Решение № 12814 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2016 г.

Решение № 12814 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадено от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи (ГД"ГП"- МВР) против решение № 58 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 574/2015 г. по описа на Административен съд Х. (АС Х.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като се сочи, че независимо от обстоятелството, че доказателствата за нарушението са събрани в рамките на друго дисциплинарно производство, то привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е запознато с обобщената справка, в която се съдържат данните и за извършеното от него нарушение. Дадените от служителя обяснени я са приети от дисциплинарно- наказващия орган, а не от дисциплинарно-разследващия помощен орган, налице е нарушение на служебната дисциплина, като определеното наказание отговаря по степен на извършеното и е наложено от компетентния орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде "оставена в сила" оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. О. И. Т. Д., чрез пълномощника си адв. Н. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 58 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 574/2015 г. по описа на АС гр. Х. е отменена по жалба на И. Д. заповед № УРИ 3282з-1967 от 06.08.2015 г. на директора на ГД "ГП" - МВР, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на И. Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. трето от ЗМВР. За да постанови обжалваното решение, АС гр. Х. е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че при издаване на атакуваната пред него заповед са допуснати съществени нарушения на ЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не са допуснати нарушения при образуване и провеждане на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай същото започва с първото действие за установяване на нарушението, но правилно АС гр. Х. обосновава извод, че това първо действие следва да е за установяване на нарушение на служителя, спрямо който се провежда дисциплинарното производство за извършено от него нарушение, а не срещу друг служител за друго нарушение. Лицето, на което е наложено дисциплинарното наказание, трябва да разполага с всички права по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и в посочената хипотеза. В случая данните за извършените от наказаното лице нарушения са събрани в рамките на друго дисциплинарно производство и са изведени като такива по отношение същото едва в обобщена справка от 23.06.2015 г., която му е връчена на 21.07.2015 г. До датата на връчване лицето не е участвало по никакъв начин в производството като лице срещу което се води дисциплинарно производство. Същото е дало сведения на 12.06.2015 г., под формата на докладна записка, но изрично е посочено, че става дума за дисциплинарното производство по отношение друго лице - Г. И.. Н. Д. не е осигурено ефективното упражняване на правата му и поради обстоятелството, че наказващият орган е формирал волята си за наличие на нарушение и вида и размера на наложеното наказание, преди дисциплинарно привлеченото лице да бъде изслушано по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Видно от резолюции на наказващия огран с дата 14.07.2015 г., положени върху адресираното до него становище от разследващия орган, същият е написал "да" по отношение квалификациите на нарушенията, вида и размера на предлаганите наказания. С даденото от Д. обяснение от 24.07.2015 г., такова по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, административно-наказващият орган се е запознал далеч по-късно, в деня на издаване на оспорената заповед - 06.08.2015 г., т. е. същите са приети формално. Административно-наказващият орган не е обсъдил възражението в обяснението, че липсват категорични доказателства, че е извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизвършване на проверка на лицето Г. И. и М. И. в АИС "Граничен контрол" на 27.03.2015 г. около 18.05 часа на АРМ -09 (вход леки автомобили). Събрани са само и единствено данни, че съгласно фонова ротация в посочения като час на нарушението дисциплинарно привлеченото лице е бил на работа на цитираното място. Липсват доказателства, че Г. и М. И. са осъществили преминаване именно през АРМ - 09 (вход за леки автомобили) и не са били подложени на гранична проверка в посочения час, което не е обсъдено от наказващия орган. Неоснователни са доводите в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактите по спора и правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното решението като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени на ответника по касация, претендираните от него в срок разноски, доказани в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждения, видно от представения договор за правна защита и съдействие/пълномощно, реално внесени. Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение