сила към момента на издаване на разпореждане № 3109-50-6 от 08.12.2015 г. Поради това основанията за преразглеждане по чл. 99 от КСО не са били приложими и решението на Управителя на НОИ е законосъобразно в частта, с която разпореждане № 3109-50-6/08.12.2015 г. е отменено. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, че разпореждане № 2136-50-222 от 13.10.2015 г. не подлежи на преразглеждане и контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО в необжалваната част, с която е допуснато изменение на размера на получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, то тогава в тази част разпореждането е влязло в сила след изтичане на срока за обжалването му. Това би означавало, че влязлото в сила разпореждане № 2136-50-222 от 13.10.2015 г. е било отменено от неговия издател при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), а издаденото разпореждане за отмяната му № 3109-50-6 от 08.12.2015 г. е валиден и законосъобразен акт. Предвид изложените съображения оспореното решение № 7 от 09.02.2016 г. на Управителя на НОИ, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО и подлежащо на съдебен контрол съгласно чл. 118 от КСО, е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,