Решение № 11158 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2016 г.
ВАСПетчленен състав24.10.2016 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6904/9.06.2016 г. по адм. дело № 4411/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. ОСЪЖДА Д. П. П. с адрес в гр. С., бул. "А. С." №..., ет. ..., ап. ... да заплати на Министерството на земеделието и храните юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11158 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. П., жив. в гр. С., срещу решение № 6904/9.06.2016 г. по адм. дело № 4411/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № РД-15-1032/13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, с която е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано е и излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира жалбата за допустима и приема за установено следното от фактическа и правна страна: Към датата на прекратяване на служебното правоотношение Пенчева е заемала длъжността "държавен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в МЗХ. От представеното по делото длъжностно разписание в сила от 5.12.2014 г., утвърдено със заповед № РД-09-809/5.12.2014 г. на министъра се установява, че общата численост на служителите в МЗХ възлиза на 602 щатни бройки, от които 152 в Обща администрация, в която се намирала и дирекцията, в която се е намирала длъжността, заемана от П.. От утвърденото със заповед № РД-09-826/13.12.2014 г. длъжностно разписание, в сила от същата дата се установява, че общата численост на служителите в министерството е запазена на 602 щатни бройки, но е намалена числеността на служителите в Обща администрация на 146 щатни бройки. Същата отново е съставена от 6 дирекции, като е премахната дирекция "Връзки с обществеността", но в новосъздадена дирекция "Електронно управление" е създаден отдел "Връзки с обществеността" с шест щатни бройки, от които една за началник на отдела и пет за главен експерт. Същевременно длъжностите в Специализирана администрация са се увеличили с 8 бройки от 372 на 380. В тази администрация и по двете длъжностни разписания съществува дирекция "Европейска координация и международни отношения" с три отдела. Единият от тях - отдел "Международни отношения" с 8 щатни бройки по длъжностното разписание в сила от 13.12.2014 г. е с променено наименование - "Международни отношения и протокол" и броят на служителите е увеличен с три щатни бройки от 8 на 11, като са увеличени с по една щатна бройка тези за длъжностите "държавен експерт", "главен експерт" и старши експерт". За да отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Твърдението, че съдебният акт е постановен при противоречиви мотиви, респ. твърдение за необоснованост, е неправилен. Вярно е, че легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно. Следва да се отбележи обаче, че една от формите на съкращаване на длъжност в администрацията се реализира чрез намаляване на броя на служителите, изпълняващи дадена длъжност. Премахването на отделни длъжности и създаването на нови, с оглед на числеността на щатните бройки за отделна длъжност, са част от правомощията на органа по ръководството на дейността на администрацията с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции. В този смисъл се споделят съображенията на първоинстанционния състав, че след закриване на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" дейността на същата е запазена, но е прехвърлена за изпълнение в други две дирекции, при намален брой служители. Със закриване на дирекцията, в която е изпълнявала служебните си задължения жалбоподателката са премахнати и длъжностите, които са съществували в нея, при което следва извод, че длъжността, заемана от жалбоподателката не съществува като нормативно определена позиция в новото щатно разписание. Органът по назначаването разполага с оперативна самостоятелност за упражняване на конкретното правомощие, която не подлежи на проверка за законосъобразност. Преценката кои служители от дирекцията да освободи и кои да запази чрез реорганизация попада в дискреционната власт на административния орган, тъй като тази преценка се извършва по целесъобразност, доколкото е свързана с конкретните приоритети в работата на съответното учреждение. При служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Неоснователен е доводът, че е налице нарушение на материалния закон досежно въпросите за правното основание въз основа на което е издаден административния акт и изложените съображения на съда в тази насока. Видно от същия такова правно основание е посочено - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователен е доводът за неправилна преценка на съда за спазването на изискването на чл. 59 от АПК относно изискуемите реквизити на административния акт . Текстът на чл. 108, ал. 1 от АПК предвижда, че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Текстът в Закона за държавния служител е специален по отношение на общото правило на чл. 59 от АПК като има предимство пред него и в този смисъл не е налице изискване за посочване на фактически и правни основания при издаването на административния акт. Фактът, че служебната книжка на П. е оформена с посочено различно правно основание от административния акт е обстоятелство, ирелевантно за спора, тъй като първоинстанционният съд контролира заповедта за прекратяването му, а не вписванията в служебната книжка. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се явява основателно и следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер ан 300 /триста/ лева на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 106, ал. 1, т. 2