Решение № 3296 от 28.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от П. Тончев, от [населено място], общ. Гулянци, обл. Плевен, чрез адв. Силвестърова срещу Решение 82 от 24.02.2022 г. постановено от Административен съд - Плевен по адм. дело 8 по описа на съда за 2022 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/12032 от 17.11.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за възстановяване на суми изплатени като субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., направелние Поддръжка на местообитания за защитени видове в обработваеми земи разположени в орнитологични важни места кампания 2013 и 2014 г. в размер на 199 887.32 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. а от Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. на Министъра на земеделието и храните (МЗХ). В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Постановено е в противоречие с практиката на Върховния административен съд (ВАС). Основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент е неспазени изисквания за управление на заявената агроекологично дейност. С влязло в сила решение по адм. дело 708/2019 г. на ВАС е прекратен агроекологичния ангажимент, поради което касаторът счита, че за периода 2013-2017 г. П. Величков е бил с валиден ангажимент. В касационната жалба са изложени твърдения, че наложената санкция е след приключване на агроекологичния ангажимент. Според касатора не е съобразено, че Уведомително писмо /УП/ изх. 01-6500/12032 от 19.04.2016 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент е издадено в съответствие с т.5 от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214, която е прогласена за нищожна. В тази връзка е поискана отмяна на влязлото в сила решение 735 от 11.12.2018 г. по адм. дело 252/2017 г. на Административен съд Плевен, потвърдено с решение 16664 от 06.12.2019 г. постановено по адм. дело 708/2019 г. на ВАС. Според касатора, неправилно е определен и размерът на подлежащата на възстановяване субсидия, тъй като прекратяването на агроекологичния ангажимент е влязло в сила на 06.12.2019 г. т.е. след изтичането му. Това сочи, че е приложима б. г на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. на МЗХ /по долу за краткост Наредба 11/06.04.2009 г./, а не б. а, както е посочено в административния акт. При постановяване на съдебното решени е игнорирано изцяло това обстоятелство. По тези съображения се иска решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отмени издадения АУПДВ. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък (л.29). Ответникът Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, възразява срещу изложените в касационната жалба твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното съдебно решение. Твърди, че не са налице основания за прилагане на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г. Изплатената субсидия подлежи на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Възстановяването на паричните средства е последица от този административен акт. Неоснователно е твърдението, че до 2018 г. Тончев е бил с валиден агроеколагичен ангажимент. Не са налице касационни основания, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от касатора и претендира присъждане на разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Решението на първоинстанционният съд е правилно и обосновано. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално правни норми. Изводът за законосъобразност на АУПДВ е обоснован на обективна преценка на доказателствата по делото. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил АУПДВ изх. 01-6500/12032 от 17.11.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за възстановяване на суми изплатени като субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. направление Поддръжка на местообитания за защитени видове в обработваеми земи разположени в орнитологични важни места кампания 2013 и 2014 г. в размер на 199 887.32 лв. При извършената проверка по подадената жалба, съдът е приел, че административният акт е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. П. Тончев е уведомен за започване на административното производство и му е осигурена възможност да участва при издаването на акта съгласно изискванията на чл. 34 АПК. От приложеното по делото решение 735 от 11.12.2018 г. по адм. дело 252/2017 г. е видно, че през 2015 г. Тончев е намалил заявената площ от 306.84 ха на 276.12 ха. При извършената проверка относно съответствието на АУПДВ с материален закон, съдът е приел, че са осъществени материално правните предпоставки, от които е възникнало установеното с АУПДВ вземане. Съдът е посочил, че АУПДВ може да се издаде на основание прекратяване на агроекологичен ангажимент, като прекратяването се извършва по реда на чл. 18, ал. 3 Наредба 11/06.04.2009 г. Моментът на прекратяване има значение за определяне размера на подлежащото на възстановяване подпомагане. Съдът е споделил извода на административния орган, че в конкретния случай агроекологичния ангажимент е прекратен на третата година, следователно на основание чл. 18, ал. 3, б. а от Наредбата подлежи на пълно възстановяване. Поради изложеното е направен извод, че размерът на подлежащата на възстановяване помощ е определен правилно. Направен е извод, че законосъобразността на прекратяването на агроекологичния ангажимент е установено с влязло в сила решение. Административният съд е посочил, че от П. Тончев не са били изложени твърдения за наличие на форсмажорни обстоятелства и по делото не е установено наличие на такива по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/2009 г., поради което цитираната разпоредба е неприложима. Съдът е приел за неоснователно, твърдението на жалбоподателя, че до 2018 г. Тончев е бил с валиден агроекологичен ангажимент. Изложени са мотиви, че липсва презумпция, че до влизане в сила на уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичния ангажимент, ДФЗ дължи плащане. Направен е извод, че прекратяването на агроекологичния ангажимент води до нови правни последици между които е и възможността за издаване на АУПДВ. По тези съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Тончев срещу АУПДВ. Решението е правилно. По делото е установено, че П. Тончев е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 408796 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАЮ). Одобрен е