Решение № 5036 от 27.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2022 г.

Решение № 5036 от 27.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2022 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Трето Районно управление гр. Варна при ОД на МВР гр. Варна чрез юрисконсулт Георгиев срещу решение № 1622/06.12.2021 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1755/2021 г., с което е отменен негов отказ № 439000-15784/20.07.2021 г. за издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Аргументира като неправилни изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по издаване на процесния отказ и неправилно приложение на материалния закон. Представянето на допълнително доказателства за необходимостта от самоотбрана не попадало в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Тежестта на доказване необходимостта от оръжие за самоотбрана падала върху заявителя. Такава безспорно не била доказана, дори и при съобразяване на доказателствата събрани в хода на съдебното производство. Инцидентът на 25.09.2021 г. представлявал конфликт между деца, прераснал в разправия между техните близки. Липсвали безспорни доказателства за физическа саморазправа, заплахи и закани за живота и здравето на З. и негови близки. Проверката приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Анализирайки конфликта между деца, касаторът заявява липса на всякакви предпоставки за издаване на исканото разрешение, както и липса на възможност такива конфликти да бъдат разрешавани чрез използване на огнестрелно оръжие. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на В. З. срещу отказ № 439000-15784/20.07.2021 г. за издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на началника на Трето Районно управление гр. Варна при ОД на МВР гр. Варна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, В. З., чрез адв. Димитрова оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди нанесен му "жесток физически побой" и реални заплахи за живота и имуществото му, които обосновавали правилността на извода на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на В. З. срещу отказ № 439000-15784/20.07.2021 г. за издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на началника на Трето Районно управление гр. Варна при ОД на МВР гр. Варна. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство била изискана като доказателство преписка с № 439000-21047/2021 г. по описа на Трето РУ – Варна, образувана по сигнал на Д. И., жената, с която З. живее на семейни начала. Същата не била разгледана и преценена от административния орган в хода на процедурата по издаване на исканото разрешение. Съдът въз основа на преписката приема, че по отношение на заявителя са били налице обстоятелства свързани с необходимостта от самоотбрана. Вместо да даде възможност на заявителя да попълни заявлението с доказателства, органът необосновано и незаконосъобразно постановил процесния отказ, който следвало да бъде отменен и преписката върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебния акт. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Относно правилното приложение на материалния закон: При анализ на преписката по подаденото заявление, касационната инстанция констатира, че като основание за издаване на исканото разрешение З. е посочил: "Често ми се налага да нося големи суми пари". Това основание не покрива хипотезата на необходимост за самоотбрана по смисъла на ЗОБВВПИ. Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително, или че представен документ е непълен да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК, която задължава органа да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на административното производство. Органът е длъжен и служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. С оглед на разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Задължение на органа е да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел, но няма задължение да посочва какво да е съдържанието на заявлението в частта за целта и нейното обосноваване. В чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ се съдържа забрана за издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, когато липсва основателна причина. Именно в тази хипотеза органът е постановил процесният отказ, т. е. органът приема, че заявителят отговаря на всички други поставени от закона изисквания, но не и на тази. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Посоченото основание към заявлението е "за самозащита", но съпътстващото обяснение касае пренасяне на големи суми пари от заявителя, а не конфликт със заплахи за живота и здравето му, побой и страх за живота, в каквато насока се правят заявление в съдебна фаза. В този смисъл е неправилен изводът на съда, че отказът е постановен в нарушение на чл. 35 АПК. Направената от заявителя обосновка за закупуване на огнестрелно оръжие "За самозащита. Често ми се налага да нося големи суми пари.", единствено налага извод за законосъобразност на постановения административен акт. В хода на съдебното производство съдът е приел като доказателство по делото преписка с № 439000-21047/2021 г. по описа на Трето РУ – Варна, образувана по сигнал на Д. И., жената, с която З. живее на семейни начала. Касационната инстанция от една страна приема, че същата е неотносима към процесното заявление, доколкото към искането няма изложена информация за заплахи и побой. На следващо място, неправилни са изводите на съда, че от анализа на сведенията по преписката се установява заплаха за живота и здравето на заявителя и оттам да се изведе необходимост от издаване на исканото разрешение. Разрешителният режим при издаване на исканото разрешение е основан на високорисковия характер на дейността и установения държавен контрол върху същата. Инцидентен конфликт между деца, прераснал в разправия между техни близки категорично не попада в нормативно предвидената необходимост за самозащита по смисъла на ЗОБВВПИ, обосноваваща необходимост от издаване на разрешение за оръжие. Като е мотивирал обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с който да се отхвърли жалбата на В. З. срещу отказ № 439000-15784/20.07.2021 г. за издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на началника на Т. Районно управление гр. Варна при ОД на МВР гр. Варна. Административният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд