Решение № 8047 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Теофанова, срещу решение № 464/11.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2306/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА) с твърдение за пропуски при оценката на фактите и събраните доказателства. Открива съществени противоречия в извода за реално осъществяване на процесните доставки, който се опровергава също така от приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Отправя искания за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес и внесената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът – „Инмакс Груп“ ЕООД, редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба с позиция за наличието на релевираните отменителни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспореното съдебно решение е постановено след като с решение № 11242/11.11.2025 г. по адм. д. № 1364/2025 г. по описа на ВАС е отменено решение № 3659/13.11.2024 г. по адм. д. № 983/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22000122001910-091-001/08.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 328/15.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Инмакс Груп“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2017 г. и от м. 10.2018 г. до м. 02.2019 г. в общ размер на 17 695,01 лв. - главница и законна лихва в размер на 7 759,99 лв. Решаващият съд е обобщил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000122001910-020-001/14.04.2022 г. на началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас. Посочени са изисканите документи и писмени обяснения от ревизираното дружество с ИПДПОЗЛ № Р-22000122001910-040-002/12.07.2022 г. и ИПДПОЗЛ № Р-22000122001910-040-003/09.09.2022 г., както и липсата на спор във връзка с факта, че същите не са били представени. При посещение в офиса на дружеството също не са представени договори с клиенти и доставчици на дружеството, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и друга съпътстваща документация относно доставките (с изключение на счетоводни справки и договор с „Вани Консулт БГ“ ЕООД). След съпоставка с данните от информационните системи на НАП, ревизиращият екип е мотивирал предложение да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с издатели „Орландо Хит“ ЕООД, „Джи Ди Пи Ар Груп“ ЕООД, „Вани Консулт БГ“ ЕООД, „Сиджи-7“ ЕООД и „Нимекс БГ“ ЕООД. Производството по адм. д. № 938/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград е приобщено към настоящото производство с протоколно определение от с.з. на 13.01.2026 г., вкл. изготвената ССЕ. Констатациите на вещото лице по отношение на водената счетоводна отчетност от дружеството-жалбоподател и декларирането на процесните фактури в отчетните регистри на отделните доставчици са дадени в решението и са кредитирани като компетентни и обективни по същество. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и след извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите съобразно мотивите в решението на ВАС по адм. д. № 1364/2025 г., в изискуемата форма при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната на акта. По същество решаващият съд е формирал заключение за противоречие на изводите на органите по приходите с изискванията на материалноправната уредба. Извел е условията за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно нормите на ЗДДС и е цитирал преюдициалното тълкуване на Съда на ЕС по дело С-18/13 относно реалното изпълнение на доставката и обхвата на дължимата проверка от националната решаваща юрисдикция. Според изложените мотиви, основният довод на органите по приходите да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит е оборен по категоричен начин от събраните доказателства, вкл. заключението на вещото лице по ССЕ. В случая получателят на доставките притежава данъчни документи – фактури, кредитни известия, в които данъкът е посочен на отделен ред, а за част от доставките са налични и съпътстващи документи като договори и протоколи, с които се изяснява характерът на стопанските операции. Освен това дружеството-жалбоподател е реализирало приходи за 2017 г. в размер на 50 600 лв., за 2018 г. в размер на 101 572,50 лв. и за 2019 г. в размер на 20 800 лв., върху които е начислило, декларирал ои внесло ДДС в бюджета. Обжалваното решение на Административен съд - Благоевград е валидно и допустимо, но неправилно. Установените факти и събраните доказателства по делото не са разгледани от съда по отделно и в тяхната взаимовръзка. Оплакванията на жалбоподателя са споделени от първоинстанционния съд с хипотетични мотиви по същество, без да е извършена обективна и задълбочена оценка в съответствие с разпоредбите на данъчния закон. С оглед на констатираните пропуски настоящата касационна инстанция приема, че задълженията за съвкупна оценка на обстоятелствата и за излагане на съображения по спорните въпроси не са изпълнени надлежно - по арг. чл. 160, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 172а, ал. 2 АПК. В решението липсват издържани изводи по главния въпрос, касаещ реалното осъществяване на доставките на стоки и услуги по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Не е обсъдена в конкретика наличната част от първичната документация към нито една от фактурите с издатели „Орландо Хит“ ЕООД, „Джи Ди Пи Ар Груп“ ЕООД, „Вани Консулт БГ“ ЕООД, „Сиджи-7“ ЕООД и „Нимекс БГ“ ЕООД. Оскъдната документална следа по делото (фактури, кредитни известия и счетоводни справки, с изключение на договора от 17.12.2018 г. с „Вани Консулт БГ“ ЕООД и протокол 26.03.2019 г.), е съставена от частни документи, които нямат обвързваща съда доказателствена сила и поради това е следвало да бъдат обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност при формиране на крайното заключение. От мотивите не става ясно с какви процесуални способи е преодоляна липсата на изисканата неколкократно в хода на ревизията първична документация от данъчно задълженото лице. Основателни са оплакванията в касационната жалба срещу извода на решаващия съд за главно и пълно доказване на отречените факти с РА – наличие на реални доставки по фактурите с издатели „Орландо Хит“ ЕООД, „Джи Ди Пи Ар Груп“ ЕООД, „Вани Консулт БГ“ ЕООД, „Сиджи-7“ ЕООД и „Нимекс БГ“ ЕООД. Преценката в тази насока, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване - т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, както и т. 31 и т. 32 от решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник. Данъчно задълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчно задължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчно задълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Оценка, направена вследствие на експертиза, назначена от национална юрисдикция, при необходимост може да допълни посочените доказателства или да подсили тяхната надеждност, но не и да ги замени – т. 44 и т. 45 от решение на СЕС от 21.11.2018 г. по дело C‑664/16. Заключението по ССЕ не е обсъдено в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, а е кредитирано безрезервно от административния съд в мотивите. Според констатациите на вещото лице доставките са платени по банка и в брой срещу издадени фискални бонове от регистрирани в НАП фискални устройства. При съпоставка на данните се установява, че в.л. Дюлгерова визира изцяло счетоводните отразявания при „Инмакс Груп“ ЕООД по сч. с/ки 609, 401, 453/1 и 611, но не и финансовата част на сметкоплана на предприятието и/или наличните платежните документи по делото. За повечето от процесните фактури не става ясно дали и как точно е осъществено плащане, тъй като не са придружени от платежни документи, а за останалите фактури са сканирани нечетливи копия на фискални бонове - приложените на л. 261-гръб и л. 262 от делото фактури № 0…33/31.10.2018 г. и № 0…32/29.10.2018 г. с издател „Орландо Хит“ ЕООД,. Само по себе си плащането не доказва липсата или наличие на реално изпълнение по доставките и се разглежда в съдебната практика като косвено доказателство в тази насока, противно на изразеното разбиране от административния съд. Единствената индиция за реалност на стопанските операции в случая (с предмет „плащане по договор“, „авансова сума по договор“, „изплатени суми по договор за консултации“, „консултация относно прилагане на ЗЗЛД“, фактурирани суми за билбордове и рекламна стратегия, за почистване и снегопочистване на гробищни паркове, за рекламни материали и др.), остават декларирането на фактурите от „Инмакс Груп“ ЕООД и доставчиците в отчетните регистри и СД за ДДС, както и твърденията на жалбоподателя за връзка на фактурите с основния предмет на дейност през ревизираните данъчни периоди. Фактът на реализирани приходи от „Инмакс Груп“ ЕООД за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в посочените в ССЕ размери и върху които е начислен ДДС, не води до извод за реалност на доставките по процесните фактури, с издатели „Орландо Хит“ ЕООД, „Джи Ди Пи Ар Груп“ ЕООД, „Вани Консулт БГ“ ЕООД, „Сиджи-7“ ЕООД и „Нимекс БГ“ ЕООД, тъй като възлагането и изпълнението на услугите не могат да бъдат проследени въз основа на ангажираните доказателства по делото. В обобщение, дължима е отмяна на първоинстанционното решение поради необоснованост на правните изводи и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на регламентираното правомощие по чл. 227, ал. 1 АПК и доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отхвърли жалбата на „Инмакс Груп“ ЕООД срещу РА № Р-22000122001910-091-001/08.12.2022 г., потвърден с решение № 328/15.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на НАП за разноски пред двете съдебни инстанции е основателна, но не в заявения размер съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, преди изменението с ДВ, бр. 17 от 2026 г. В полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски по изготвения нарочен списък (л. 23 от делото) в размер на 344,12 евро, от които юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 и 4 ДОПК в размер на 120 евро и държавна такса за касационно обжалване в размер на 104,12 евро. Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,