Решение № 10185 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 225/2016 г.

Решение № 10185 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 225/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 67 от 30.10.2015 г. по адм. д. № 87/2015 г. на Административния съд-Габрово. С него съдът е обявил за нищожно уведомителното писмо, издадено от касатора в настоящото производство. Върнал му е преписката за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в решение № 8027 от 17.12.2013 г. по адм. д. № 10638/2011 г. на Административния съд София-град, което е оставено в сила с решение № 11360 от 29.09.2014 г. по адм. д. № 1902/2014 г. на Върховния административен съд. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1350 лв., направени пред Административния съд-Габрово. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в него се моли съдът, да отмени обжалваното решение, както и да му заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лв. и за двете инстанции. Отделно от това прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната по касация страна. В допълнително становище от 17.09.2016 г. процесуалният представител на касатора претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 750 лв. за двете инстанции и отново възразява размера на евентуално поисканото адвокатско възнаграждение о ответната страна. Ответната страна "Еко - Бул" ООД, гр. Габрово, чрез адвокат Евгения Йончева оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, а съдебното решение за правилно и законосъобразно. По изложените в нея съображения моли съда, да остави в сила решението. Прави искане за присъждане на разноски, за които представя списък и договор за правна защита и съдействие с договорено и платено възнаграждение в размер на 650 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че с издаденото ново уведомително писмо от изпълнителния директор на ДФЗ, не са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в решението на Административния съд София-град, с което предходното уведомително писмо е отменено. На следващо място прокурорът счита, че в отменителното решение на Административния съд София-град е посочено, че основен проблем на административните процедури за 2010 г. е промяната на допустимия слой площи, което е станало в хода на административното производство. Земеделските производители не са имали възможност да очертаят различни площи от заявените или да променят очертаните. От друга страна за административния орган не е съществувало задължение да се съобрази с променения допустим за подпомагане слой, поради което той е бил длъжен да укаже на дружеството-жалбоподател да представи доказателства за поддържането на заявените парцели. Прокурорът сочи освен това, че при разглеждането на спора пред Административния съд София-град е прието заключение на вещо лице, което е установила размера на площите, обработвани от жалбоподателя и тези, които не са били допустими за подпомагане. При новото издаване на уведомителното писмо административният орган е трябвало да се съобрази с указанията, дадени в съдебното решение, което не е направено. Поради това, заключава прокурорът, правилно съдът е приел наличието на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което е обявил уведомителното писмо за нищожно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е частично неоснователна, по следните съображения: С решението си Административният съд-Габрово е обявил нищожността на уведомително писмо с изх. № 02-070-2600/828 # 8 от 1.04.2015 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с уведомителното писмо е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. на "Еко-Бул" ООД. То е било издадено в изпълнение на решение № 11360 от 29.09.2014 г. по адм. д. № 1902/2014 г. на Върховния административен съд. Съдът е посочил, че земеделският производител е заявил за подпомагане площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските (НР 2), конкретизирал е площите, сумите, оторизацията им, както и тези площи, които са приети за наддекларирани/недопустими за подпомагане. На следващо място съдът е анализирал съдържанието на обжалваното пред него уведомително писмо и го е съпоставил с уведомителното писмо с изх. № 02-070-2600/828 от 2.10.2011 г., което е било предмет на съдебен контрол пред Административния съд София-град. Изложил е мотивите на решение № 8027 от 17.12.2013 г. по адм. д. № 10638/2011 г. на Административния съд София-град, които е съпоставил с причините, по които е отказана оторизация на суми по заявените площи за подпомагане на новоиздаденото писмо. Достигнал е до извод, след преценка на представените от административния орган доказателства, че указанията дадени в съдебното решение не са изпълнени, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 АПК е обявил уведомителното писмо с изх. № 02-070-2600/828 # 8 от 1.04.2015 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за нищожно. При произнасянето си по искането за присъждане на разноски, направено от жалбоподателя, съдът е приел, че спорът е с материален интерес. Съпоставил е размера на материалния интерес с договореното и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. с § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е