Решение № 595 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6902/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуален представител срещу решение 4139 от 09.05.2024 г., постановено по административно дело 777/2023 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2021г. с изх. 02-160-2600/7387/06.02.2023 г. УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му и присъждане на разноски. В жалбата са развити подробни доводи за законосъобразност на обжалваното при първоинстанционния съд УП. Ответникът по касационната жалба Център регион груп ЕООД, с управител и представляващ Х. Х. М. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореното пред него УП е издадено от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК) отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като в него не са изложени конкретните фактически и правни основания, приложими в случая. Решението е законосъобразно. Обосновани и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда, че в уведомителното писмо не са посочени конкретните фактически обстоятелства и приложимите за този случай правни норми в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото в специалния закон ЗПЗП липсват такива относно формата на акта. Наведените доводи в касационната жалба, че в обясненията към таблиците са посочени нарушения на цитирани правни норми не обосновават обратен извод, тъй като правилно в обжалваното решение е посочено, че при липсата на фактически установявания, изброяването на възможно приложими правни норми не обосновава извод за изпълнение на посочената законова разпоредба. Твърденията, че в последващо уведомително писмо от 16.03.2023 г. органът е посочил, че отказва финансиране по цитираната мярка поради непредставяне на някои от документите по чл. 33, ал. 1, т. 4 (по - конкретно по ал.1, т. 2 ?!), чл. 38 и чл. 39 от Наредба 4/24.02.2015 г. не могат да се приемат като саниращи посочения порок на обжалвания акт поради това, че са изложени в акт, който е постановен след него, при което няма как и да има позоваване на същия от органа. Освен това по делото са представени и доказателства за издадени сертификати след извършена инспекция от контролиращото лице, които водят до извод, обратен на направения от органа, издател на акта. Останалите наведени доводи касаят твърдения за законосъобразност на издадения от касационния жалбодател акт, който обаче е бил предмет на проверка пред първоинстанционния съд, при което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство с предмет законосъобразност на постановеното от този съд решение. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, които са установени и анализирани и въз основа на тях са формирани правните му изводи, изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение