Решение № 10220 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2011 г.

Решение № 10220 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Фаузи Науаф Ибрахим, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Стоян Петров, срещу решение № 3862 от 17.03.2011 г. по адм. дело № 212 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - държавната агенция за бежанците при МС оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Татяна Кулинова. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба срещу решение № 501 от 6.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Фаузи Науаф Ибрахим, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). По делото е било установено, че административното производство е започнало по бланкетна молба за закрила от лицето с вх. № 420 от 24.03.2010 г. при РПЦБ -София. Видно от така подадената молба, то е претендирало предоставянето на закрила, без да се сочи конкретна причина за необходимостта от такава. Поради липсата на представен документ за самоличност, данните за личността на молителя е декларирана по реда на чл. 30, т. 3 от ЗУБ. По негови данни е сирийски гражданин, по етническа принадлежност - кюрд, роден на 01.07.1989 г. в Сирия, неженен, без деца, мюсюлманин по религия, със средно образование, без професия, владеещ кюрдски, арабски и малко английски. Като част от административната преписка е представена и справка № 1031 от 25.03.2010 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ, касаеща политическо и икономическото положение в Сирия, отношението на властите към кюрдите, кюрдската партия "Йекити" и отношението на властите към нейните членове. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на посочената справка, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ от 14.06.2010 г., в което е мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата, поради неоснователност на поддържаната бежанска история към разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От своя страна административният орган, в обжалваното решение по отношение закрилата по чл. 8 от ЗУБ приема, че наведените от кандидата опасения за преследване са неоснователни. Този извод е направен въз основа на установеното от цитираната справка и изложената бежанска история, като е посочено, че въпреки гражданските и културни ограничения за кюрдския етнос в Сирия, в случая не са налице достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост нарушения на правата на молителя, които да доведат до извод за необходимост от закрила. Във връзка с предоставянето на закрила на основание чл. 9 от ЗУБ органът твърди, че понеже в Сирия не е налице въоръжен конфликт и споделените от кандидата страхове относно престоя му в казармата се основават на лични предположения, не са налице основания за предоставяне на закрила като хуманитарен статут. В хода на съдебното производство са представени и приети от съда призовка за отбиване на военна служба от 03.03.2010 г. и документи, съдържащи извадки от медийни съобщения за инциденти с военнослужещи кюрди от сирийската армия. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд приема, че оспорваното административно решение е издадено от компетентен орган, в установената за това форма, без да се установява нарушение на административно-производствените правила и е в съответствие с материални закон. Съдът не възприема възраженията, че е налице нарушаване на чл. 29, ал. 1, т. 7 от ЗУБ в хода на административното производство. При условие, че молителя е заявил при своята регистрация, че владее кюрдски и арабски, както и че молителя е завършил средното си образование на арабски език, подал е две молби до ДАБ за настаняване (от 26.04.2010 и 04.06.2010 г.) в превод от арабски, както и че в хода на интервютата не е възразил против участието на преводач от арабски, то съдът счита, че не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила и производството правилно е протекло с използването на тези два езика, които очевидно се владеят от него. Съдът се е позовал на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, според която разпоредба статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според него от самите изявления на лицето е очевидно желанието му да намери, в конкретно посочена страна от Европейския съюз, за себе си лична реализация извън Сирия, която обаче не е пряко свързана с изтъкваните от него в хода на административното и съдебното производство причини. Бежанската история е основание да се предположи, че молителят не бил подложен на тежки и повтаряеми нарушавания на основните му права, които да доведат до формирането на ясен мотив и цел да бъде потърсена международна закрила. По повод предоставяне на хуманитарен статут според съда, решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото. Данни за случаи на смъртни инциденти със сирийски военнослужещи са налице, но те не могат да бъдат възприети по начина, по който го прави молителя, поне докато не са налице други доказателства, които да водят в друга посока. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в частта, в която съдът е приел, че оспорваното административно решение е законосъобразно по повод искането на лицето за предоставянето му на статут на бежанец. По повод отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне. В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход Сирия. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" датират от 25.03.2010 г. и от 14.06.2011 г., последната представена в касационното производство, не е актуална. "Ескалацията на напрежението в Сирия, съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контрол", се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че "ситуацията в Сирия остава напрегната. Силите верни на режима на президента Башар Асад продължават да обсаждат ключови градове в страната в опит да прекратят вълната от антиправителствени протести". Следва да се отбележи, че изследването на факта налице ли е "безогледно насилие" има връзка с разпоредбата на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. При новото разглеждане административният орган следва да събере необходимите данни в тази насока. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,