Решение № 359 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 497/2016 г.

Решение № 359 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 497/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. П., подадена чрез адвокат Тодорова срещу решение № 7030 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3628/2015 г. на Административен съд - С.-град. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция. В съдебно заседание, чрез адвокат Тодорова, поддържа касационната жалба, не сочи нови доказателства. Претендира разноски. Ответникът - Столична община, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представя и подробно писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. П. А. съд - С.-град, В. Петрова е предявила иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, насочен срещу Столична община, с искане да и бъде присъдено обезщетение в общо размер на 23 000 лева от които за неимуществени вреди 3000 лева, изразяващи се в притеснения, безпокойство и възмущение от това че е била принудена да изтърпи образувано срещу нея принудително изпълнение, както и имуществени вреди в размер на 20 000 лв. представляващи върнатия от нея в двоен размер задатък по сключения предварителен договор за продажба на имот. Вредите са резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника, което е довело до неизпълнението на сключен от нея предварителен договор за продажба на недвижим имот. Незаконосъобразното бездействие се изразявало в това, че не е отразено служебно в регистрите действителното гражданско състояние на нея и на бившия и съпруг. Вследствие на това е била наложена възбрана върху имота, който искала да продаде за задължения на бившия и съпруг, с който са били разведени от 1995 г. Апартамента закупила много по-късно след развода. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, като е приел за установено, че са доказани имуществените и неимуществените вреди, но не са доказани другите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на незаконосъобразно бездействие е пряката и непосредствена причинна връзка. Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон и е правилно като краен резултат, но с корекция на изложените мотиви. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, описал е въз основа на тях фактическата обстановка по спора, която по същество не се оспорва. Претендирани са вреди от бездействие. Ищцата е твърдяла незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неотразяване в регистрите на нейното актуалното гражданско състояние, както и това на и бившия и съпруг, което е довело до осуетяване на сделката, предмет на предварителен договор за продажба. Съгласно чл. 256, чл. 257, ал. 1 АПК бездействие на административния орган е неизвършването на фактически действия, които органа е длъжен да извърши по силата на закон. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, но в производството по ЗОДОВ то следва да бъде установено. Съдът е изложил правилни изводи, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не може да се реализира отговорността на държавата по този ред и предявения иск се явява неоснователен. Отговорността на държавата и общините за вредите причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица може да бъде ангажирана, само при безспорна установеност на елементите от фактическия състав и наличието на причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. По аргумент на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в тежест на жалбоподателката е било да проведе пълно и главно доказване на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Установената фактическа обстановка по делото сочи, че жалбоподателката към момента на подписване на предварителния договор за продажба на процесния апартамент е била разведена - 28.06.2011 г. и нейно е било задължението, като "продавач" по сделката е да провери дали имота е свободен от тежести и дали има вписана възбрана, тъй като именно, тя като продавач декларира, че "продаваемият имот няма вещни тежести, няма неприключили съдебни спорове, няма реституционни искове и други", описани подробно в чл. 3, ал. 2 от раздел III - задължения на продавача в предварителния договор. Видно от клаузите на предварителния договор приложен по делото като доказателство продавачът е този, който е задължен да предаде имота на купувача във вида, състоянието, състава и пространството в което се намира в момента на сключване на този договор (чл. 3, ал. 4 от договора). Следователно жалбоподателката не е положила необходимата грижа на добър стопанин, да направи съответните справки в Службата по вписванията, където се вписват всички нотариални актове във връзка с прехвърляне на собствеността на недвижимите имоти и като титуляр на имота може получи пълна информация за недвижимия имот предмет на сделката, както и писмен документ - удостоверение, че върху имота няма тежести. Това свое задължение жалбоподателката неоснователно прехвърля изцяло върху общинската администрация и по-конкретно върху служба ЕСГРАОН, която не е вписала данните за семейното й положение, съгласно чл. 25, т. 12 от ЗГР в Електронния личен регистрационен картон. Дори и да се приеме, че Общинската администрация е следвало да отрази промяната (развода) в лични картон на жалбоподателката, за нея е била налице възможността да предяви иск по чл. 250 и сл. от АПК, като способ за правна защита, който тя не е използвала. Отделно основателен е доводът, че плащането на двойния размер на капарото по предварителния договор (20000 хил. лв.) е станало на 05.08.2011 г. в брой на ръка с разписка, без да се съобрази, че става въпрос за значителна сума над 15 000 лв., която обичайно се внася чрез банков превод или платежно нареждане по сметка, но във всички случаи по банков път, съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, за който жалбоподателката не е имала информация, но е била длъжна да се осведоми и връщането на сумата е станало по причина на вписаната възбрана върху имота. С оглед на това предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди към Общинската администрация на СО, за бездействие - неизвършване на вписване на действителното гражданско състояние на лицето, е недоказан по основание и размер. Липсва конкретна причинна връзка между фактически действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона, както и бездействие произтичащо пряко по силата на нормативен акт и настъпилите вреди за жалбоподателката. Връзката е опосредена от актове и действия на трети лица /ЧСИ, купувач, бивш съпруг/, които изключват наличието на пряка връзка като елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което крайният извод за неприложимост на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ е правилен и законосъобразен. Както се посочи предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не е установил наличието на незаконосъобразно бездействие от ответника, което е основен елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираното обезщетение, поради което законосъобразно искът на В. П. е отхвърлен. Решението на съда, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е в нарушение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение поради липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърденията, че то е необосновано, че не са обсъдени всички представени доказателства също са неоснователни по изложените по-горе мотиви. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила изцяло, включително в частта за разноските. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,