за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г.,с направление Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места през кампания 2013. По заявленията на П. Тончев са изплатени суми по мярка 214 Агроекологични плащания, направление Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места, както следва: през първата година от ангажимента по заявление с УИН: 15/040413/67775 за кампания 2013: 100 151.06 лв.; през втората година от ангажимента по заявление с УИН: 15/280414/74054 за кампания 2014: 99 736.26 лв. На Тончев са извършени административни проверки на основание чл. 65, ал.1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент. С уведомително писмо с изх. 01-6500/12032/19.04.2016 г. същият е уведомен за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2015 г. От приложена към това уведомително писмо таблица е видно, че Тончев не е заявил за подпомагане два парцела с номера 14876-210-1-3 и 14876-658-2-1, с площ съответно 7,11 и 23,61 ха, и процентът на припокриване на площта на пресичане на заявените парцели през 2015 г. спрямо одобрените за участие в мярката е 89,99 %. На основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11, ангажиментът на Тончев е прекратен поради неспазване на чл. 24, ал. 2 от същата наредба. Това уведомително писмо е оспорено по съдебен ред. Образувано е адм. дело 252/2017 г. по описа на Административен съд Плевен, по което е постановено решение 735 от 11.12.2018 г., с което жалбата е отхвърлена. Съдебният акт на първоинстанционният съд е оставен в сила с решение 16664 от 06.12.2019 г. по адм. дело 708/2019 г. по описа на ВАС. По делото не е било спорно, че на Тончев е бил издаден предходен АУПДВ от 20.10.2016 г. от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, който е оспорен по съдебен ред и е образувано адм. дело 1023/2016 по описа на Административен съд Плевен. По това дело е постановено решение 486 от 28.07.2020 г., с което жалбата е отхвърлена. При инстанционен контрол, с решение 4850 от 15.04.2021 г. по адм. дело 9947/2020 г. по описа на ВАС, решението на Административен съд Плевен и АУПДВ са отменени. Мотивите за отмяна са, че към датата на издаване на АУПДВ, УП за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е било влязло в сила. С писмо с изх. 01-6500/12032 от 09.08.2021 г. на ДФЗ-РА кандидатът е уведомен за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация. Кандидатът е възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ, като е изложил твърдения, идентични на тези в жалбата до първоинстанционния съд. На 17.11.2021 г. е издаден процесния АУПДВ, който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 б. а, вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП на П. Тончев е установено публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., направление Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места за кампании 2013 и 2014 във връзка с подадените от него общи заявления за плащане на площ за 2013 с УИН 15/040413/67775 и за 2014 с УИН: 15/280414/74054, по които са направени плащания в общ размер на 199 887.32 лв. Посочено е, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. а от Наредба 11 от 06.04.2009 г. П. Тончев следва да възстанови 100% от общата сума, или 199 887.32 лв. Касационната инстанция споделя първоинстанционните мотиви, че в производството по издаване на АУПДВ органът е установил относимите факти и обстоятелства, като жалбоподателят е бил уведомен за откритото производство по издаване на АУПДВ и не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това Тончев е бил наясно с основанието за откриване на производството - прекратяването на Агроекологичния ангажимент с влязъл в сила акт. Тончев е адресат на Акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент и в това си качество лицето е упражнило правото си на оспорване законосъобразността на акта за прекратяване на Агроекологичния ангажимент на всички известни му основания. Неоснователно е оплакването на касатора, че е бил с валиден ангажимент за периода 2013-2017 г., защото агроекологичния ангажимент е прекратен с влязло в сила решение по адм. дело 708/2019 г. на ВАС. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд, че липсва презумпция, че до влизане в сила на уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичния аргажимет, ДФЗ дължи плащане. Основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент е неспазване на чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. От събраните по делото доказателства се установява извършването на нарушението, а именно че Тончев не е заявил за подпомагане два парцела с номера 14876-210-1-3 и 14876-658-2-1, с площ съответно 7,11 и 23,61 ха, и процентът на припокриване на площта на пресичане на заявените парцели през 2015 г. спрямо одобрените за участие в мярката е 89,99 %. На основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., ангажиментът на Тончев е прекратен. От касатора не са изложени твърдения за наличие на форсмажорни обстоятелства пред административния съд. Такива не се твърдят и пред настоящата инстанция, поради което разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/2009 г., е неприложима за настоящия случай. Размерът на подлежащата на възстановяване субсидия е правилно определен. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в случая е приложима б. а на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/2009 г., тъй като агроекологичният ангажимент на подпомаганото лице е прекратен до края на третата година, считано от годината на първоначално одобрение по мярката (определена в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредбата). Поради изложеното правилно е прието от съда, че е дължимо възстановяване на 100 % от изплатената финансова помощ за кампании 2013 и 2014. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВАС. Цитираното от касатора решение 3349 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. дело 10238/2020 г., се явява изолирано в практиката на ВАС, както правилно е посочил и административния съд. Преобладаващата съдебна практика на ВАС обвързва прекратяването на агроекологичния ангажимент с годината, по отношение на която същият е прекратен, като първоинстанционното решение е съобразено с нея. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на ДФЗ гр. София следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховен административен съд, състав на осмо отделение