Решение № 3018 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2020 г.

Решение № 3018 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ [фирма] против решение № 938/24.07.2020 г., постановено по административно дело № 586/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед за налагане на санкции № РД-25-129/07.2.2020 г. на директора на РЗОК-Бургас. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт предвид наличието на посочените в чл. 203, т. 3 от АПК касационни основания: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на съдебното решение. Претендира и присъждането на направените съдебни разноски. Ответната страна- директорът на Районна здравноосигурителна каса- Бургас счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага на съда да остави в сила атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка с доказателствата по делото и проверка на решението в пределите по чл. 218 от АПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и при спазване на указания в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции № РД-25-129/07.02.2020 г., издадена от директора на РЗОК-Бургас, с която на Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма] са наложени тринадесет санкции неустойка в размер на 200 лева всяка една от тях за извършени тринадесет нарушения на ЗЗО и НРД за МД за 2018 г. Заповедта е издадена въз основа на констатациите, направени при тематична проверка на лечебното заведение, извършена от контрольори от отдел ДКИОД при РЗОК-Бургас. Констатациите от проверката са обективирани в протокол № 1409/11.12.2019 г., който е връчен на представител на изпълнителя на медицинска помощ. С писмено становище от 23.12.2019 г. са направени възражения по отношение на установените от длъжностните лица нарушения. Директорът на РЗОК-Бургас е поканил председателя на РК на БЛС-Бургас да определи представители от квотата на съсловната организация (кардиолог, нефролог и педиатър), които да бъдат включени в арбитражната комисия (писмо изх. № 62-01-63/30.12.2019 г., връчено на 7.01.2020 г.). В двуседмичен срок от връчването на писмената покана, представители на РК на БЛС-Бургас не са посочени, поради което арбитражна комисия не е била сформирана. Заповедта за налагане на санкции е издадена на 7.02.2020 г. По същество нарушенията, констатирани в т. 2. 1, т. 2. 2 и т. 2. 3 от протокол № 1409/11.12.2019 г., касаят воденето на болничната документация и се изразяват в това, че при хоспитализациите по ИЗ № 12455, 12228 и 12969 в епикризата и декларацията за информирано съгласие на пациента не е отразено вземане на биологичен материал (кръв) за извършване на скрининг за хипотиреоза и вродена надбъбречна хиперплазия през първата седмица от живота, каквото изискването на алгоритъма по клинична пътека № 6- "Грижи за здраво новородено дете". Нарушенията са квалифицирани като такива на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 277; чл. 287, ал. 3, т. 12; чл. 288, ал. 2, т. 3 и чл. 369, ал. 1 от НРД за МД за 20187 година. Нарушенията по т. 3. 1; 3. 2; 6.1.1; 6.1.2, 6.2.1 и 6.2.2 от протокола също са във връзка с водене на болничната документация при хоспитализациите по ИЗ № 11830, 12457, 10460, 10714, 11135 и 11282. Според административния орган те се изразяват в липса на разчитане /интерпретиране на резултатите от специалист по образна диагностика съгласно медицински стандарт "Образна диагностика и липса на попълнено заключение в съответния протокол от образно изследване. Нарушенията са квалифицирани по следния начин: т. 3. 1- чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 277; чл. 289, т. 8 и чл. 369, ал. 1 от НРД за МД за 2018 година; т. 3. 2. - чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; чл. 277; чл. 369, ал. 1 и чл. 289, т. 6 от НРД за МД за 2018 г.; т. 6.1.1- чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 277; чл. 289, т. 8 и чл. 369, ал. 1 от НРД за МД за 2018 година; т. 6.1.2- чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 277; чл. 289, т. 6 и чл. 369, ал. 1 от НРД за МД за 2018 година; т. 6.2.1 чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 277; чл. 289, т. 6 и чл. 369, ал. 1 от НРД за МД за 2018 година; т. 6.2.2. чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 277; чл. 289, т. 8, чл. 368 и чл. 369, ал. 1 от НРД за МД за 2018 година. Нарушенията по т. 3. 3; 3. 4 и 3. 5 са свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ при хоспитализациите по ИЗ 12751 и 12755. Сочи се, че не са спазени индикациите за хоспитализация по КП № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища" поради недоказване на окончателната диагноза- нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО във връзка с чл. 277; чл. 286, т. 6 а и т. 7 от НРД за МД за 2018 г. Третото нарушение е квалифицирано по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, чл. 277; чл. 286, т. 8 от НРД за МД за 2018 г. и се изразява в неспазване на индикациите за дехоспитализация на пациента по ИЗ 12755. Нарушението по т. 6. 3 от протокола е свързано с воденето на болничната документация и документооборота по ИЗ 10046- отразената в направлението за хоспитализация окончателна диагноза и МКБ (Емболия и тромбоза на бъбречна вена, МКБ 182. 3) не съответстват на отразената в епикризата (Атеросклероза на бъбречна артерия. РТА на а. реналис синистра- емболизация геласпон, МКБ 170,. 1). Прието е, че са нарушени чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 277; чл. 368 и чл. 369, ал. 1 от НРД за МД за 2018 г. С решението си Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед като е изложил мотиви, че тя е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до необоснованост на постановения съдебен акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед на директора на РЗОК – Бургас е издадена от компетентен орган и в установената форма. Правилен е и изводът, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й. Касационната инстанция споделя направения извод, че непровеждането на арбитражна процедура по направените от болницата възражения не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая административният орган е правилно е приложил чл. 76, ал. 4 от ЗЗО. Според тази норма, ако районната колегия на съответната съсловна организация не посочи свои представители в двуседмичен срок от поканата, санкции могат да се наложат и без становището по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО да е разгледано от арбитражна комисия. Доказателствата по делото установяват, че до председателя на РК на БЛС в [населено място] е изпратена писмена покана за посочване на трима представители с точно определени специалности, но в предвидения срок такива не са били посочени. Обстоятелството, че НРД за МД за 2018 г. е действал до 31.12.2019 г., а от 01.01.2020 г. е в сила нов НРД, е без значение. ЗЗО предвижда, че създаването на арбитражна комисия се организира от директора на съответната РЗОК за всеки конкретен случай. Директорът е изпълнил задължението си, като е поискал посочването на представители на съсловната организация, посочил е и каква специалност следва да имат те. След като такива представители не са посочени, директорът може да издаде заповед за налагане на санкции и без възраженията на изпълнителя на медицинска помощ да са разгледани от арбитражна комисия. Съдът обаче е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при събирането на относимите към спора доказателства, както и при постановяване на решението си. Извършената от административния съд проверка на материалната законосъобразност на атакуваната заповед е напълно формална и се основава на доказателства, които не са събрани по надлежния ред. Изложените от административния съд мотиви относно съответствието на заповедта с материалния закон се припокриват изцяло с мотивите, изложени в самата заповед. Не са обсъдени направените в жалбата срещу административния акт конкретни твърдения във връзка с оспорването на констатациите за извършени нарушения на ЗЗО и НРД за МД за 2018 г. В жалбата се твърди, че болницата не е извършила нарушенията по т. 2. 1, 2. 2 и 2. 3 и на новородените е взета кръв за изследване за хипотиреоза, фенилкетонурия и вродена надбъбречна хиперплазия през първата седмица от живота и това е отразено в съответните документи. В жалбата изрично е посочено, че към нея се прилагат копия на оригиналните бланки за взетата кръв. Такива доказателства обаче липсват в кориците на делото. Освен това при преценката на материалната законосъобразност на заповедта досежно нарушението по т. 2. 1 съдът се е позовал на ИЗ 12455 и е посочил, че в епикризата и декларацията за информирано съгласие липсват необходимите реквизити по КП № 6. История на новороденото с такъв номер и пациент И. Нейков не е приложена към материалите по делото. Такава история не фигурира и в съпроводителното писмо, с което жалбата и административния акт са изпратени в съда. В мотивите си съдът не е обсъдил и оплакванията по отношение на втората група нарушения, свързани с липсата на заключение, респ. тълкуване на резултатите при проведените образни изследвания. Жалбоподателят твърди, че такова тълкуване е направено и е отразено в съответния писмен документ. По делото са представени резултати от образни изследвания на л. 91 (относно нарушението по т. 3. 2), на л. 40 (относно нарушението по т. 6.1.1), на л. 65 (относно нарушението по т. 6.2.2), на л. 73 (относно нарушението по т. 6.2.1); на л. 58 (относно нарушението по т. 6.2.2). В мотивите към постановеното решение съдът не е посочил защо приема, че посочените документи не съдържат заключение, респ. тълкуване, както е приел административният орган. И относно нарушенията по т. 3. 3, 3. 4 и 3. 5, които касаят неспазени критерии за хоспитализация/дехоспитализация, съдът е възприел безкритично мотивите на административния орган, без да изложи мотиви защо счита, че не са спазени индикациите за хоспитализация. За изясняване на посочените въпроси, които обосновават налагането на финансова санкция на болницата, са необходими специални знания от областта на медицината. Действително процесуалният представител на лечебното заведение е заявил, че няма искане за назначаване на експертиза, но съобразно чл. 171, ал. 2 от АПК вещи лица съдът може да назначава и служебно. Ето защо е следвало съдът да назначи експертиза, с помощта на която да установи дали са спазени индикациите за хоспитализация/дехоспитализация в посочените случаи, за да прецени дали са били налице материалните предпоставки за налагане на санкция. Изложеното води до извода, че съдът е формирал изводите си в нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата, без да изясни правнорелевантните за спора факти, без да изложи становищата на страните и да обсъди направените възражения относно констатациите на проверяващите. Това налага отмяната на атакуваното решение и връщането му за ново разглеждане съобразно чл. 222, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди по същество наведените от здравното заведение доводи за незаконосъобразност на административния акт и твърденията, че не са налице извършени нарушения. Следва да се съберат и доказателства относно неизяснените факти по спора, както и доказателствата, посочени в жалбата. В тази връзка съдът следва да назначи и съдебно-медицинска експертиза, която да установи дали медицинската документация по отношение на цитираните в заповедта ИЗ е водена правилно и съгласно изискванията на медицинските стандарти; дали в документите с резултатите от образните изследвания се съдържа тълкуване на получените резултати; дали са били спазени индикациите за хоспитализация/дехоспитализация по съответните ИЗ. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК административният съд следва да се произнесе и по отношение на разноските, направени в касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, състав на шесто отделение,