Решение № 10300 от 30.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4629/2010 г.

Решение № 10300 от 30.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4629/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 83/22.02.2010 г., постановено по адм. д. № 38/2010 г. Административен съд гр. Пазарджик е отменил заповед за налагане на финансова неустойка № РД-09-1555/3.11.2009 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик. Осъдил е РЗОК - Пазарджик да заплати на МБАЛ "Хигия" АД гр. Пазарджик деловодни разноски в размер на 50 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от директора на РЗОК - Пазарджик с молба да бъде отменено като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения по касационните си оплаквания. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на АС е правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба да процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед № РД-09-1555/3.11.2009 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик за налагане на санкция - финансова неустойка на МБАЛ "Хигия" АД гр. Пазарджик общо в размер на 4140,00 лв. Страните не оспорват обстоятелствата от установената по делото фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваното решение. За извършената проверка по изпълнение на сключения между страните индивидуален договор е съставен финансов протокол № 735/27.08.2009 г., изготвен на основание чл. 222 и чл. 224 от НРД 2006 г. Медицинското дружество е изготвило възражение по констатациите на проверяващия инспектор. Същото е разгледано на заседание на Арбитражната комисия от 7.10.2009 г., но не се е стигнало до решение поради противоречивите становища ( 3:3 гласа) на представителите на БЛС и на РЗОК. Поради липсата на възможност да се произнесе с решение по констатациите на финансовите инспектори при равен брой противоположни гласове, от страна на АК е изготвен протокол, а не решение на - чл. 254, ал. 1 от НРД 2006 г. При тези неоспорени данни правилни са доводите на съда, че директорът на РЗОК може да издаде заповедта според разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от НРД 2006 г., предвидена и в договора. Доколкото преценката дали да бъде наложена санкция се прави при упражняване на оперативна самостоятелност от страна на директора на РЗОК, в случай на прилагане на финансова неустойка, органът следва подробно да мотивира акта си, отговаряйки на възражения на страната. При липса на ясни мотиви по спорните въпроси, правилно административният съд е преценил, че позовавайки се само на констатациите от финансовия протокол, без да се обсъдят възраженията и обясненията на изпълнителя на медицинска дейност, административният орган е постановил акта при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На това основание заповедта е отменена като незаконосъобразна. Неоснователно е оплакването по касационната жалба, че съдът не е изложил мотиви по съществото на спора. Макар да е приел, че нарушението на съществени административнопроцесуални правила е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт, съдът "за пълнота на изложеното" е обсъдил и останалите възражения на медицинското дружество - липса на материалноправно основание за налагане на санкция, тъй като е регламентирано доплащане на разликата между предвиденото и реалната цена на по-скъпо струващо медицинско изделие. Освен това обосновани са мотивите в решението и относно неправилната квалификация на нарушението в съставения финансов протокол за извършената проверка, който съставлява част от обосновката на заповедта, като допуснатата неточност не може да бъде поправена в хода на съдебното производство. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,