уважил възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на ДФЗ, поради което е присъдил целия замре на разноски - 1350 лв., от които 50 лв. държавна такса. Постановеното решение е правилно и законосъобразно в частта му на решаването на спора по същество. От сравняването на двете уведомителни писма се установява по безспорен начин, че между тях няма никаква разлика. В хода на съдебното производство ДФЗ не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че е извършил нова проверка на заявлението за подпомагане на жалбоподателя, нито пък се е съобразил по някакъв начин с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението на Административния съд София-град. При разглеждането на спора пред Административния съд София-град е било изслушано и прието заключение на вещото лице Г. Р. Л., което подробно е изяснило площите, които са заявени за подпомагане, обработката им със заявените кодове култури, тези, поставени под угар и ливадите и пасищата, които се косят или пашуват. От отразеното в уведомителното писмо, а така също и в проведените съдебни заседания ДФЗ не е представил никакви доказателства за изпълнение на указанията на Административния съд София-град. Поради това съдът е приел, че с издаденото ново уведомително писмо е изпълнена хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което е обявил новоиздаденото уведомително писмо, което е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение за нищожно. Направените твърдения в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост, както и за нарушение на материалния закон са неоснователни. Възраженията са обосновани с разпоредби от ЗПЗП и от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Те се отнасят до прилагането им и не доказват изпълнение на указанията, дадени в решението на съда, с което първоначално издаденото уведомително писмо е отменено. Дадените указания на съда по тълкуването и прилагането на закона изобщо не са съобразени и изпълнени, поради което правилно Административният съд-Габрово е обявил обжалваното уведомително писмо за нищожно. Решението на съда в частта му за разноските е неправилно. В производството по оспорване на уведомителните писма, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ съдът проверява тяхната законосъобразност. В резултат на проверката съдът може да отмени изцяло или в определени части уведомителното писмо. Но определянето на оторизираната сума полагаща се за площта, заявена за подпомагане по мерките за директни плащания е в специалната компетентност на административния орган - на изпълнителния директор. Поради това при отмяна на уведомителното писмо преписката се връща на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, който е компетентният орган да реши спора по същество. Съдът не решава спора по същество, поради което спорът относно законосъобразността на издаденото уведомително писмо е административноправен, само за неговата законосъобразност, без материален интерес. Погледнато от този ъгъл решението на съда в частта му за разноските е неправилно, защото съдът е приел точно обратното. Неправилно е и позоваването на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е прогласена за нищожна с решение № 14820 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 10395/2014 г. на Върховния административен съд, обн. в ДВ, бр. 10/2016 г. Разбира се решението е обявено след произнасянето на съда, но с т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Административният съд, като е съобразявал размера на договореното и платено адвокатско възнаграждение неправилно се е позовал на § 2 от посочената наредба. Решението на съда в тази му част за разноските е неправилно, защото съдът не е съобразил обема, фактическия материал, правната сложност на спора, процесуалното представителство и осъществената правна помощ. Възнаграждението следва да бъде намалено в размер на 800 лв. с оглед на това, че новоиздаденото уведомително писмо е същото, като предходното, което е било отменено, а по делото не е имало нови представени доказателства. Обемът на фактическия материал и правната сложност на спора би бил съответен на посочения размер от 800 лв. В тази смисъл решението на административния съд в частта му за разноските следва да се измени. ДФЗ следва да заплати разноски в размер на 800 лв. по договора за правна защита и съдействие и 50 лв. за внесена държавна такса. За разликата от 850 лв. до размера на сумата от 1350 лв. искането за разноски следва да се отхвърли. Пред настоящата инстанция жалбоподателят също е поискал присъждането на разноски в размер на 650 лв., за които е представил списък. Същевременно ответната страна по касация отново е направила възражение за тяхната прекомерност с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира възражението за основателно. Възнаграждението за правна защита и съдействие следва да се намали до размера на сумата от 500 лв., която е съответна на фактическата и правна сложност на спора, предмет на касационното производство. Направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна по касация следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК във връзка с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение