Решение № 12756 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2544/2024 г.
ВАСТрето отделение25.11.2024 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 6302/25.10.2023 г., постановено по адм.дело 269/2018 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е осъдена Главна дирекция Охрана гр. София да заплати на Е. Д. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], сумата в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 27.11.2013 г. до 09.03.2018 г. при конвоирането му в специализирани автомобили на Главна дирекция Охрана гр. София и на Административен съд София град сумата в размер на 819 /осемстотин и деветнадесет/ лева разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Д. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], против Главна дирекция Охрана гр. София, иск за неимуществени вреди и за сумата от 960 /деветстотин и шейсет/ лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 27.11.2013 г. до 09.03.2018 г. при конвоирането му в специализирани автомобили на Главна дирекция Охрана гр. София.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Е. Д. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място] и Главна дирекция Охрана , гр. София, срещу Решение 6302 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 269/2018 г. по описа на Административен съд София град. Е. М. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за причинени неимуществени вреди, над присъдения размер от 960 лева до претендирания такъв от 50000 лева, като постановено в противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Главна дирекция Охрана (ГДО) обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 960 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Е. М. и основателност на касационната жалба на ГДO гр.София. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Е. М. против ГДО гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са претендирани неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия, довели до застрашаването на живота и здравето му и подлагането му на унижения и изтезания в периода 27.11.203 г. до 09.03.2018 г., осъществени при извършване на конвойна дейност с бусове, които не са били осигурени (изградени) със седалки, със системи за сигурност, с оглед обезопасяване движението на конвоираните лица, без отопление и вентилация, без осветление, с постоянен шум в тях. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения от М. иск за сума в размер на 960 лева, при приетото за установено наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за част от въведените обстоятелства от ищеца, при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като в останалата му част до претендираната такава от 50000 лева го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 391, ал. 3, т. 6 от Закона за съдебната власт Главна дирекция Охрана към Министерство на правосъдието конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт . Конвойната дейност се осъществява със специализирани за това автомобили, оборудвани съгласно изисквания, въведени за процесния период с Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на Главна дирекция Охрана , утвърдени на основание чл. 5, т. 6 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 т. 11 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция Охрана от министъра на правосъдието. Установено е по делото от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, че специализираните автомобили, с които е извършвана конвойна дейност отговарят на всички изисквания въведени с тези правила, включително притежават климатични инсталации и осветителни тела.. Правилно е прието в обжалваното решение, че тези автомобили отговарят на изискванията на Закона за движението по пътищата за да бъдат допускани до движение по отворените за обществено ползване пътища. Видно от заключението експертизата, всички автомобили са от Категория М , произведени са фабрично-заводски на базата на серийно произвежданите с доработка за приспособяване към нуждите от тях като Специализирани автомобили (автобуси) за превоз на пътници лишени от свобода и задържани, като не е извършвана доработка на фабричното им състояние, с изключение на добавена заключваща система на килиите, съответно отговарят на изискванията на ЗДвП. Република България е въвела изискванията на ЕС в областта на транспортните средства чрез Наредба 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, БР. 40 ОТ 2009 г.), в това число и на изискванията на правилата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (И. на ООН) за Единни изисквания относно одобрението на моторни превозни средства от категория M2 или M3 по отношение на тяхната обща конструкция (OB L 373, 27.12.2006 г.). Съответствието на оборудването на автомобилите с изискванията, на които следва да отговарят, е предмет на проверка и преценка при регистрацията на автомобилите, извършва се от съответните органи, компетентни да извършат регистрацията, съгласно Наредба I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като за първоначална регистрация се изисква и валиден за целите на регистрацията оригинал на ЕС сертификат за съответствие, издаден от производителя. Следователно, след като компетентните органи са извършили необходимия технически прегледи по чл. 5, ал. 3 т. 4 и документален такъв по чл. 12 от Наредба I-45 от 24 март 2000 г. и са издали свидетелство за регистрация, то съдът само в производство, в което се оспорва тази констатация, е компетентен да провери дали е законосъобразна. Съдът следва да зачете правното действие на свидетелството за регистрация на процесния автомобил и не може инцидентно в производство по чл. 204, ал. 4 АПК да го отрече. Въз основа на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че съответствието на специализираните автомобили, използвани при конвоирането на ищеца в процесния период до различни съдебни сгради, не основава засягане на права, подлежащи на обезщетяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Неправилно обаче е приета от първоинстанционният съд основателност на исковата претенция, поради превозване на ищеца в индивидуално помещение (клетка) в специализираните автомобили, както и за случаите, в които в същите са конвоирани лица в по-голям брой от капацитета им. В исковата си молба ищецът следва да направи изложение на обстоятелствата на които се основава искът. В случая предявения иск не се основава на твърдения за превозването му в индивидуална клетка, нито за проблеми, свързани с конвоирането с един автомобил на повече лица от капацитета му. Същият се основава на превоз на седалки, които не са обезопасени, без предпазен колан, проблеми със здравето, поради липса на отопление и наличие на шум от наличните в автомобилите шкафчета. Твърдения в посочения смисъл не са наведени и в хода на съдебното производство нито от ищеца, нито от процесуалните му представители. Доколкото в хода по същество ищецът е изложил подобни съображения следва да се отбележи, че необосновано и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че специализираните автомобили с височина от пода 140-155 см, с ширина на седалката от 35 см и и с индивидуално помещение с размери 65/60 см са причинили болки и страдания на ищеца, надвишаващи неизбежния елемент на страдание, присъщ на наказанието, предвид неговият ръст и телосложение, въпреки установеното им съответствие с нормативните изисквания. Целта на специализираните автомобили не е осигуряване максимално възможно удобство на пътуващите в тях, а осигуряване на безопасно пътуване, с цел да бъде избегната възможност за инциденти и нарушения при превоза на лицата със специален режим по ЗИНЗС. Макар и специфични, условията при конвоирането на ищеца не може да бъдат определени като изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, нито застрашаващи живота и здравето му. Както бе посочено, установено е по делото, че специализираните автомобили, с които е извършвано конвоиране на ищеца съответстват на изискванията, с оглед специфичното им предназначение, не се установява по делото при нито един превоз да е допуснато нараняване или какъвто и да е дискомфорт на ищеца при конвоирането, още по-малко здравословни проблеми. Принципното несъгласие на ищеца с оборудването и състоянието на автомобилите не основава причиняване на неимуществени вреди. На обезщетение подлежат нанесени вреди тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. При приложението на чл. 52 ЗЗД съдът следва да прецени естеството и характерът на причиненото страдание не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, а съобразно установени и доказани конкретни факти, от които тя произтича, при съобразяване и с общите схващания за справедливост, основаващи обезщетяването им. Необосновано и при правилно неприложение на закона в случая съдът е приел основателност на предявения иск, при недоказано настъпване на твърдени вреди и то в пряка причинна връзка от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявения от Е. М. против Главна дирекция Охрана иск изцяло за неоснователен и недоказан, а обжалваното решение за неправилно в частта му, с която предявения иск е уважен. Следва същото да бъде отменено в частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди със сума в размер на 960 лева и е осъден ответника да заплати сторените разноски по делото, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли и в тази му част. В останалата му обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение