Решение № 4351 от 25.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Павлов и на КБЦ ЕООД, [ЕИК], чрез адв. В. Александрова, против решение 6963/21 ноември 2022 г., постановено по адм. д. 11797/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на процесното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Зевс България 1 ЕООД против заповед РА-30-841/22.10.2021 г., издадена от Гл. архитект на СО, с която на КБЦ ЕООД и Зевс България 1 ЕООД, като собственици на ПИ с идентификатор 68134.2045.1405, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "три броя дизел генератори, кабели положени в кабелна скара за захранване на обект Търговски център - бизнес сграда I етап над кота нула, включително: офиси, ресторант, открит паркинг и първи етап външно ел. захранване - 2 бр. КТП и ел. захранване, изпълнени в посочения ПИ по КККР, за който е отреден УПИ II-812, 816, 1405, кв. 2, м. Малинова долина - околовръстен път по плана на гр. София, р-н Витоша. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Постановявайки акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, не е съобразил доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства с приложимите законови норми, поради което е достигнал до неверни правни изводи. Предмет на процесната заповед е строеж, незаконен по своя характер, като изпълнен без строителните книжа, необходими за тази цел. Административният орган е издал акта си, като изцяло е възприел констатациите, отразени в констативен акт 2021-40 от 12 август 2021 г. Заповедта е издадена два месеца след констативния акт, който е връчен на собствениците на обекта по реда на чл. 225а, ал. 2, изр. трето от ЗУТ, а именно - чрез поставяне на копие от констативния акт върху строежа и на определеното за това място в район Витоша", за което е съставена служебна бележка 01/11 октомври 2021 г. и 02/11 октомври 2021 г. Изпратен е до КБЦ" ЕООД и ЗЕВС БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД с писмо изх. хРВТ19-ГР94-5744-/16/ от 02 септември 2021 г., получено съответно на 08 септември 2021 г. и на 07 септември 2021 г., видно от известие за доставяне ИД PS1618 ООРММА 4 и известие за доставяне ИД PS1618 00РММ8 2. Видно от КА служители на СО район Витоша са установили, че проверяваният обект са ползва от Зевс България 1 ЕООД, който е и собственик на имота. Констатациите са, че по отношение на проверявания строеж няма съгласие за извършването му от другия собственик на имота - КБЦ ЕООД; няма одобрен проект за извършване на строежа, PC; съгласуване на проект; документи за прокарване на съоръжение. Строежът е изпълнен в югоизточната част на УПИ II- 812,816,1405 кв. 2, м. Малинова долина като са изпълнени общо три броя дизел генератори между оси 3 и 4 и Е и F. Генераторите са разположени върху стоманобетонови фундаменти, изградени върху стоманобетонна плоча на кота 0,00 м., която представлява покривна плоча на сграда II етап по PC 143/02 март 2006 г. и заповед за етапност, собственост на КБЦЕООД, разположена под кота 0,00 м. I етап. Частта от сградата по PC 143/02 март 2006 г., разположена над кота 0,00 м. е собственост на Зевс България 1 ЕООД и е въведена в експлоатация с акт СТ-05-420/29 април 2009 г. Плочата на кота 0,00 е покривна плоча за частта на сградата II етап. Плочата е паркинг за сградата I етап. След описание на мощността на генераторите и вида им (търговска марка) е посочено, че от генераторите излизат група кабели, които чрез отвори (3 бр.) в стоманобетонната плоча преминават под кота нула, положени в кабелни скари с дължина 70-100 м. и достигат до сграда собственост на Зевс България 1 ЕООД, разположена над кота 0,00 м. чрез отвори в плочата между оси А и К и 1 и 25. Акцентирано е, че тези дизел генератори не са елемент от националната електропреносна мрежа и са предназначени за захранване на Търговски център - бизнес сграда I-ви етап над кота нула включително: офиси, ресторант, открит паркинг. Посочена е година на строителството, както и че не попада в приложното поле на § 127 и § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Строежът е V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. КА е съобщен на участниците в административното производство и срещу него няма постъпили възражения. В КА строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, длъжностните лица са положили подписите си под същия. Не отговаря на действителното фактическо положение приетото от съда нарушение на формата на акта - липса на мотиви. Мотиви има и те са отразени в констативния акт и в самата заповед. От фактическа страна - установен е незаконен строеж, като видовете строителни работи са описани в мотивите на заповедта, а от правна страна - касае се за строеж пета категория, извършен в нарушение на чл.148 ал.1 във връзка с чл. 193, ал.1 ЗУТ. По фактическата обстановка, касаеща процесния строеж, не се спори. Тя потвърждава отразеното в констативния акт. Налице е незаконен сроеж, извършен без изискуемите от закона строителни книжа. Параграф 5, т. 38 ДР ЗУТ дава легална дефиниция на понятието "строежи". В конкретния случай изграждането на конструктивни елементи - бетонови фундаменти върху бетонна плоча, върху които са монтирани (а не просто поставени) три дизел генератора е бетонова конструкция, която представлява строителство, трайно прикрепено към бетонна плоча, което изменя субстанцията й и подлежи на разрешителен режим по ЗУТ. Ноторно - касае се за строеж по смисъла на § 5, Т. 38 от ДР на ЗУТ. Спорният обект, включва монтирани кабелни линии, 3 бр. дизел генератори, изградени битонови фундаменти за монтаж на дизел генераторите върху покривната плоча, направа на отвори в покривната плоча и др. строително-монтажни работи, които са подробно описани е КА 2021 -40 от 12 август 2021г. Дизел генераторите са трайно закрепени върху фундаментите, намиращи се върху покривната плоча, обща част за Зевс България 1 ЕООД и КБЦ ЕООД, като са монтирани без съгласието на КБЦ ЕООД. Кабелните линии са свързани с електрическата инсталацията на самостоятелни обекти собственост на Зевс България 1 ЕООД, но преминават през общи части и самостоятелни обекти собственост на КБЦ ЕООД за което не е давано съгласие за преминаване и прокарване. Бетоновите фундаменти и монтираните върху тях дизел генератори, заедно с кабелни линии и скари, чието премахване е разпоредено със заповедта, не са предмет на одобрените проекти към разрешение за строеж, както и на самото разрешение за строеж 143 от 02 март 2006 г. на главния архитект, като други строителни книжа не са представени. От приложената декларация е видно, че строежът е изграден преди 2011 г., поради което същият не е търпим. Обектът не може да бъде преместен в пространството, без да загуби своята конструктивна цялост, поради което същият е изключен от легалната дефиниция за преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. С оглед така изложените съображения, този съд намира, че издадената от Главния архитект на СО заповед РА-30-841/22.10.2021 г., е незаконосъобразна и като я е отменил Административен съд София град е постановил неправилно решение. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а жалбата на главния архитект на СО и на КБЦ ЕООД - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания, в тази връзка, следва да бъдат присъдени разноски, които са доказани, както следва: 1. на Столична община 170 (сто и седемдесет) лева - за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса и 2. на КБЦ ЕООД, [ЕИК] 1270 (хиляда двеста и седемдесет) лева - за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав