Решение № 1601 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2013 г.

Решение № 1601 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Йордан Николов - кмет на район "Аспарухово" при Община Варна, чрез процесуалния представител адв. Гергана Севова от ВАК, против решение № 1132 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 413/2013 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, двадесет и четвърти състав. В касационната жалба се релевират касационните основания на чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, като е приел, че е задължително наемното провоотношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем. Иска се отмяната на оспореното решение. В съдебно заседание, касаторът поддържа касационната жалба по изложените в нея основания. Претендира разноски, като представя доказателства за тях. Ответната страна - Звездомира Живкова Чапарова и Николаса Димитрова Цветкова от гр. Варна, ул. "Кирил и Методий" бл. 34, вх. Б, ет. 2, ап. 29, чрез процесуалния си представител адв. Анни Георгиева в отговор по касационната жалба от 11.06.2013 г. я оспорват като неоснователна и молят същата да бъде отхвърлена. Претендират разноски по делото. В съдебно заседание ответниците не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 4 /в решението погрешно е записано чл. 65, ал. 4/ от ЗОбС, решаващият съд е отменил заповед № СДЖП-1 от 10.01.2013 г. на кмета на район "Аспарухово" гр. Варна, с която се прекратява наемното правоотношение между район "Аспарухово" при Община Варна и Звездомира Чапарова и Николаса Цветкова, относно недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ общинско жилище, състоящо се от две стаи, кухня, коридор, баня, тоалет и тераса с жилищна площ от 34,50 кв. м, находящо се в гр. Варна, кв. "Аспарухово", ул. "Кирил и Методий", бл. 34, вх. Б, ет. 2, ап. 29. Осъдил е общината да заплати на жалбоподателките направените по делото разноски. За да стигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят, че процесното жилище е частна общинска собственост, актувано с АОС № 1247 от 26.06.1999 г. Със заповед № ЖН-102 от 29.08.2006 г., жалбоподателката Чапарова, заедно с дъщеря си Николаса Цветкова е била настанена в това жилище. На същата дата е сключен договор за наем на процесното жилище, за срок от три години. С анекс от 31.08.2009 г., срокът на действие на този договор е бил удължен за още три години, считано от 29.08.2009 г. или този срок е изтекъл на 29.08.2012 г. Със заявление рег. № СДЖП 12001014АС от 23.08.2012 г. жалбоподателката Чапарова е поискала от кмета на район "Аспарухово" да бъде продължен срокът на заповедта за настаняване под наем. След извършени проверки в процесното жилище и съставени констативни протоколи от 26.06.2012 г.; 04.07.2012 г. и 26.10.2012 г., с които е установено, че жилището се обитава само от Чапарова, комисията по чл. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ/ на Община Варна на свое заседание проведено на 29.10.2012 г. е взела решение да не уважи искането за продължаване срока на заповедта за настаняване по наем и е предложила на кмета да издаде заповед за прекратяване на наемните правоотношения. Въз основа но горното, кметът на район "Аспарухово" гр. Варна, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗОбС, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ /който преповтаря разпоредбата на закона/, във връзка с т. 28.1 на чл. 28 от раздел VI от договора за отдаване под наем от 29.08.2006 г. и анекса към същия договор от 31.08.2009 г. е издал оспорената заповед за прекратяване на наемното правоотношение. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд, тълкувайки разпоредбите на ЗОбС и НУРЖНГНПОЖ е приел, че на административния орган е предоставена възможността да прекрати договора за наемно правоотношение, само тогава, когато лицата, които са били настанени в общинско жилище, вече не отговарят на изискванията за настаняване. Прието е, че в този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 от Наредбата, съгласно която след изтичане на срока на заповедта, ако няма промяна в условията на социалния статус на наемателя, заповедта се преиздава за нов тригодишен срок, за същия срок. Прието е, че след като административният орган се е ограничил само в проверки колко души живеят в общинското жилище и не е извършил проверка на социалния статус на наемателката, е издал една незаконосъобразна заповед, противоречаща на материалния закон и на това основание е отменил същата. При спазване на принципа на служебното начало и съобразявайки разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата касационна инстанция, като извърши проверка на оспореното съдебно решение, установи, че същото е валидно, допустимо, но в несъответствие с материалния закон и е необосновано. Ответниците са настанени в общинско жилище под наем със срочен наемен договор - до 29.8.2012 г. След изтичане на срока се счита, че договорът е прекратен. Съгласно чл. 46, ал. 4 ЗОбС при изтичане на срока за настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено ако наемателя отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Това е правна възможност, предвидена за титуляра на правото на собственост. Кметът на общината преценява дали да продължи срока на наемния договор и да приложи разпоредбата на ал. 4 на чл. 46 от ЗОбС. В случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед, издадена от кмета на район "Аспарухово" при Община Варна, но сключеният въз основа на нея, между общината и Звездомира Чапарова, договор за наем е с изтекъл срок, т. е. след 29.08.2011 г. жилището се ползва без правно основание. Това обстоятелство е релевантно и с оглед уговореното в раздел VI - "Прекратяване на договора", чл. 28, т. 28.1, а именно че същият се прекратява с изтичане на срока за настаняване. След тази дата е налице правна възможност за продължаване на уговорения срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е само предвидена от закона възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината. В случая липсва воля срокът на наемния договор да бъде продължен, за което наемателят е бил уведомен съгласно изискванията на чл. 26 от АПК. След като срокът на договора за наем е изтекъл и е налице изрично изразено несъгласие на общината да го поднови, то обстоятелството дали наемателят отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище, дали има отговор на искането си за настаняване в общинско жилище с оглед семейното му положение и др. подобни, е без правно значение. Развитите в оспореното първоинстанционно решение, съждения, обосноваващи касаторката като лице с жилищна нужда, са неотносими към наличието на твърдяните пороци на административния акт. Към момента на издаването на заповедта са били налице посочените в нея правни и фактически основания - изтекъл срок за настаняване - чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и идентичния чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредбата на Общински съвет Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди, на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища. Изтеклият на 29.08.2012 г. срок за настаняване в жилището е самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение и затова, в рамките на правомощието си по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, кметът на район "Аспарухово", при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване целта на закона, е издал процесната заповед. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта на кмета. С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените по делото разноски за адвокатска защита, пред настоящата инстанция, в размер на 200 лв., изплатени изцяло, видно от договор за правна защита и съдействие от 27.05.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,